Политическият театър на властта – оставката, която „дойде… защото така решиха Пеевски и Борисов“

Политическият театър на властта – оставката, която „дойде… защото така решиха Пеевски и Борисов“. Когато Росен Желязков обяви, че правителството ще подаде оставка, това не прозвуча като акт на политическа воля. Прозвуча като реплика от вече написан сценарий. Сценарий, в който главните роли отново са запазени за Бойко Борисов и Делян Пеевски – двамата режисьори на политическия театър, който повече от десетилетие държи страната в състояние на контролирана нестабилност.
Протестите по улиците ясно показаха, че обществото е напълно наясно кой управлява реално страната. Кабинетът на Желязков беше само витрина – зад нея стоеше Пеевски, който не просто влияеше, а директно командваше, демонстрирайки властта си дори повече, отколкото във времената на най-голямата си недосегаемост. А Борисов? Той отново „няма нищо общо“, докато решава кога и как да се случи следващият ход.
И сега ходът очевидно е оставка. Но не като признание за провал, а като стратегическо пренареждане. Стар трик: изпускаш парата с оставка, прекъсваш натиска, минават празниците, хората се разсейват, после през януари-февруари сглобяваш нов кабинет с почти същите лица, само че под друго име. Време е, казват, да „стабилизираме държавата“, докато всъщност стабилизират позициите си преди следващите избори. Вотът февруари или март, в студа, и без Румен Радев, който явно ще трябва да избърза с „…когато най-малко очаквате“, ако иска нещо в страната да се промени и да излезе на политическата сцена. Театрален ход или добре обмислено политическо действие от страна на Борисов и Пеевски.
А най-удобното извинение, разбира се, е еврозоната.
Еврото трябва да стане официална валута и „не е моментът“ за избори. Това вече сме го чували – националният интерес се вади, когато трябва да се оправдае нечий личен интерес. И ако Борисов каза, че оставката ще дойде „след като всеки българин тегли евро от банкомат“, то е ясно какво се случва – използва се еврозоната като щит, не като реформа. Пак променено мнение за 24 часа, след като чухме, че ще стискат до 1 януари. Какво се промени за 24 часа? Къде остана България!? Първо имаше проблем с оставката, а 24 часа по-късно Желязков я хвърли театрално.
И нека припомним! Действащият Министерски съвет остава на власт, докато не встъпи нов кабинет или докато президентът не назначи служебно правителство. Няма „вакуум“, няма „безвластие“. Старият МС управлява и носи пълната отговорност за всички решения. Народното събрание НЕ СЕ РАЗПУСКА.
Парламентът работи до конституирането на ново Народно събрание след изборите. Държавата има власт и Желязков ще си носи отговорността и през януари.
Истината е проста – оставката бе неизбежна, защото натискът е истински. Но нов кабинет след Нова година – това е също толкова неизбежно, защото зависимостите са същите. И докато Пеевски продължава да дърпа конците, а Борисов да се прави на дистанциран баща-основател, политическият театър ще продължи. Само декорите ще се сменят.
А това, което липсва, е реалната промяна.
Оставката е просто акт първи.
Проблемът е кой пише следващото действие.