Премиерът допусна да започнем 2026 г. със стария бюджет

Ако консенсусът по държавния бюджет за 2025 г. е да работим с удължителен закон, докато гласуваният на първо четене бюджет бъде променен, това също е вариант. Но той поражда системен риск, защото ще действа в най-сложния месец - януари, когато в обращение ще бъдат двете валути.
Това каза премиерът Росен Желязков. Както е известно, опозицията подготвя нов протест в понеделник с искане за изработване на бюджета наново, вместо стопирането му за корекции на коляно.
Премиерът посочи, че ако се започне процедурата по съставянето на бюджета за 2026 г. отначало, това ще отнеме два месеца в процедури и през януари ще трябва да действа удължителен закон, с който да се прилага бюджетът от 2025 г., но вече трансформиран в евро. "Затова притиснати от времето и от очакванията на различни групи от населението да получат по-оптимален бюджет, нашето разбиране е, че това може да стане с допълнителни доклади, след като държавата, синдикатите и работодателите постигнат споразумения по общите параметри", посочи Желязков.
Той коментира, че протестите са първите в историята срещу бюджет, в който има значително повишение на социалните разходи - с 12%. Според него това не социални протести, както тези през 1996 и 2013 г. и други от новата ни българска история, когато исканията са били за повече социална защита.
"Днешните протести обединяват доста необединими групи - протестиращи срещу еврото, но и за повече Европа, протести за либералност, но и за повече консерватизъм, за системни и антисистемни политики, има и поколенчески разминавания – протест на младите срещу статуквото и консервативното", допълни Желязков. Това недоволство трябвало да бъде адресирано по-точно, за да може да се търси решение.
За предстоящите разговори с работодателите и синдикатите как да бъде променен бюджета, премиерът увери,  че ще бъдат чути всички предложения, но когато се настоява за намаляване на приходи и за увеличаване на разходи, трябва да се каже какво се случва с дефицита. 
"Ако се оттегли вдигането на данък дивидент, трябва да се посочи какъв ще е ефектът от това. Работодателите искат повече пари за инвестиции, но голяма част от обществото ще възрази. Защото например се предлага да се увеличат данъчните оценки на имотите, което не е сигурно, че ще бъде добре посрещнато от хората", каза Желязков. Той отново посочи, че бизнесът е настоявал за вдигне ДДС, но правителството категорично е отказало, защото ще стимулира инфлацията.
Що се отнася до критиките за прекомерното увеличение на заплатите в бюджетната сфера, премиерът посочи, че "обществото очаква сближаване на доходите с тези в ЕС да стане чрез държавна намеса, а не да се случва по по-плавния път на стимулиране на икономиката". 
От думите на премиера стана ясно, че правителството първоначално е изготвило бюджет с развързване на автоматичните формули, които обвързват редица плащания и заплати в бюджетната сфера с нивото на средната работна заплата в страната. Тези мерки за намаляване на разходната част на бюджета обаче не са намерили разбиране от партиите в четворната коалиция.
"Този разговор продължава, защото такава мярка (премахване на автоматичните формули - бел. ред.) ще възстанови равновесието в заплатите в публичната сфера. От друга страна, трябва да се има предвид, че вследствие на увеличените заплати много млади хора влязоха в учителската професия, нарастват и кандидатите за полицейската и военната професии. Много е трудно да се отнемат права", каза Желязков.
По повод предупреждението на БСП, че може да напусне правителството, премиерът заяви: "Уверих Атанас Зафиров, че техните основни постановки в бюджета по отношение на социалните ангажименти ще бъдат запазени". БСП вече нееднократно обяви, че няма да отстъпи от повишението на минималната работна заплата като 50% от средната за страната, прилагането на швейцарското правило за индексация на пенсиите и по-голямото увеличение на обезщетението по време на втората година от майчинските.
Според премиера през 2026 г. трябва да се проведе сериозен дебат за реформи в пенсионната, здравната и данъчната системи.
Желязков избегна отговора на въпроса защо се налага правителството да тегли рекордни заеми догодина - 10.5 млрд. евро, далеч над необходимото за финансиране на бюджетния дефицит и изплащането на стари задължения. Премиерът единствено оправда заложените 3.2 млрд. евро инвестиции в отбраната, които ще бъдат взети със заем от европейския механизъм SAFE. "Главницата по този заем ще започне да се плаща след 10 години, а ние още сега ще може да извършим модернизацията на въоръжените ни сили", обясни Желязков.
По отношение на спорното намерение държавата да придобие активи на "Лукойл" в България, както и назначеният особен търговски управител да се разпорежда с активи на санкционираната от САЩ компания, премиерът отговори: "Не мисля, че се стигне до това. Ако се стигне, то ще бъде само след издадени лицензи от САЩ".