ЕС е готов да покрие финансовите нужди на Украйна през следващите две години

Страните от ЕС се очаква днес да постигнат споразумение за покриване на финансовите нужди на Украйна през следващите две години, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща, цитиран от Ройтерс.
"Днес ще вземем политическо решение, за да гарантираме финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г.", каза Коща преди срещата на лидерите на страните от ЕС в Брюксел.
"Продължаваме да работим с Европейската комисия по техническите решения, но най-важното е политическото решение", изтъкна той.
Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС ще заседават днес в Брюксел, като се предвижда разговорите да обхванат укрепването на европейската отбрана, подкрепата за Украйна, състоянието на еврозоната и опростяването на законодателството на ЕС. От българска страна в срещата участва премиерът Росен Желязков. Предвижда се към разговорите да се присъедини украинският президент Володимир Зеленски.
Един от символите на дългосрочната подкрепа е предложението на ЕК за използване на замразените руски активи в Европа за осигуряването на 140 млрд. евро "репарационен заем" за Украйна.
Съгласно този план ЕС ще използва замразените ценни книжа на руската централна банка.
За да бъде одобрено предложението, лидерите ще се опитат да разсеят опасенията, свързани с правни и финансови рискове, които бяха повдигнати от белгийското ръководство, което съхранява руските активи в базирания в Белгия депозитар за ценни книжа "Юроклиър" (Euroclear).
Европейските правителства освен това започнаха дискусии за условията за отпускане на заема.
Някои от тях искат всички пари да бъдат дадени на украинските въоръжени сили, като по-голямата част да бъдат изразходени за европейски оръжия, а други посочиха, че Киев трябва да има възможност да използва част от заема, за да купи американско въоръжение и че парите трябва да могат да бъдат използвани за обща подкрепа на бюджета.
Високопоставен представител от администрацията на украинския президент Володимир Зеленски каза пред Ройтерс, че Киев се нуждае от финансирането до края на годината и че му е необходима автономност на решенията как да го използва.
ЕК предложи компромис, според който по-голямата част от заема да бъде похарчена за украински и европейски оръжия, а за украинския бюджет да отиде малка част, която Киев да може да похарчи за купуване на оръжия извън Европа.
Като следваща стъпка лидерите очакват възлагане на Европейската комисия да представи официално правно предложение.
Белгия, където са замразени повечето руски активи в Европа, днес заяви отново какви са условията ѝ за използването им в помощ на Украйна, като каза, че ако не ѝ бъдат дадени гаранции, ще се противопостави на обсъждането на този въпрос, включен в дневния ред на днешната среща на ЕС в Брюксел, предаде Франс прес.
"Искам пълно споделяне на риска", каза при пристигането си на срещата белгийският премиер Барт де Вевер, като подчерта, че ако възникне проблем, "последиците не могат да бъдат носени само от Белгия".
"Ако парите трябва да бъдат върнати, (ще е необходимо) всяка страна членка да даде своя принос", така че Белгия да не трябва да носи този риск сама, изтъкна той.
Освен това той поиска отпускането на активи, съхранявани в други страни, които са съюзници на Украйна.
"Знаем, че има огромни суми от руски средства в други страни, които си мълчат по този въпрос", отбеляза белгийският лидер.
"Ако тези три изисквания, които смятам, че са напълно разумни, бъдат изпълнени, тогава можем да продължим напред. В противен случай, ще направя всичко по силите си на европейско ниво, както и на национално ниво, политически и юридически да блокирам това решение", категоричен бе Де Вевер.
Русия окачестви идеята като незаконно заграбване на имущество и предупреди за ответни мерки.
Европейските страни днес одобриха официално и 19-ти пакет санкции срещу Русия, който включват забрана за внос на руски втечнен природен газ.
Двадесет и седемте страни членки приеха пакета снощи, след като Словакия се отказа от блокирането му.
Забраната за внос на втечнен природен газ ще влезе в сила на два етапа – краткосрочните договори ще приключат след шест месеца, а дългосрочните от 1 януари 2027 година. Пълната забрана ще влезе в сила година по-рано от предвиденото в пътната карта на ЕК за прекратяване на зависимостта на блока от руските горива.
Мерките в пакета включват и нови механизми за ограничаване на движението на руски дипломати в ЕС.
"Той (пакетът санкции) е насочен срещу руски банки, криптоборси, както и срещу компании в Индия и Китай", заяви ръководителката на европейската дипломация Кая Калас в социалната мрежа "Екс".
Володимир Зеленски приветства новите санкции, наложени от ЕС и САЩ, и призова за още по-голям натиск върху Русия, за да бъде договорено спиране на огъня.
"Деветнадесетият пакет е много важен, но американските санкции също са много важни и това е добър сигнал за другите страни по света да се присъединят към санкциите", каза Зеленски.
Той благодари на американския президент Доналд Тръмп в "Екс" за новите санкции срещу Русия.