Съветите на психолозите за семейните кавги: Как да спорим, без да рушим връзката

Споровете са неизбежна част от всяка връзка и не винаги означават проблем.
Психолозите подчертават, че кавгите са нормални, стига двамата партньори да се виждат като екип, а не като противници. Истинският проблем започва не когато някой затръшне вратата, а когато нервната система премине от състояние на близост към защита, обяснява брачният терапевт Шерил Гроскопф, цитирана от HuffPost.
Кога връзката губи основата си
Често преломният момент е невидим – един отместен поглед, стисната челюст или студено изречено „както и да е“ могат да подскажат на тялото, че ситуацията вече не е безопасна. Несигурността тук не означава физическа опасност, а усещане, че партньорът вече не ви вижда, не ви уважава или не ви подкрепя емоционално.
„От този момент нататък разговорът се превръща в защита на егото, а не в опит за свързване“, казва Гроскопф.
Когато и двамата започнат да реагират автоматично, а не осъзнато, връзката вече е накърнена – макар и това да стане ясно по-късно.
Тихите разрушители на интимността
Дори двойките с добри намерения често несъзнателно усвояват модели, които изглеждат като опит за омиротворяване, но всъщност вредят. Примери:
- Емоционално отдръпване под маската на спокойствие
- Употреба на фрази като „трябва да поставим граници“ вместо ясно заявяване на чувства
- Слушане само за да се отговори, не за да се разбере
Според Гроскопф:
„Може да използвате правилните думи и тон, но ако изчезне усещането за близост, спорът се превръща в интелектуален дуел, а не възможност за разбиране.“
Когато спорът се превърне в борба за надмощие
Психотерапевтът Мелани Престън изброява най-честите разрушителни поведения по време на конфликти:
- Защитна реакция
- Прекъсване или говорене над партньора
- Изваждане на стари оплаквания
- Обиди, сарказъм или пълно емоционално отдръпване
„Много от тези реакции изглеждат оправдани в момента, но в дългосрочен план подкопават доверието“, казва Престън.
„Тогава хората престават да говорят не защото всичко е наред, а защото не се чувстват в безопасност.“
Кога е време за пауза?
Умението да разпознаете момента, в който трябва да спрете, е ключово. Ако не мислите ясно, сърцето ви бие учестено или повтаряте едно и също – време е за почивка.
„Пауза не означава отказ, а грижа за връзката“, казва Гроскопф.
„Но трябва ясно да кажете: ‘Имам нужда от 20 минути, за да се успокоя, и после ще продължим.’“
Истинската победа
Победата в една кавга не е в силата на гласа или последната дума, а в усещането, че и двамата партньори са били чути, разбрани и уважени.
„Много хора печелят спора, но губят доверието и готовността на партньора да остане във връзката“, предупреждава Престън.
Здравата връзка не познава победители и губещи. Най-голямата загуба в един конфликт е да отблъснеш човека, когото всъщност искаш до себе си.
16.09.2025, 11:00 часа
98
0