Как се отключва нимфоманията и кой е моментът, в който желанието става зависимост

Нимфоманията е дума, която от векове предизвиква любопитство, осъждане и неразбиране.
В обществото тя често се използва с негативен оттенък – като етикет, натоварен със срам и предразсъдъци. Този термин, обаче, не бива да се свързва единствено с морални оценки или сензационни образи.
Зад него стои сложна комбинация от психични, емоционални и биологични фактори, които засягат не само сексуалността, но и начина, по който човек преживява себе си и връзките си с другите.
Разбирането на темата изисква деликатност, знание и готовност да погледнем отвъд митовете и стереотипите.

Нимфомания – какво я отключва
Нимфоманията е разговорен термин за компулсивно сексуално разстройство и се изразява в непрекъснато, прекомерно желание и сексуална възбуда, често водещо до стрес и невъзможност да се фокусираме върху нещо друго. Понякога това разстройство се изразява в мастурбация или консумация на порнографски материали. Тя засяга всеки, независимо от пола и ориентацията.
Думата “нимфомания” има гръцки корени – “nymphe”`(младо момиче, млада жена) и “mania” (лудост). За пръв път тя е употребена през 18-и век за назоваване на женската сексуалност.
Другият термин – сатириаза – назовава мъжката сексуалност, но е употребяван много рядко. През 18-19-и век женската сексуалност била възприемана като нещо, необходимо да бъде контролирано и ограничено. Мъжката проява на силно сексуално желание била възприемана като нещо нормално и затова терминът е много рядко използван.
Днес Световната здравна организация назовава състоянието като компулсивно сексуално разстройство, независимо от пол и ориентация. “Нимфомания” е стар термин, използван само в разговорния език.
Нимфомания може да се разглежда като основно разстройство или като симптом на други състояния, като например синдром на Клювер-Бюси, биполярно разстройство, травма на мозъка или деменция. Може да се прояви и като страничен ефект на някои медикаменти, като например допаминергик, използван за лечение на синдром на Паркинсон.
Разбира се, нимфоманията е разстройство на нервите и мозъка.

• Тя се предизвиква от:
• Нарушения в нивата на допамин, серотонин и норепинефрин;
• Наранявания на мозъка, тумори;
• Повишени нива на андрогени;
• Психологически фактори като детски травми, сексуална злоупотреба в миналото;
• ADHD, депресия употреба на наркотици;

В интерес на истината, е много трудно да се определи каква точно е причината за всеки индивидуален случай.

Как да разпознаем дали страдаме от нимфомания
Хиперсексуалността или нимфоманията пречи на ежедневния ни живот, защото човек е обзет от мисли за секс и сексуални актове до такава степен, че да не може да задържи вниманието си върху работа, домашни задължения, семеен живот. Хората, които страдат от нимфомания, са наясно с факта, че доставеното удоволствие не е истинско, не е естествено, а фалшиво. Това може да се обясни по следния начин: когато човек достигне кулминацията в секса, желанието му се успокоява, или с други думи – той е задоволен.
При нимфоманите желанието не се задоволява и настъпва малко след достигнат оргазъм. Това може да звучи като сбъдната мечта, но е важно да знаем, че нимфоманията е разстройство, при което желанието за секс обзема мислите до крайност. Хората, които страдат от нимфомания, могат да бъдат зависими от различни сексуални актове. Списъкът от симптоми е дълъг:

• Компулсивна мастурбация;
• Желание за еднодневни и редовни сексуални контакти;
• Желание да участваме в повече от една връзка;
• Непрекъсната консумация за порно материали;
• Невъзможност да удържаме сексуални импулси, дори това да нарушава нечии чужди граници;
• Нежелание за емоционална свързаност по време на сексуалнет акт;
• Чувство за вина и срам;
• Отделяне на прекомерно много време за подобряване на сексуалното преживяване;
• Ненужно удължаване на сексуалното държание извън необходимото;
• Отказ от социални и работни контакти с цел задоволяване на сексуално желание;
• Стрес, тревожност, безпокойство, гняв при липса на сексуален контакт.

Нимфоманията е свързана с често поемане на риск, тъй като страдащите често биха игнорирали потенциала от полово предавани болести, нежелана бременност, причиняване на емоционална болка върху друг човек, само с цел задоволяване на зависимостта.

Прояви на нимфоманията
Хората, които страдат от нимфомания, не изпитват само и единствено желание да правят вагинален секс. Проблемът е много по-задълбочен. Те могат да търсят сексуланата активност буквално навсякъде – в стриптийз клубове, чрез платена любов, в порно сайтове, дори да се изразява във воайорство и ексхибиционизъм. То не само поглъща живота им, но и живота на околните. Нимфоманията може да се изрази още в прекарване на продължително време в приложения за запознанства с цел търсене на партньор за секс и дори незащитен секс със случайни партньори, или просто само за чат на сексуална тематика Нимфоманията има много прояви.

Рискове
Хората, страдащи от нимфомания, имат много по-голям риск от заразяване с полово предавани болести, да извършат сексуално насилие, да развалят много по-лесно любовните си взаимоотношения и за съжаление развиват и други зависимости (към наркотици и хазарт най-често). Фрапиращи са статистиките по темата.

Ето и най-фрапиращите показатели:

• 31% от възрастните с нимфомания са били заразени с полово предавана болест поне веднъж в живота си;
• 12% от възрастните с нимфомания са участвали в сексуални контакти с повече от трима партньори едновременно, без да ги познават;
• 89% от възрастните с нимфомания са имали сексуални контакти извън романтичните си взаимоотношения;
• 23% от възрастните с нимфомания споделят, че са прекъснали поне една връзка в живота си заради своята зависимост.

Трябва да подчертаем, че нимфоманията е състояние, което човек трудно си признава, трудно разпознава и трудно контролира. Статистиките не са напълно точни поради чувствителността на темата.

Кого засяга
Нимфоманията може да засегне мъже и жени. Среща се в 3% от мъжете по света и 1% в жените. В САЩ статистиката е по-фрапираща – 8% от мъжете страдат от нимфомания и 3% от жените, докато в Европа – 4% мъже и 1% жени. Най-често засяга хората между 25-50 години. Интересното е, че засегнатите жени по-често са от по-висок социален статус, с по-добра кариера и по-добри доходи, но мъжете нимфомани са с по-нисък социален статус. Ужасната статистика е, че 72% от сексуалните посегатели и 38% от хората, извършили изнасилване, са сексуално пристрастени.

Не всяко желание за секс е нимфомания!
Високото либидо не е същото като нимфомания. Има хора, които изпитват по-често сексуално влечение, но въпреки него те могат да водят нормален начин на живот – връзка, работа, домашни задължения. Хората, които са полигамни (т. е. имат повече от един романтичен партньор), не са нимфомани, защото не го правят доброволно, осъзнато и имат контрол върху него.

Нимфоманията е липса на тотален контрол.
Нимфоманията не се определя от броя на сексуалните контакти, а от липсата на контрол, страданието и вредата, която поведението причинява на човека или на околните.