Шок за Кремъл: Стотици младежи пяха за свалянето на Путин в Санкт Петербург /видео/

Стотици млади руснаци призоваха за свалянето на президента Владимир Путин в демонстрация на публично несъгласие срещу диктатора в Санкт Петербург. На 13 октомври огромна тълпа се присъедини към улични музиканти на площад Казанская, пеейки забранени антивоенни текстове.
Руските граждани скачаха нагоре-надолу, докато пееха текста на песента "Кооператив Лебедово езеро" на Noize MC, проукраински рапър, която се изпълняваше от група, която се беше събрала на историческия площад. Те скандираха на руски:
"Къде бяхте осем години, шибани чудовища? Искам да гледам балет, нека лебедите танцуват. Нека дядо ви трепери от вълнение за "Лебедово езеро". Когато царят умре, ще танцуваме отново. Старецът все още се държи за трона си, страхувайки се да го пусне. Старецът в бункера все още си мисли, че е 1985."
Песента се превърна в нещо като антивоенен химн за руската младеж, която отдавна ненавижда режима на Путин и неговата инвазия в Украйна, която сега заплашва да навреди на цели в Русия.
Noize MC, чието истинско име е Иван Алексеев, избяга в Литва малко след като Русия започна инвазията си през 2022 г. Съд в Санкт Петербург забрани разпространението на песента през май, след съдебен иск, заведен през април.
В страна, където публичните демонстрации са потушени за минути, мащабът и наглостта на събирането бяха поразителни. Тълпата не заобикаляше червените линии на режима. Тя ги прекрачваше умишлено, пеейки в унисон: "Нека лебедите танцуват", реплика, широко разбирана като призив за падането на Путин.
Вижте видео ТУК.

Пукнатина във фасадата
В продължение на години Кремъл проектира образ на политически монолит: послушни граждани, кастрирана опозиция и културен конформизъм, наложен от страх. И все пак в Санкт Петербург – градът, който е дал на Русия самия Путин – ново, по-младо поколение ясно изрази чувствата си.
Начело на хора е била Диана Логинова - улична изпълнителка, едва навършила двайсет години. Тя е била задържана на място, с китара, преметната през рамо. Полицията я завлякла в микробус, а съдбата ѝ остава неясна. Но в рамките на часове кадри от изпълнението ѝ се разпространиха по Telegram каналите, заобикаляйки цензурата и разпалвайки нещо рядко: открито, публично неподчинение.
Тези сцени имат значение именно защото все още са рядкост. В авторитарните системи несъгласието е склонно да избухва първо в културните периферии – чрез песни, театър, графити или ъндърграунд сатира – преди да достигне политическия център. Флашмобът в Санкт Петербург може да не свали Кремъл утре. Но той проби илюзията за тотален контрол.

Тревожната тишина на Москва
Ако Санкт Петербург е дал искрата, Москва е мястото, където се натрупва напрежение. Под външното спокойствие на столицата, разочарованието тихо тлее в студентските кръгове, малки арт колективи и дори кафенета, където шепотът сега пътува по-бързо от официалните лозунги.
Артьом, 27-годишен дизайнер от Москва, е взел нощния влак на север, за да се присъедини към демонстрацията.
"Не е така, че една песен променя страната", каза той след това пред Гари Картрайт от eutoday. "Но всяко малко действие премахва страха. Трябва да си покажем, че все още съществуваме."
Младите московчани са все по-отчуждени от режима. Много от тях са израснали онлайн, консумирайки западната култура, дори когато правителството им се опитва да я огради със стена. Те нямат спомен за Съветския съюз и малко търпение за носталгията по Кремъл.
"Те говорят за "крепост Русия", но ние сме отгледани с глобална култура", каза Ксения, студентка по литература. "Не могат да държат стените вечно."

Войната се завръща у дома
Моментът на протеста в Санкт Петербург не е случаен. Войната в Украйна – някога представяна на руснаците като далечна „специална операция“ – сега се промъква в ежедневието. Украинските удари с голям обсег достигат все по-дълбоко в руската територия. Атаките с дронове срещу Москва, немислими преди, стават все по-чести.
Наративът на режима за сигурност и стабилност се разпада. Инфлацията е силна, наборната военна служба привлича все повече млади мъже на фронта, а разкритията за корупция на върха продължават да циркулират въпреки цензурата. Руснаците, които някога приеха сделката на Путин – политическо мълчание в замяна на икономическа стабилност – започват да се съмняват дали сделката е валидна.
Точно от този вид вътрешен натиск Кремъл се страхува най-много: не координирана опозиция, а широко разрушаване на подчинението сред обикновените граждани, особено младите.

Западът наблюдава, но едва действа
Ето неудобната истина: докато руснаците поемат лични рискове, за да се противопоставят на своя диктатор, голяма част от Европа наблюдава пасивно отстрани. Лидерите на ЕС издават ритуални изявления, но стратегическата им визия е объркана. Някои продължават да се отдават на фантазии за „постконфликтна архитектура на сигурността“ с Москва – сякаш падането на Путин не е нито възможно, нито желателно.
Брюксел бързо се хвали, когато става въпрос за пакети от санкции или енергийна политика, но не е показал голям апетит за сериозно подхранване или ангажиране с демократичните сили в Русия. По-лесно е да се повярва, че Русия е непроменима – постоянен противник, който трябва да се управлява, а не страна, чието политическо бъдеще може би ще бъде преобразено.
Иронията е поразителна: Европа е инвестирала ресурси в противодействие на руската дезинформация и киберзаплахи, но когато истинско несъгласие проблясва в самата Русия, отговорът е хладък. Една по-изобретателна Европа би могла да се възползва от този момент – да подкрепи руското гражданско общество, да предложи на изгнаниците смислени платформи, да се подготви за възможността режимът на Путин, както всички авторитарни системи, един ден да се провали, пише Гари Картрайт.

Страхът на Кремъл е ясен
Реакцията на режима е показателна. В рамките на няколко дни след протеста ФСБ започна мащабни наказателни дела срещу водещи изгнаници, включително Михаил Ходорковски, обвинявайки ги в планиране на преврати от чужбина. Това е класическият путински отговор: представяне на дисидентите като чуждестранни агенти, криминализиране на критиката и надежда да се изплаши населението.
И все пак тази стратегия се изчерпва. Арестуването на улични изпълнители не спира разпространението на протестни песни. Определянето на студентите като „предатели“ не заличава техните разочарования. Всъщност Кремъл се бори да контролира поколение, което не се вписва в неговия наративен калъп.

Историята има ритъм
Европа, от всички места, трябва да разпознае знаците. Авторитарните режими често изглеждат монолитни - докато, съвсем внезапно, не се оказват такива. Именно в корабостроителниците в Гданск, а не във Варшава, се появиха първите пукнатини в съветския блок. Именно студенти в Прага, а не генерали в Москва, помогнаха за свалянето на система, която някога изглеждаше вечна.
Пеещият протест на Санкт Петербург може да изглежда малък. Но решителните моменти в историята често са такива. Съветският съюз не се разпадна чрез едно грандиозно събитие, а чрез хиляди актове на културно и политическо неподчинение, които с течение на времето ерозираха страха.
Истинският въпрос е дали тези ранни искри могат да пламнат. Ако подобни действия се разпространят в Москва и отвъд нея, режимът може да се изправи пред предизвикателство, далеч по-сериозно от западните санкции или неуспехите на бойните полета. Обществеността, която започва да се освобождава от страха си, е единственото нещо, което Путин не може лесно да контролира.
И ако това се случи, Европа ще трябва да реши дали има волята – и стратегическата яснота – да оформи бъдещето след Путин, вместо просто да реагира на него. Засега младите руснаци поемат рискове, за които Брюксел само говори. Те заслужават повече от клишета.
Би било наивно да се обявява краят на Кремъл за неизбежен. Неговият апарат за сигурност остава внушителен, контролът му върху телевизията и съдилищата е почти пълен. И все пак, събирането в Санкт Петербург има предизвикателна яснота, липсваща от по-ранните протести. То не пледира. Не се уклоняваше. То призова за свалянето на Путин, силно, публично.
От години европейците се отнасят към Русия като към неизменна: враждебен, авторитарен съсед, предопределен да остане такъв. Но може би песента, отекваща по улиците на Санкт Петербург, загатва за различно бъдеще – такова, за което Брюксел все още не е подготвен.