Само за година Вучич е купил оръжие за 5.5 млрд. евро

Само за 12 месеца, от август 2024 до август тази година, сръбското правителство, водено от „върховния главнокомандващ“ Александър Вучич, директно договори закупуването на ново, чуждестранно оръжие за почти пет милиарда и половина евро, предаде БГНЕС.
Човекът, чиято мечта е да бъде запомнен като най-великия строител на всички времена, е похарчил и около 5,5 милиарда евро за петте най-скъпи инфраструктурни проекта от началото на 2018 г. до края на юли тази година.
Моравският коридор е струвал 1,7 милиарда, Унгарско-сръбската железница 1,6 милиарда, магистралата от Прелина до Пожега 900 милиона и от Шабац до Лозница 820 милиона, а подготовката за "Експо" малко над 540 милиона евро. Всъщност някои от тези проекти все още не са завършени, така че крайната сума със сигурност ще бъде по-висока.
Въпреки че на пръв поглед покупката на оръжие и изграждането на магистрали и „високоскоростни железопътни линии“ нямат връзка, Вучич по същество използва и двете, за да укрепи рейтинга и позицията си. Той си осигурява благоразположението на вътрешните избиратели чрез магистралите, а външната подкрепа чрез покупката на оръжие. Оттук и постоянно разширяващият се списък с държави, от които купува оръжие, като сега към Франция, Обединените арабски емирства, Израел и най-големите световни сили САЩ, Русия и Китай се присъединява и ОАЕ.
Сръбската общественост вероятно дори нямаше да научи за последния договор с израелската система Elbit, ако тази компания не беше признала, че е подписала петгодишен договор на стойност 1,64 милиарда долара със Сърбия. Това е вторият по големина договор досега, сключен за предполагаемите нужди на сръбската армия. По-значителен такъв беше сключен точно преди година, когато беше договорена покупката на 12 френски самолета Rafale за 2,7 милиарда евро. Първата вноска от 417 милиона евро е платена на 20 октомври 2024 г., а финансовият министър Синиша Мали се похвали, че втората вноска е платена 15 дни предсрочно, през пролетта на 2025 г. За разлика от това плащане, повечето инфраструктурни проекти се забавят с няколко години.
За Здравко Понош, бивш началник на Генералния щаб и лидер на партията „Сърбски център“, необходимостта от укрепване на армията не е под въпрос и всички страни го правят, включително в региона. Дори има голяма симетрия в тази регионална надпревара във въоръжаването, защото Сърбия купува израелски безпилотни ракетни установки Hermes и PULS, а Хърватия купува турски Bayraktar и американски HIMARS, ние купуваме 12 нови, а те купуват употребявани френски Rafales... Но освен военното измерение, важно е и политическото измерение на тези договорености, каза Понош пред "Радар".
„Покупката на Rafale беше опит да се намери нов ментор в Европа, защото в Берлин вече няма Меркел, пазителката на Вучич. Оказа се обаче, че Макрон е първокласен бизнесмен, а политическата подкрепа, на която разчиташе правителството тук, беше като върбов клин. Когато Вучич, след Москва, имаше нужда да получи подкрепа от Запада, за да потуши протестите, той получи шамари от повечето европейски столици и мълчание от Макрон. И това е най-многото, което можеше да получи, въпреки че това мълчание беше платено с 2,7 милиарда евро. Когато осъзна, че това не е църква, където молитвите му ще бъдат чути, Вучич се обърна към Израел, с идеята да го използва като канал към вратата на администрацията на Тръмп“, пояснява Понош.
Според него този канал е съвсем проходим, защото когато почукаш на вратата в Йерусалим или Тел Авив, това чукане се чува и във Вашингтон. Ще видим обаче какъв ще бъде епилогът този път, защото сделките с Тръмп досега, включително Вашингтонското споразумение от 2020 г., бяха предимно в наша вреда, казва Понош и подчертава, че Вучич никога не е търсил подкрепа за Сърбия, а за оцеляването си на власт.
На въпроса дали Вучич харчи милиарди за закупуване на оръжие или подкрепа от определени големи сили, военният анализатор Александър Радич обяснява, че всички покупки на оръжия и военна техника са „пряко свързани с различни механизми за политическа и лична подкрепа за настоящото правителство на президента Вучич“ и напомня, че Сърбия е подписала друга сделка на стойност 335 милиона долара със същата израелска компания Elbit Systems в края на миналата година.
"Другата страна на монетата са комисионните. Те са трудни за доказване, но може косвено да се заключи, че съществуват, защото всички договори избягват всякакво задължение на доставчика да организира част от това производство в Сърбия след пет, 10 или 15 години“, посочва Радич.
Той намира за особено показателно, че Сърбия купува реактивни системи за залпов огън PULS от израелците, докато едновременно с това сръбските фабрики произвеждат подобни пускови установки за Кипър. Единствената разлика е, че PULS има по-голям обхват, до 150 километра, казва той пред "Радар". Ние също купуваме дронове Hermes от Израел, въпреки че вече сме купували два типа такива самолети от Китай преди това, а имаше и преговори с Airbus за съвместна инвестиция в производството на дронове SIRTAP, но този проект се провали, защото нашите магнати не разпознаха интереса си към него, твърди Радич.
Политическият анализатор Драгомир Анджелкович също не се съмнява, че Вучич купува подкрепа от великите сили по различни начини, един от които е закупуването на оръжие, защото във всички страни военно-индустриалният комплекс е тясно свързан с държавното ръководство.
Той смята, че би било нелепо дори да се мисли, че сръбското правителство купува оръжие, за да защити националните ни интереси, защото, както казва, Вучич се е отказал от Косово и всички други национални интереси. Какъв е смисълът да се купува оръжие тогава, ако държавата вече се е отказала от защитата на териториалната си цялост, пита експертът.
„В тези и подобни договорености друг важен елемент е корупцията. Международните споразумения от този вид винаги, като правило, включват и връщане на част от тези пари, съгласно принципа на въртележката, на диктатори на недемократични държави, в които има достатъчно ниво на прозрачност при разходването на публични средства. Точно както африканските диктатори купуваха оръжия, за да може добра част от тези пари да се влеят в джобовете им, Вучич вероятно прави същото. Освен това, при обстоятелства, когато огромен брой държави са изолирали Израел заради това, което прави в Газа, Вучич демонстрира ангажимента си към ръководството на тази страна с това споразумение, защото разчита на силата на израелското лоби да го защити от екстрадиция и отговорност утре, когато напусне властта в Сърбия“, заключава Анджелкович.
Според Радич до 2016 г. годишно за внос на оръжие са се харчили няколко десетки милиона евро. Когато е трябвало да купи два хеликоптера от Русия, армията нямала пари, затова бил купен само един. Точно преди края на 2016 г. се появиха значителни бюджетни „излишъци“, които били пренасочени към Министерството на отбраната. Така започна всичко и оттогава насам играта продължава. Всичко това се прави без никакъв план или стратегия, пояснява още Радич.