Проучване на „Мяра“: Повече от 71% от българите подкрепят протестите

71,3% е подкрепата за протестите към този момент. Това показват данните от изследване на социологическата агенция "Мяра", проведено по метода „лице в лице“ с таблети между 27 ноември и 3 декември 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. 
Анализаторите отбелязват, че това е сериозен дял, който е съизмерим с времето на протестите през 2020 г.
Според данните от допитването едва 21,4% са срещу протестите, а 7,3% не могат да формират позиция.
От "Мяра" посочват, че изследването е започнало след първия протест срещу бюджета и теренната работа е продължила и по време на втория мащабен протест и в дните след него. Също така социолозите правят уточнението, че практиката показва, че ако допитването е проведено изцяло след най-големия протест, то резултатите може да са и още по-високи.
Регистрираният резултат е следният: 49,8% искат оставка на правителството, 32,6% не искат, а 17,6% се колебаят.
Предсрочни избори са предпочитани от 48%, а отблъскват 35,8%. 16,2% нямат мнение по въпроса, пише OFFNews.
Подкрепата за протестите е разпространена практически в различните опозиционни електорати, както и сред негласуващите, а контрастно изглеждат електоратите на партиите в управляващата формация. Подкрепата за протестите е очевидно по-голяма от убедеността в различните перспективи след това – при оставка и предсрочни избори зоните на колебаещите се по-сериозни и още няма мнозинства над 50%.
Но дори и при видимото колебание, все повече натежава очакването за оставка и избори. Ако през пролетта, например, две пети са били срещу оставка, а над една трета – за оставка, в последните месеци местата плавно се разменят и вече 49,8% пълнолетни българи са за оставка, докато една трета са против. Останалите се колебаят. Сходен е трендът и при искането за избори – през пролетта 44,7% са срещу тях, а 31,5% са „за“, после идва плавно в месеците преобръщане до сегашната ситуация от 48%, които нямат проблем с нови избори, срещу 35,8% – които имат. В началото на мандата на това правителство се наблюдаваше обичайният начален кредит на доверие, а после – отново обичайният процес на ерозия на доверието, който, както и при много други правителства, довежда до преобладаващи желания за оставка. По-необичайното този път е по-скоро постепенното свикване с идеята и за предсрочни избори. Тази идея напоследък по традиция по-скоро отблъскваше – на фона на многото извънредни избори в последните години. Сега очевидно и това се променя, коментират социолозите на „Мяра“.