След празниците: Как да спрем коледното преяждане и да дадем втори живот на останалата храна

Коледа отминава, но трапезата сякаш остава. Пълни хладилници, тежест в стомаха и онова познато чувство на вина, което идва след третото парче баница „само заради празника“. Преяждането по време на коледните празници е почти национална традиция – символ на изобилие, грижа и споделяне. Проблемът започва, когато празникът свърши, а навиците – не.
Според специалисти именно празничните дни са моментът, в който губим връзка със сигналите на тялото си. Ядем не защото сме гладни, а защото „има още“, защото е вкусно или защото не искаме да обидим домакина. Резултатът – подуване, умора, рязък спад в енергията и често – начало на порочен кръг от рестрикции и преяждане.
Как да излезем от празничния режим без крайности?
Първата стъпка е да спрем да се наказваме. Гладуването „за компенсация“ само влошава ситуацията. Вместо това е важно постепенно да се върнем към нормален ритъм – редовни хранения, повече вода и леки разходки. Тялото има способността да се саморегулира, стига да му дадем шанс.
Втората важна стъпка е осъзнатото хранене. Да седнем на масата без телефон, да ядем бавно и да спрем, когато усетим ситост – дори чинията да не е празна. Празникът не се измерва в изядени калории.
Какво да правим с останалата храна?
Изхвърлянето не е решение – нито за съвестта, нито за бюджета. Вместо това можем да подходим практично и отговорно:
    •    Замразяване – много ястия като месо, сарми, супи и печива се замразяват отлично и могат да спасят вечеря в натоварен делничен ден.
    •    Преработване – печеното месо може да се превърне в салата, сандвич или паста; старият козунак – във френски тост или десерт.
    •    Споделяне – съседи, самотни хора или социални кухни често имат нужда от домашно приготвена храна.
    •    Планиране – разпределянето на порции за следващите дни помага да избегнем хаотичното „доизяждане“.
Коледа е време за близост, не за преяждане. Истинското изобилие не е в количеството храна, а в усещането за мярка, грижа и уважение – към тялото ни, към храната и към самите нас. А това е навик, който си струва да запазим далеч след като елхата бъде прибрана.