Паун Цонев: Ефектът от гибелния гняв на Ахила Борисов

Докато се наслаждавах на сюрреалистичната оперативка на разярения Борисов с неговите депутати и министри, в главата ми се завъртя прочутия начален стих на „Илиада“ от Омир: „Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, гибелний гняв…“.
Авторът описва гневът на супер - боеца, богоравният, непобедим и считан за безсмъртен герой Ахил, вследствие на жестоката му свада с цар Агамемнон по време на Троянската война. Ахил се оттегля от битката, което има катастрофални последици за ахейската войска. Тя дава неизброими жертви, много ахейски герои са оставени за плячка на птиците и зверовете.
Наблюдавайки неподправения 25 минутен гняв на Борисов, който се изсипваше върху главите на неговите подчинени, се мъчех да отгатна какви последици би имал този наистина уникален политически епизод върху управлението на държавата. Това не беше театър или политически експромт на лидера на ГЕРБ, за какъвто, според мен, погрешно се опитаха да го обявят някои анализатори и политолози. Това си беше автентична глава от българската „Бойковиада“ По-интересното е какво следва от тук нататък след гибелния гняв на Борисов? Нека да оценим въздействието му върху политическите среди по протокола на държавната йерархия.
Ако Борисов хвърли кърпата и се оттегли подобно на Ахил от бойното поле, първия сериозно пострадал ще е президентът Радев. При едни предсрочни избори по Коледа или в най-ранна пролет той няма да е успял да сформира своята партия и ще остане извън полето на бойните изборни действия. А при предсрочен вот в студовете около Коледа до урните ще се доберат само най-твърдите партийни електорати. И понеже най-твърдия от твърдите е на ГЕРБ, ето че Борисов пак ще спечели. И пак ще им подвиква – бих ви за не знам кой си път. Но има и нещо друго. Който свали този тотално бламиран политически тюрлюгювеч, наричащ се управляваща коалиция, ще бъде обявен за герой от широките електорални маси. И този герой отново ще бъде Борисов. Ако пък аз греша и „гибелният му гняв“ е бил театрален трик, за да си намери повод да разкара ГЕРБ от токсичната вече коалиция, то тогава той наистина догодина може да кандидатства за „Оскар“ в раздела актьорско политическо майсторство.
Вторият удар, вече не хипотетично, а съвсем реалистично понесе парламентът, който просто спря да работи. По волята на Борисов председателят на Народното събрание доц. Киселова също ще се прости с поста си, което изрично бе поискано от лидерът на ГЕРБ по ултимативен начин към неговите депутати.
Правителството и то спря да работи, защото министрите се чудеха дали са още министри, а една част от тях зарязаха министерските кресла и тръгнаха да укрепват партийните структури на мандатоносителя по места. Според външният министър се оказа, че структурите били железни. Както е казал поетът – за тях бронебойни патрони няма открити, няма открити…
Въпреки железните структури, обаче, има знаци, че за партията завоювала почетното 6-то място на изборите в Пазарджик като че ли наближава Денят на дългите ножове. Още на втората или третата минута на тронното слово на лидера с ефектен боц бе изритан орг. секретарят Паунов. Към депутатите полетяха саркастични стрели, на Изпълнителната комисия бе съобщено, че напролет ще бъде основно реновирана, министрите мигаха на парцали зад широкия гръб на Борисов и покорно приемаха неласкавите оценки за своята работа. А драмата на „министър-председателят“, напътстван и инструктиран гърбом от гневният оратор, направо бе мъчително да се гледа. Душевното му състояние можеше да бъде описано само от психолог от ранга на Антон Павлович Чехов. Нещо подобно има в неговия разказ „Смъртта на чиновника“. В интерес на истината Желязков доста си повярва, почна прекалено често да се снима с европейски лидери, че дори и със самият Тръмп. Което вероятно се е счело за прекалено за един номинален премиер и не се е приело добре от неговият патрон, който го инсталира на поста.
Ако силно оспорвания шеф на МВР Даниел Митов, наричан фамилиарно от репортерите Дани Митов, е мислел, че ще мине метър и докато тук колегите му се гънат пред гибелния гняв на лидера, той ще разпуска с протоколни срещи във Вашингтон, много се е излъгал. Командировката му бе скоропостижно прекратена, той бе свален от самолета, научавайки приятната новина, че шефът му, не Желязков разбира се, иска някой да поеме вината по линия на МВР за злополучните избори в Пазарджик – лично той или главния секретар.
ППДБ също няма да минат без поражения. Те май побързаха да се израдват, че са втори в Пазарджик, а ГЕРБ трети, но отзад напред. Ако не се стигне до нови избори, а се преформатира кабинета, избирателите им с основание ще ги питат - щом толкова искат да изолират Пеевски от управлението, защо не направят мнозинство с ГЕРБ, без да влизат в правителството, при положение, че програмите им съвпадат на 90 %? Те, естествено, няма да го направят и ще бъдат заклеймени като крайни сектанти, които реално връщат Пеевски във властта, а уж на думи се стремят точно към обратното.
А горката БСП - да се смееш ли, да плачеш ли? Те продължават да копаят дъното, скоро ще стигнат центъра на Земята и лавата ще ги погълне. Вместо да си налягат парцалите със своите мизерни 2000 гласа в Пазарджик, техните карикатурни ръководители надуха вувузелите, че станали четвърти в Пазарджик и партията тръгвала нагоре, докато ГЕРБ ближеха рани след шока от шестото си място. Защо бе аджамии? Защо дразните лъва, който ви набута кокала в устата? Вие вървите нагоре, защото заради вас той върви надолу. Последва камшичен удар. Безжалостния Ахил директно и поименно нападна някои от министрите им, а те започнаха да му се молят да не хвърля кърпата, да не разваля управленската коалиция, и да не хвърля държавата под автобуса, разбирай, да ги остави да се порадват още малко на петимата си министри, защото това очевидно ще им е за последно. Следващия парламент ще го гледат по телевизията. Освен Киселова, по-първите хора от БСП загубиха окончателно и достойнството си…15 години всеки ден искаха оставката на Борисов – то не бе мафия, не бяха откраднатите магистрали, не бе Барселонагейт, кюлчета, шкафове. Сега като покорни слуги го молят на колене да не я дава и да управлява още с тяхната решаваща и безусловна подкрепа?! Историци твърдят, че цялата ни нова, а и по-стара история, не познава подобна политическа измекярщина. Вече позабравената Корнелия пък ще остане като най-славната кадровичка в историята на БСП. Самата тя докара столетната партия до пропастта, и собственоръчно подбра ръководителите, които след нея да я бутнат в бездната.
Шамарите ги отнесоха и ИТН. Техните изпълнения изиграха подгряваща роля на екшъна на Борисов. Първо Донкихотът Слави загуби своя емблематичен паж Санчо - Тошко. След невижданите простотии, които натвори с младите лекари, пишман депутатът вече е персона нон грата в Народното събрание и не сме да се доближи до трибуната от страх да него освиркат. Но понеже шило в торба не стои, пажът измайстори скудоумен закон, предвиждащ затвор за журналистите, които не му харесват. С което изгони единственият талантлив сценарист на Шоуто. Сиромаха писа-бриса, накрая му писна от арогантното бездарие на тошковците и избяга да живее чак в Бургас.
И така, общо взето, ефектът от гибелния гняв на Ахила Борисов на бойното поле на българската политика е ясен. Не е ясно само дали ще има Троянски кон в екшъна или коалицията ще удържи обсадената крепост?

Паун Цонев, "Сега"