Ако всичко е наред, в периода 6-11 февруари тази ракета, в рамките на мисията Artemis II, ще изведе в орбитата на Луната 4 астронавти - за първи път от декември 1972 г. 
Преди да се стигне до старта ракетата ще бъде подложена на т.нар. "мокра генерална репетиция". Това включва пълно зареждане на резервоарите на SLS с течен кислород и течен водород (откъдето идва и терминът „мокра“), както и обратно броене до 29. Този тест ще бъде направен до края на януари. Ако НАСА не успее да изстреля ракетата в прозореца 6-11 февруари, следващата възможност ще е 6, 7, 8, 9 или 11 март. 
Астронавтите бяха определени отдавна. Това са Рийд Уайзман (NASA) - командир на полета, Виктор Глоувър (NASA) - пилот, Кристина Хамок Кох (NASA) - специалист на мисията и Джеръми Хансен (Канадска космическа агенция) - специалист на мисията. Те няма да кацат на Луната, това ще стане по време на мисията Artemis III, която ще се осъществи в края на 2027 или през 2028 г.
Това ще бъде първият път, когато жена (Кристина Кох), цветнокож човек (Виктор Глоувър) и канадец (Джеръми Хансен) ще пътуват до Луната.
SLS ще изведе кораба Orion първо в земна орбита. След достигане на земна орбита, екипажът ще прекара известно време в тестване на ключови системи на Orion, включително: системата за животоподдържане (кислород, вода, пречистване на въздуха), комуникационните системи, системите за навигация и контрол. Това ще бъде критичен етап, преди да се даде "зелена светлина" за пътуването към Луната.
След като всички системи бъдат проверени, Orion ще поеме по сложна "осмообразна" траектория към Луната. После Orion ще използва гравитацията на спътника, за да се върне обратно към Земята.
Мисията ще продължи около 10 дни и ще бъде тестов полет - целта е да се тестват системите на кораба и ракетата в реална среда, за да се подготвят за следващата мисия, Artemis III, която ще осъществи кацане на Луната.
Space Launch System (SLS) 
Ракетата Space Launch System (SLS) е най-мощната ракета в света. Тя е свръхтежка ракета-носител, разработена от НАСА. Ракетата е проектирана да изпраща големи товари и екипажи на далечни разстояния, отвъд ниска околоземна орбита. Основният блок на ракетата се захранва от четири двигателя RS-25, които преди това се използваха на космическите совалки. За допълнителна тяга при изстрелването се използват два ускорителя на твърдо гориво. SLS има няколко планирани конфигурации, които ще се използват за различни мисии. Те се различават основно по степента на мощност и възможността за пренасяне на товар. 
- Block 1: Първата конфигурация, използвана за Artemis I и планирана за Artemis II и Artemis III. Тя може да изпрати до 27 метрични тона полезен товар до Луната.
- Block 1B: По-модерна конфигурация, която ще бъде въведена след Artemis III. Тя ще бъде значително по-мощна и ще може да носи по-големи товари, включително обитаеми модули за лунната повърхност.
 

Капсулата Orion
Капсулата Orion, наричана още Orion Multi-Purpose Crew Vehicle (MPCV), е космическият кораб, който ще превозва екипаж от четирима астронавти. Тя е проектирана за пътуване в дълбокия космос и е значително по-голяма и по-усъвършенствана от капсулата Apollo, която е използвана при предишните лунни мисии. Orion се състои от два основни модула:
Модул за екипажа (Crew Module): Това е обитаемата част на кораба, където се намират астронавтите. Тя е единствената част, която се връща на Земята.
Европейски сервизен модул (European Service Module - ESM): Разработен от Европейската космическа агенция, този модул осигурява захранването, задвижването, кислорода и водата за целия полет.
 

История 
Последната пилотирана мисия до Луната беше „Аполо 17“, която кацна през декември 1972 г. и се завърна на Земята по-късно същия месец. Общо 24 астронавти са пътували до Луната и 12 от тях са стъпили на повърхността ѝ, всички по време на програмата „Аполо“.