Съдебната власт иска 1 млрд. евро бюджет

Висшият съдебен съвет иска бюджетът на съдебната власт за следващата година да бъде 996 193 700 евро. Прогнозата за 2027 г. е 1 043 693 100 евро, а за 2028 г. - 1 142 052 700 евро. Висшият съдебен съвет внася в парламента свой вариант на бюджета, но по правило депутатите гласуват варианта на финансовото министерство.
В проекта за догодина се предвижда 18-процентен ръст на заплатите на магистратите и служителите, пише "Лекс". Процентът на увеличение е изчислен въз основа на модел на динамиката на измененията в размера на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните години, се разбра на заседанието на Пленума на ВСС, на което беше приет проектът. От Министерството на финансите са поискали да не се залага увеличение на заплатите заради препоръките на Международния валутен фонд да се ограничи ръстът на разходите за заплати в публичния сектор.
Законът за съдебната власт обаче обвързва най-ниската магистратска заплата - на младшите съдии, прокурори и следователи, с удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
Най-големи са разходите за персонал. За 2026 г. са заложени 836 647 400 евро, като за заплати са 622 274 100 евро. ВСС залага 61 355 000 евро собствени приходи.
В съдебния бюджет за 2025 г. Народното събрание гласува 150 млн. лева приходи от съдебни такси. Това е с 50% повече от предходните години. Кадровиците определят тази сума като непосилна и затова предвиждат по-малка за догодина, както и за следващите 2 години.
В проектобюджета са заложени 42 439 500 евро за допълнителни възнаграждения за натовареност. От тях 2 301 600 евро са за Върховния касационен съд, 2 296 900 евро за Върховния административен съд, 18 695 800 евро за съдилищата и 19 145 200 евро за прокуратурата.
Предвидени са 5 828 660 евро за заплати за нови 152 щата, които предстои да бъдат открити. "Вероятно аргументи за нужда от повече магистрати и служители в определени звена има, но защо това не става за сметка на закриване и преместване на бройки от по-слабо натоварени звена. Освен това системата (към август) поддържа 716 незаети щатни бройки. Междувременно според последните данни на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) след Латвия страната ни е с най-голям брой прокурори спрямо населението в ЕС. По отношение на администрацията в прокуратурата сме първи и то не само в ЕС, но сред всички държави членки на Съвета на Европа. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души, така и по отношение на съдебната администрация", се казва в анализ по темата за съдебния бюджет на Института за пазарна икономика.
Разходите за заплати в съдебната власт от 2022-а насам са скочили двойно. Според отчета за изпълнение на бюджета към август средната месечна заплата на магистрат достига 8731 лева, а на служителите - 3117 лева.
Финансовата стабилност на магистратите е неотделима част от гаранциите за независимост на съдебната власт, подчертават от ИПИ. Но сочат, че запазването на механизма за 2% клас прослужено време заедно с увеличаване на възнагражденията при повишение в ранг и длъжност, както и други заслуги, изглежда най-малкото проблематично. Също така е порочна практиката бюджетът да се прави на база щатни бройки, а после спестеното от незаети бройки за се разпределя като бонуси. 
За капиталови разходи са предвидени 72 347 200 евро за 2026 г., 40 639 100 евро за 2027 г. и 31 724 700 евро за 2028 г.
Въпреки доброто финансово подсигуряване, изглежда има магистрати, които не са имунизирани срещу външен абонамент (справка - Петьо Петров - Еврото, Мартин Божанов - Нотариуса), пишат ИПИ. И допълват, че освен това системата не изглежда да привлича най-безупречните юристи. Не е изненада, че България стабилно се нарежда в дъното на всички класации за върховенство на правото, редом с Унгария.
Според анализаторите съдебният бюджет е неоправдано раздут на фона на това, че населението в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% между 2011 г. и 2021 г., а работата на съда и прокуратурата не се е увеличила - броят на свършените дела през 2024 г. е с около 18% по-нисък от този през 2012 г.