Вижте какво решиха от Министерския съвет днес

Допълва се Правилникът за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет с ПМС № 23 от 2008 г.
С промените се осигурява възможност за издаване на разрешения за осъществяване на контролна дейност в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности на лица, оправомощени по закон или по служебно или трудово правоотношение да осъществяват такава дейност.
Оптимизира се работата на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) по проверка и издаване на разрешения за работа и/или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности при затруднено удостоверяване на обстоятелствата по чл. 45, ал. 1, т. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ППЗДАНС).
Подобряване се и режимът за еднократните посещения в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.
С приемането на акта ще се предоставя достатъчно по обем своевременна и актуална информация, обосноваваща необходимостта от добавянето на обект като стратегически такъв от значение за националната сигурност при предварителното съгласуване от председателя на ДАНС, което предпоставя и последваща промяна на Постановление № 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност (ПМС № 181 от 2009 г.).
Агенцията вече има правно регламентирана възможност, като използва своята информационна дейност, да изпраща мотивирано предложение до съответния ресорен министър или ръководител на ведомство за извършване на конкретна промяна в списъка - приложение към чл. 1, ал. 1 от ПМС № 181 от 2009 г.
Промяната ще доведе до съгласуване от ДАНС и на други документи, имащи пряко отношение към извършването на стратегическата дейност и функционирането на стратегическия обект, с което ще се подобри системата за физическа и информационна защита на стратегически обекти от значение за националната сигурност.
Отстранено е констатираното в практиката по прилагане на ППЗДАНС утежняване на работата на органите на ДАНС при изготвяне и съхранение на длъжностни характеристики.
Приета е констатираната като необходима в практиката по прилагане на ППЗДАНС промяна на продължителността на срока на служба за издаване на карта на бивш служител на ДАНС.
Създава се ясен законов критерий за преценка от дисциплинарнонаказващия орган на тежестта на извършеното нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на „други нарушения“, като по този начин ще се избегне налагането на необосновано по-тежко наказание.
Отстранено е и констатирано в практиката по прилагане на ППЗДАНС терминологично несъответствие на разпоредби от правилника с такива от закона.

Освобождават се държавни резерви от бутилирана питейна вода във връзка с обявеното бедствено положение на територията на село Масларево

Министерският съвет разгледа и прие Решение за освобождаване с възстановяване и предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на кмета на община Полски Тръмбеш за преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение на територията на село Масларево.
Безвъзмездното предоставяне на питейната вода ще спомогне за обезпечаване нуждите от питейна вода за жителите на село Масларево, община Полски Тръмбеш до овладяване на бедственото положение.

МС одобри 4 млн. лв. по насърчителна мярка за техническа инфраструктура в Плевен

Министерският съвет одобри финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа ще се предоставят на Община Плевен средства в размер до 3 852 321 лв. с ДДС за елементи на общинска инфраструктура. Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ проект „Завод за производство на малц „Малтери суфле", който ще се реализира в Плевен. Инвестицията на компанията е в размер на над 85 млн. лв.
Изграждането на нова и продължаването на съществуващата техническа инфраструктура ще подобри икономическото развитие на района и ще има благоприятно влияние за привличане на нови инвестиции.
Ползватели на инфраструктурата ще са компаниите „Малтери Суфле България" ЕООД, „Сортови семена" АД, „Ему" АД, „Успех Металкап ССБ" ЕООД и „Паме" ООД и други.

Разпределението на средствата за компенсиране на безплатните и намалените автобусни пътувания ще се извършва два пъти годишно на база реално издадени превозни документи 

С решение на правителството се променя редът за разпределение на средствата за компенсиране на безплатните автобусни пътувания и пътуванията с намалени цени. Вече средствата ще се разпределят два пъти годишно въз основа на реално издадени превозни документи, вместо само веднъж в края на годината, както беше досега.
На общините се предоставя възможност в четвъртото тримесечие да прехвърлят средства за компенсации между различни категории пътувания, в рамките на определения им общ лимит. Също така се отстраняват неясноти в реда за отчитане на превозните документи, издавани на някои групи правоимащи.
Целта на измененията е да се осигури по-справедливо, прозрачно и ефективно разпределение на публичните средства, предназначени за компенсиране на превозвачите при предоставяне на безплатни автобусни пътувания и пътуванията с намалени цени за определени категории пътници.
Промените се въвеждат с приетото изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.

Правителството назначи авиокомпания „ГъливЕър“ да оперира две въздушни линии до Пакистан

Кабинетът назначи българския авиопревозвач „ГъливЕър“ ЕООД да оперира по две въздушни линии до Пакистан. Решението на правителството позволява на авиокомпания „ГъливЕър“ ЕООД да започне изпълнение на редовни пътнически и комбинирани превози по въздушните линии София- Карачи-София с четири честоти седмично и София-Лахор-София с три честоти седмично. Полетите до Пакистан ще стартират след получаване на необходимите оперативни разрешения от пакистанските въздухоплавателни власти.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството промени статута на част от имот, като го обяви за частна държавна собственост. Той е разположен на територията на с. Гара Елин Пелин. Имотът представлява старо приемно здание и ще бъде премахнат от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Това ще позволи реализацията на проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември“.
Кабинетът промени статута на част от друг имот, като го обяви за частна държавна собственост. Неоперативният актив представлява сграда, която се намира на територията на Летище „Горна Оряховица“. Сградата няма функционално и техническо значение за дейността на предприятието. Тя е силно амортизирана и с цел безопасност ще се предприемат действия за нейното премахване.
Министерският съвет прие Решение за обявяване на имоти - частна държавна собственост, за имоти - публична държавна собственост и за безвъзмездното им предоставяне за управление на Министерството на отбраната. Имотите се намират в гр. София, община Столична, гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Ген. Тотлебен“ № 34-а. С безвъзмездното предоставяне на имотите ще се осигурят административни потребности на Министерството на отбраната, за нуждите на Командването за логистична поддръжка, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Министерството на отбраната.
По решение на правителството се учредява безвъзмездно безсрочно право на строеж върху имоти частна държавна и публична държавна собственост в полза на община Бургас за строителство на мостово съоръжение. Терените се намират в гр. Бургас, езеро „Мандра“ и „Южна промишлена зона“. Съоръжението, с дължина над 900 метра, ще е публична общинска собственост. С реализацията на проекта ще се облекчи пътният поток, безконфликтното транспортно обслужване на прилежащите жилищни зони и ще се осигури бързо и безпрепятствено извеждане на трафика от Бургас, като основните градски пътни артерии ще могат да се свържат с обходни пътища и трасета от републиканската пътна мрежа.
Община Брезник получава правото на собственост върху два поземлени имота - частна държавна собственост за изграждане на водовземно съоръжение и определяне на санитарно-охранителна зона към него. Имотите се намират в местност Байчилница, село Конска, а финансирането на обектите ще бъде от бюджета на общината. При нереализиране на предвиденото до 5 години от придобиването на имотите общината ще трябва да ги прехвърли обратно на държавата.
Министерският съвет прие решение за възлагане на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата, обявяването му за имот - публична държавна собственост и предоставянето му безвъзмездно за управление на Изпълнителна агенция по горите. Имотът представлява административна едноетажна сграда, със застроена площ от 83 кв. м., разположен в гр. София, ул. „Антим I“ № 17. Придобиването на посочения имот на обща стойност 62 141 лв. и предоставянето му на Изпълнителната агенция по горите за безвъзмездно управление ще обезпечи нуждите на агенцията при изпълнение на основните цели и задачи. Средствата за закупуването са осигурени от бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Решението предвижда и обявяване на имота за публична държавна собственост.
Правителството предостави на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ правото на безвъзмездно управление на част от имот - публична държавна собственост. Помещението е е площ от 67 кв. м и е необходимо за разширяване капацитета на Държавния хибриден частен облак (ДХЧО) и предоставяне на административните органи на възможност за ползване на информационно-комуникационна услуга „Колокация“.
Изменя се Решение на Министерския съвет № 519 от 30.07.2025 г., с което на Висшия съдебен съвет (ВСС) за нуждите на дейността на европейските делегирани прокурори (ЕДП) в Република България е предоставена за управление административна сграда на бул. „Ал. Стамболийски“ № 45А в гр. София, състояща се от високо и ниско тяло, подземен гараж, но без намиращия се в партерния етаж на високото тяло магазин и без първия надпартерен етаж в него. По силата на същото решение имотът е обявен от частна за публична държавна собственост. С промяната цялата сграда става публична държавна собственост и преминава в управление на ВСС. По този начин се гарантира целостта на собствеността и сигурността на сградата, както и подобряването на функционалността при организиране на дейността на ЕДП и служителите от администрацията им. Едновременно с това с цел изчистване на техническа грешка думата „гараж“ се заменя с „етаж“.

За ратифициране е предложено споразумението за прекратяване на договора с Обединеното кралство от 1995 г. за насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Правителството одобри подписаното в Лондон на 16 септември 2025 г. Споразумение за прекратяване на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (подписан в Лондон на 11 декември 1995 г.). Също така предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението със закон.
Споразумението има за предмет прекратяването на цитирания двустранен инвестиционен договор, като в него изрично е предвидено, че след влизането му в сила, разпоредбите на договора няма да пораждат правно действие по отношение на инвестициите, за които той се е прилагал, независимо от уговорената в него клауза за удължаване на защитата на инвестициите за допълнителен период от време.
Към настоящия момент срещу българската държава няма висящи международни арбитражни дела, образувани въз основа на двустранния инвестиционен договор между България и Обединеното кралство.
С това си действие България изпълнява своето задължение за прекратяване на всички двустранни инвестиционни договори с държавите членки на ЕС и с Обединеното кралство, както и избягване на образуването на наказателна процедура от ЕК.

Одобрен е проект на данъчна спогодба между България и Княжество Андора

Със свое решение правителството одобри проект на Спогодба между Република България и Княжество Андора за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане. Също така е упълномощен министърът на финансите да проведе преговорите и да подпише Спогодбата при условие за последваща ратификация.
До този момент между България и Андора не е сключвана СИДДО, като сътрудничеството в данъчната област през последните години се развива главно чрез различни форми на обмен на данъчна информация въз основа на различни международни правни инструменти. Отчетен е и фактът, че през последните години Княжество Андора проявява голяма активност в разширяване на своята мрежа от данъчни спогодби, включително проявен интерес и към нашата страна.
Със сключването на данъчни спогодби с държави като Андора се осигурява по- добра конкурентна позиция на българските стопански субекти, стимулират се и се насърчават бизнеса и инвестициите и се създават възможности за развитие на нови сектори.
Проектът на Спогодбата с Андора отразява последните развития и стандарти в международната данъчна система, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и въведени с Проекта BEPS („Base Erosion and Profit Shifting“) на ОИСР.

Одобрен е проект на данъчна спогодба между България и Султаната Оман

Със свое решение правителството одобри проект на Спогодба между Република България и Султаната Оман за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, като основа за водене на преговори.
Спогодбата е важен елемент от междудържавната договорна база, като до този момент между България и Оман не е сключвана СИДДО. Сътрудничеството ни с Оман в данъчната област през последните години се развива главно чрез различни форми на обмен на данъчна информация.
Сключването й ще доведе до подобряване на инвестиционния климат между двете държави и ще допринесе за създаване на реални предпоставки за разширяване на пазарните ниши за българския износ, ускоряване на двустранния търговски обмен и реализиране на нови инвестиционни проекти.
Осигурените от Спогодбата данъчни облекчения за бизнеса и гражданите на двете държави и въвеждането на общоприети международни правила за данъчно облагане ще създадат сигурна среда, благоприятстваща развитието на стопанската дейност.
При изготвянето на проекта на Спогодбата са взети предвид последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от ОИСР и Г-20, с оглед противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Новите насоки в тази област са отразени в Проекта BEPS („Base Erosion and Profit Shifting“) на ОИСР.
C разширяване на мрежата от данъчни спогодби с държавите България се превръща в привлекателна юрисдикция за инвестиции и в същото време се осигуряват по-благоприятни условия за стопанско сътрудничество и разширяване на българския бизнес извън граница.

Одобрен е списъкът с приоритизирани искания за 2025 г. за получаване на подкрепа по Инструмента за техническа подкрепа на ЕС в България

Министерският съвет одобри списъка с приоритизирани искания за 2025 г. за получаване на подкрепа по линия на Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) на Европейския съюз.
Приоритизирани са общо единадесет искания, насочени към подпомагане изпълнението на реформи в областта на развитието на изкуствения интелект, митническия контрол, обществените поръчки, съдебната система, здравеопазването, данъчната събираемост, управлението на водите, местното самоуправление, както и прилагането на европейски директиви. След подробен преглед исканията са степенувани по важност в три категории и са проверени за липса на двойно финансиране.
В срок до 31 октомври тази година одобреният от правителството списък с приоритизирани искания ще бъде изпратен до Работната група за реформи и инвестиции към Европейската комисия. Разходите по одобрените от ЕС искания ще са изцяло за сметка на ИТП и не се изисква национално финансиране.
Основната цел на Инструмента е да подпомогне институционалните, административните и структурните реформи в държавите членки на Европейския съюз, като предоставя подкрепа на националните органи за мерки, насочени към реформиране на институциите, управлението, администрацията, икономическите и социалните сектори, в отговор на икономическите и социалните предизвикателства, с цел увеличаване на конкурентоспособността, растежа, заетостта и инвестициите.

Приет е доклада за изпълнението на Плана за действие за 2025 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС, към 30 септември

C Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2025 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 септември 2025 година.
От общо 169 мерки със срок за изпълнение до 30 септември, са изпълнени 114 мерки. Неизпълнените мерки са 55. Процентът неизпълнени в срок мерки е 32.5 %. 37 от неизпълнените мерки са законопроекти, от които 15 са внесени за разглеждане в 51-то Народно събрание.
Необходими са допълнителни усилия за преодоляване на закъсненията и изпълнение на мерките от Плана в рамките на заложените срокове, за да се избегнат нови процедури за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия.
Към края на м. септември 2025 г. в Плана за действие има 32 неизпълнени мерки, които са свързани с 35 процедури за нарушение.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 18 ненотифицирани директиви на Европейския съюз в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец ноември 2025 г., като 10 от тях са били със срок на въвеждане до 31 май 2025 г.
През 2025 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2025 г. 

За ратификация е предложено споразумението с ОИСР относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията

Министерският съвет прие днес решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира подписаното на 3 юни 2025 г. в Париж Споразумение между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията.
Сключването на Споразумението е сред необходимите условия за приключване на процеса на присъединяване на България към ОИСР и представлява неразделна част от общите задължения, поемани от страните кандидати в подготовката им за членство. То осигурява условия за независимо и свободно изпълнение на функционалните задължения на представители на ОИСР на територията на страната. С него се уреждат статутът на Организацията, имунитетът на служителите й, неприкосновеността на нейните помещения и превозни средства, данъчните облекчения и правната защита по аналогичен начин на предоставените имунитети и привилегии на други международни организации на територията на Република България.
Подписването на Споразумението от министъра на външните работи Георг Георгиев и генералния секретар на ОИСР Матиас Корман в рамките на участието на българската делегация в годишната среща на ОИСР на ниво министри в Париж от 3 до 4 юни 2025 г. бе важен политически сигнал за решимостта на страната ни да приключи подготовката за членство и да се присъедини към Организацията в най-кратки срокове.
Решението на Министерския съвет е необходима стъпка за приключването на законодателната процедура по влизането на Споразумението в сила. То ще замени Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията, подписано на 11 октомври 1996 г.

Правителството одобри нова програма за подкрепа на организации на български общности и отпусна средства за нейното изпълнение за 2025 г.

Министерският съвет прие Решение, с което одобри нова Програма за подкрепа на организации на български общности от Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание за периода 15 октомври 2025 г. - 31 декември 2029 г.
Кабинетът одобри и допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2025 г. в размер до 1 700 000 лева за изпълнението на Програмата през настоящата година. Те ще бъдат изразходвани за финансирането на проекти на българските общности от Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание, Украйна и Република Молдова.
Одобряването на новата Програма за подпомагане на българските общности беше поставено като цел в Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г. в изпълнение на един от основните заложени външнополитически приоритети, а именно - отстояването и гарантирането на правата и интересите на българските граждани, на лицата с българско самосъзнание и на българските общности зад граница. Финансовата подкрепа е част от ангажимента на българската държава към българските исторически общности и граждани в чужбина като носители на значителен интелектуален, финансово-икономически и демографски потенциал.
Подпомагането на проекти на организациите на българските общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание осигурява нови възможности и механизми за приобщаване и включване на българските граждани зад граница, към държавния и обществено-политическия живот в България, както и за съхранение на българското етнокултурно пространство и утвърждаване на положителния образ на Република България.

Правителството прие решение за освобождаване на Велислава Панова от длъжността генерален консул на България в Торонто

Министерският съвет прие решение, с което освобождава г-жа Велислава Панова от длъжността генерален консул на Република България в град Торонто, Канада, с консулски окръг, обхващащ провинциите Онтарио, Британска Колумбия, Албърта, Манитоба, Саскачуан, Нова Скоша, Ню Брънзуик, Остров Принц Едуард, Нюфаундленд и Лабрадор. Решението е прието по предложение на министъра на външните работи.
Министерството на външните работи изразява благодарност към г-жа Панова за нейния професионализъм и всеотдайна работа в защита на интересите на българската държава и на българската общност в Канада.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи 

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2025 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в размер на 6 500 лв.
Средствата са необходими за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на курсантите от Академията на Министерството на вътрешните работи за бюджетната 2025 г.

Определено е наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната във връзка с проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“

Министерският съвет прие решение, с което определи наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната по смисъла на. чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, който трябва да бъде защитен при сключване на „съпътстващ“ договор (“Side contract”) за реализиране на проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“.
Придобиването на спомагателно оборудване и извършването на услуги и дейности по „съпътстващ“ договор (“Side contract”) ще осигури изпълнение на заложените доставки и услуги в обхвата на проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“. 
Реализацията на проекта има за цел преодоляване на дефицита от способности за осигуряване на ефективно, непрекъснато и надеждно наблюдение и контрол на въздушното пространство при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.

Одобрени са промени в бюджета на Министерството на енергетиката за 2025 г.

Министерският съвет одобри на днешното си заседание допълнителен трансфер по бюджета на Министерството на енергетиката за 2025 г.
С ПМС от 4 юли 2025 г. е приет нов Устройствен правилник на ведомството. Създадена е самостоятелна дирекция „Изпълнение на проекти в енергетиката". Въпреки че е отговорно за изпълнение на редица ключови програми и инвестиции на значителна стойност и от стратегическо значение за страната, до момента в министерството нямаше обособена специализирана структура за това. С новия устройствен правилник щатната численост на администрацията е увеличена с 18 бройки, реализирана чрез намаляване на числеността на персонала на други администрации.
Допълнителният трансфер в размер на 490 хил. лв., одобрен от Министерския съвет на днешното му заседание, гарантира разходите за персонал на новата дирекция. Средствата за този трансфер се осигуряват чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет.

България и Азербайджан ще обсъдят двустранното си сътрудничество на междуправителствена сесия в София

Министерският съвет прие решение, с което одобрява позицията на българската страна и състава на делегацията ни за седмото заседание на Българо- азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.
Сесията ще се състои на 30-31 октомври 2025 г. в София под председателството на Жечо Станков, министър на енергетиката на Република България, и Меджнун Мамедов, министър на земеделието на Република Азербайджан.
Ще бъдат обсъдени теми и въпроси от основните области на двустранните отношения: енергетика, икономика, търговия, селско стопанство, транспорт, туризъм, отбрана, интелектуална собственост и др. Сред акцентите в разговорите ще е също разширяване на инвестиционното и енергийното партньорство между двете страни.
Азербайджан е ключов партньор на България за реализация на един от главните приоритети на страната ни в областта на енергетиката - диверсификацията на енергийните източници. Нашата страна се интересува от доставка на допълнителни количества природен газ от Азербайджан и изразява подкрепата си за бъдещото разширяване на Южния газов коридор. Работи активно по развитието на Вертикалния газов коридор като стратегически проект за Югоизточна, Централна и Източна Европа. България е партньор в проекта Green Energy Corridor за използване възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници в Каспийския регион.
Предвижда се комисията да набележи съгласувани мерки за разширяване на деловите връзки между двете държави в различни сфери от взаимен интерес.

Министерският съвет ще представи на Народното събрание доклад за изпълнението на парламентарни решения, свързани с бъдещето на комплекса  „Марица-изток“

Министерският съвет ще представи на Народното събрание доклад за изпълнението на три решения, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток", след като на днешното си заседание правителството одобри протоколно решение за това. Докладът се отнася до изпълнението на следните решения на парламента: 1. Решение от 12 януари 2023 г., което задължава Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част Енергетика; 2. Решение от 3 октомври 2023 г. във връзка със споразумение между министър-председателя, членове на МС, народни представители и синдикални организации в сектор Енергетика; 3. Решение за осигуряване на средства на „Мини Марица-изток" ЕАД за срок от четири години за обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн".
След проведени поредица от срещи със службите на Европейската комисия от страна на настоящото правителство е постигнато принципно съгласие, че съществуващите политики и мерки и действието на пазара осигуряват ефективна рамка за изпълнение на целите за декарбонизация, предвидени в НПВУ, е отчетено в доклада до НС. Така през м. април 2025 г. на ЕК е представено ново предложение за промяна на две ключови реформи - „Декарбонизация на енергийния сектор" и „Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор". Споразумението между министър-председателя, членове на МС, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор Енергетика, сключено на 3 октомври 2023 г., задължава правителството да не допуска прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните централи от групата на БЕХ ЕАД, ако те работят на пазарен принцип. По този повод в доклада до Народното събрание се отчита, че от страна на МС не са въвеждани административни ограничения на операторите на въглищни централи и те оперират изцяло на пазарен принцип.    
По отношение на осигуряването на средства на „Мини Марица-изток" ЕАД за обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн" в доклада се подчертава, че е взето  решение капиталът на БЕХ ЕАД да се увеличава с по 250 млн. лв./годишно за период от четири години. Средствата следва да се използват целево за увеличаване капитала на „Мини Марица-изток" за обезпечаване на всички дейности за възстановяване на нарушените терени и привеждане на находище „Източномаришки въглищен басейн" в устойчиво състояние. На 2 май 2024 г. решението е изпратено към Европейската комисия за получаване на становище, свързано с режима на държавните помощи. На 30 юли 2025 г. ЕК потвърди като непомощ разходите за възстановяване на т.нар. „наследени терени", с което даде зелена светлина за целево изразходване на първите 81.3 млн. лв. от предвидената за 2025 г. сума. Решение за останалите средства се очаква до края на годината.

Правителството възложи на министъра на правосъдието да организира подбора на трима кандидати за европейски прокурор от България

Правителството възложи на министъра на правосъдието Георги Георгиев да създаде Комисия по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от България, която да предложи три кандидатури.
Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура (ЕРРО) номинираните кандидати трябва да са действащи прокурори, съдии или следователи, чиято независимост е извън съмнение. Освен това те трябва да притежават необходимата квалификация за назначаване на висша прокурорска или съдебна длъжност и съответния практически опит в националната правна система, финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателни дела.
Според днешното решение на Министерския съвет комисията по подбора ще бъде от седем членове: двама представители на Министерството на правосъдието (единият от които - ръководител), двама представители на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, двама представители на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и един представител на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (Катедра „Наказателноправни науки“). Подборът ще премине през два етапа - проверка за допустимост на кандидатите въз основа на представените документи и публично изслушване на допуснатите кандидати. След приключването на подбора министърът на правосъдието ще внесе за одобрение от Министерския съвет излъчените от комисията номинации.
Европейската прокуратура със седалище в Люксембург е независим орган на ЕС, който отговаря за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза (измами, корупция, трансгранични измами с ДДС и др.). Тя осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор в компетентните съдилища на държавите членки. ЕРРО започна работата си на 1 юни 2021 г., в момента в нея участват 24 държави членки, всяка от които с по един европейски прокурор. ЕРРО се ръководи от европейския главен прокурор - в момента госпожа Лаура Кьовеши. Европейските прокурори упражняват надзор върху разследванията и наказателните преследвания и заедно с европейския главен прокурор сформират колегията на ЕРРО. Те се назначават с мандат от шест години, който не подлежи на подновяване. В края на този период Съветът на ЕС може да реши да удължи мандата им най-много с три години.
През юли 2020 г. Съветът на ЕС прие Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура, съгласно което четиринадесет европейски прокурори бяха назначени за период от шест години, считано от 29 юли 2020 г. След изтегляне на жребий през април 2024 г. Съветът удължи мандата на седем европейски прокурори до 30 юни 2029 г. Мандатът на останалите седем европейски прокурори, включително на европейския прокурор от България, не беше удължен и ще приключи, както е предвидено, на 28 юли 2026 г.
Във връзка с това следва да бъдат предприети съответните действия на национално равнище за определяне на трима кандидати за европейски прокурор, от които да бъде избран европейският прокурор от България. Комитетът по подбора по Регламент (ЕС) 2017/1939 ще проведе изслушванията на кандидатите в началото на 2026 г., след което кандидатурите ще бъдат представени на Съвета. Той трябва да вземе решение за назначаването на един кандидат от България преди юли 2026 г.

Правителството одобри изплащането на обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ

Правителството одобри изплащането на обезщетение в размер на 4 400 евро след споразумение по жалба пред ЕСПЧ, което касае оплаквания по чл. 3 (забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отношение или наказание) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Жалбоподателят г-н Георги Георгиев се оплаква от упражнено полицейско насилие и липсата на ефективно разследване, тъй като проверката на твърдените факти и обстоятелства се е ограничила до предварителна проверка и не е образувано наказателно производство. Заведеният от жалбоподателя иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение на настъпилите вреди е уважен с окончателно решение на AC-Пазарджик. Въпреки това наказателно производство не е образувано.
В светлината на константната си практика, ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати обезщетение в размер на общо 4 400 евро на жалбоподателя. Със сключване на споразумението се избягва установяване на нарушение на Конвенцията и осъдително решение по делото и жалбата се заличава, без да се изпраща в Комитета на министрите за наблюдение на изпълнението.

„Земинвест“ ЕАД се влива в „Напоителни системи” ЕАД

Министерският съвет прие разпореждане за преобразуване на „Земинвест" ЕАД, гр. София чрез вливане в „Напоителни системи" ЕАД. С тази мярка се цели подобряване на сигурността при експлоатацията на язовирите и оптимизиране на управлението на активите на дружеството. Преобразуването на дружеството ще бъде извършено въз основа на решение на министъра на земеделието и храните.

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общини

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2025 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места за периода от 1 юли от 31 август 2025 г.
Допълнителните трансфери са в общ размер на 3 133 591 лв., разпределени по бюджетите на общините за 2025 г. за компенсиране на разходите за периода от 1 юли до 31 август 2025 г. Те се осигуряват за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2025 г. в размер на 487 696 лв. и за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2025 г. - 2 645 895 лв.

Правителството прие отчет за 2024 г. за изпълнението на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 - 2024 г.

Правителството прие отчет за 2024 г. за изпълнението на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 - 2024 г. В отчета е представен напредъкът по изпълнението на предвидените в програмата мерки за намаляване на емисиите на първични ФПЧю от определените основни източници на замърсяване - битово отопление на твърди горива и транспортния сектор в по-големите градове.
Отчетът съдържа информация за конкретно изпълнените мерки от страна на общините в сферата на битовото отопление и транспорта, както и за постигнатия напредък за намаляване нивата на замърсяване.
Целевите стойности на някои от показателите за изпълнение не са постигнати изцяло по обективни причини, но независимо от това следва да се отбележи, че данните от мониторинга на качеството на атмосферния въздух показват подобряване и в много голяма степен постигане на съответствие с изискванията на законодателството. Във всички пунктове за мониторинг от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух през 2024 г. са регистрирани нива на замърсяване под определената средногодишна норма за опазване на човешкото здраве. За календарната 2024 г. са постигнати и изискванията за средноденонощната норма за ФПЧю, с изключение на два пункта - в Пловдив и в Монтана.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 4 ноември в Брюксел.
В дневния ред на заседанието е предвидено Съветът да приеме позицията си за стартиране на преговори с Европейския парламент по предложението за ревизия на Европейския закон за климата. С предложените от Европейската комисия промени се установява междинна цел до 2040 г. за ограничаване на емисиите на парникови газове в ЕС с 90% спрямо нивата от 1990 г., както и допълнителни възможности за подкрепа на усилията за постигане на посочената цел.
Предвижда се министрите да одобрят представянето от Европейския съюз на актуализиран национално определен принос към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Национално определеният принос е свързан с усилията, положени от всяка от страните по Конвенцията, за намаляване на националните емисии и адаптиране към изменението на климата.

Правителството одобри национална позиция за изпълнение на препоръките на Комитета за потребителска политика на ОИСР

Правителството одобри национална позиция за изпълнение на препоръките на Комитета за потребителска политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за последващи действия за по-нататъшно подобряване съответствието със стандартите и най-добрите практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
През месец декември 2024 г. Комитетът идентифицира някои области, в които България да предприеме последващи действия за по-нататъшно подобряване на съответствието със стандартите и най-добрите практики на ОИСР.
Едната област е - събиране на допълнителна информация относно потребителските жалби и обратна връзка с потребителите. Това ще спомогне за задълбочаване на разбирането за предизвикателствата, пред които са изправени потребителите в конкретни области като: електронна търговия, заблуждаващите и измамните търговски практики, разрешаването на спорове, средствата за правна защита и безопасността на продуктите. Другата област е засилване на образованието на потребителите, осведомеността за техните права и защита на уязвимите потребители.
В изпълнение на отправените препоръки, Министерство на икономиката и индустрията, съвместно с Комисията за защита на потребителите изготви План за действие за периода 2025 - 2027 г. за изпълнение на средносрочните препоръки на Комитета за потребителска политика на ОИСР.
Предстои Комитетът за потребителска политика на 5 ноември 2025 г. да разгледа напредъка на България за изпълнение на препоръките на ОИСР.
Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е основен приоритетнавъншната ни политика, изпълнението на препоръчките ще укрепи доверието на международните партньори към България като страна, която се стреми да подобри своите институции и практики за защита на потребителите.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г.

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2025 г.
С приетия акт се цели осигуряване на допълнителни разходи по бюджета Министерството на туризма за 2025 г. за финансово обезпечаване на 9-тата Световна конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм, която ще се проведе в периода 6-7 октомври 2025 г. в гр. Пловдив.

Одобрена е българската позиция за участие в в неформално заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура“

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (част „Култура“), което ще се проведе на 3 и 4 ноември 2025 г., в гр. Копенхаген, Дания.
Министрите ще проведат дискусии по няколко теми: защита и възстановяване на украинската култура и културно наследство, защита на надеждната информация в дигиталната ера и визия на Европа за европейското съдържание.
На заседанието в Копенхаген ще бъде приета и Декларация относно необходимостта от култура и медии като гаранция за нашите европейски демокрации, към която се очаква България да се присъедини.

Правителството одобри Разпореждане на Министерския съвет за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - „Иганово“ ЕАД

Министерският съвет прие Разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - „Иганово“ ЕАД. Правителството прие и Решение за даване на съгласие за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижими имоти, собственост на ВМЗ ЕАД, гр. Сопот, както и Постановление за вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2025 г. във връзка с учредяване на дружеството.
С приетите актове се създава цялостна правна и финансова рамка за учредяването на новото дружество с държавно участие в капитала - „Иганово“ ЕАД, което ще има за задача да реализира стратегическата концепция за изграждане на завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155 мм. боеприпаси. 
Целта на учредяването на новото дружество е чрез реализиране на предвидената концепция да се намали зависимостта от външни доставчици за критични елементи от отбранителната логистика, да се повиши готовността за осигуряване на националните нужди в кризи, да се стимулира местната индустрия, както и да се открият нови възможност за партньорства с европейски производители.
Очаква се осигуряване на възможност за централизирано управление на инвестиционния процес, ефективно използване на наличните ресурси и прилагане на най-високи стандарти за безопасност, технологична надеждност и контрол на крайното предназначение на продукцията. 
Чрез прилагането на вътрешнокомпенсирани промени не се увеличава общият размер на разходите по бюджета на Министерството, а се постига пренасочване на ресурси от по-малко приоритетни дейности към стратегическа инициатива от национално и европейско значение. По този начин се осигурява финансова гъвкавост и ефективност при управлението на публичните средства, без допълнителна фискална тежест върху държавния бюджет.
Предвижда се дружеството да бъде създадено с първоначален капитал в размер на 50 000 лева, изцяло внесен от държавата, чрез министъра на икономиката и индустрията.
Предоставените по постановлението средства ще позволят реално учредяване на дружеството, регистрацията му по реда на Търговския закон и извършване на първоначалните организационни, правни и подготвителни дейности, свързани със стартирането на проекта.

Министерският съвет одобри промени в Закона за железопътния транспорт

Министерският съвет одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, с който националното законодателство се привежда в съответствие с европейските изисквания.
До 16 юни 2024 г. Националният регистър на железопътните превозни средства се поддържаше от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. След тази дата данните са прехвърлени към Европейския регистър на превозните средства (ЕРПС).
С приетите промени се въвеждат изисквания на Европейската комисия информацията за железопътните превозни средства да се обработва централизирано. Всяко превозно средство ще се вписва с уникален европейски номер в ЕРПС, като се осигурява проследимост на неговата история.
Законопроектът предвижда Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да бъде регистриращ орган за България. Новите правила осигуряват по-висока защита на пътниците, по-качествени услуги и равнопоставена конкуренция между железопътните превозвачи.

Правителството одобри проекта на закон за атракционите

Министерският съвет одобри проект на Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. С него за първи път в България се създава единна нормативна рамка, която регламентира безопасността при използването на атракциони. Съгласно новите изисквания, деца под 14 години ще могат да ползват атракционни услуги единствено в присъствието на пълнолетен придружител.
Законопроектът обхваща три основни категории атракционни услуги — увеселителни, въздушни и водни. Сред тях попадат влакчета, въртележки, виенски колела, тандемни полети, парашутни скокове, парасейлинг, джетове, теглене на надуваеми съоръжения и други.
Основната цел е да се гарантира сигурността на гражданите и туристите чрез ясно определени правила за регистрация, контрол и отговорности на доставчиците. Акцент е поставен върху превенцията на инциденти и въвеждането на стандарти, съответстващи на европейските изисквания за безопасност.
Проектът предвижда задължителна регистрация на доставчиците в публичен електронен регистър към Министерството на туризма. Всяко съоръжение, оборудване и екипировка ще трябва да има собствен паспорт, в който да се вписват извършените прегледи, ремонти и модификации. Въвежда се и задължителна застраховка „Злополука“ за потребителите и трети лица, както и изискване за план за безопасна експлоатация, редовни обучения и инструктажи на персонала. Новите правила включват ежедневен технически контрол на съоръженията, оборудването и екипировката, както и задължението за осигуряване на инструкции за ползване на достъпно място. Законът въвежда и конкретни правила за поведението на ползвателите, включително забрана за използване на съоръжения от лица в нетрезво състояние или под въздействието на наркотични вещества.
Контролът по прилагането ще се осъществява от акредитирани органи за проверка и от компетентните държавни и местни органи - Комисията за защита на потребителите, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и кметовете на общини. Законът предвижда санкции при нарушения, включително глоби и временно спиране на дейността при установен риск за живота и здравето на хората. При повтаряне на нарушения се допуска удвояване на финансовите санкции, съгласно административно-наказателните разпоредби.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С него в българското законодателство се въвеждат изисквания и мерки, които са част от законодателния пакет за създаване на европейската единна точка за достъп. Чрез нея централизирано от 10 юли 2027 г. ще се предоставя на обществеността публична информация за пазарните участници, имащи отношение към финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие.
В тази връзка се определят националните органи за събиране на данни - Комисията за финансов надзор, Българската народна банка, Агенцията по вписванията и Комисията за надзор над регистрираните одитори, и се въвежда изискване за подаване на информацията от поднадзорните им лица в машинночетим формат, придружена от съответните метаданни.
Изискванията за даване на достъп до отделните видове информация чрез европейската единна точка за достъп влизат в сила поетапно - през 2026 г., 2028 г. и 2030 година.
Със законопроекта се предложени и промени с оглед въвеждането на системата за сигурно електронно връчване като официален канал за комуникация между Комисията за финансов надзор и поднадзорните й лица, както и на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Предложени са изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за кредитните институции. Те са в следствие на мониторинг, осъществен от Европейската комисия през 2025 г., и с цел постигане на по-голяма яснота при прилагането на действащата нормативна рамка в частта за инвестиционните посредници-банки и приложимите административни мерки и санкции. 

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС).
Проектът е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и прецизиране на определени разпоредби на закона.
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети нови правила, които позволяват на малките предприятия да не облагат с ДДС облагаемите доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилагат тези правила.
В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз. Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия, поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС.
Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, в законопроекта има изменения и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС.
Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения е оглед прецизиране на текстове в ЗДДС.
Законопроектът е преминал през процедурата за обществено обсъждане в края на 2024 г. - https://www.minfin.bg/bg/legislation7/535.

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
Със законопроекта се постига хармонизиране на националното законодателство с изискванията на ЕС в областта на управлението на отпадъците и намаляване на административната тежест за заинтересованите страни.
Разширяват се отговорностите на местната власт, свързани с управлението на строителните отпадъци, образувани от домакинствата. Увеличават се правомощията на общините за намаляване на нерегламентираните замърсявания с отпадъци. Засилва се контролът върху дейността на лицата, извършващи дейности с отпадъци, организациите по оползотворяване и лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално.
С промените в закона се въвеждат нови наказателни норми с цел да се постигне по-ефективно ограничаване на рисковете за околната среда при дейностите с трет