МБАЛ „Христо Ботев“-Враца е приела по-малко пациенти през 2025 г.

Общо 14 687 пациенти са преминали през МБАЛ „Христо Ботев“-Враца през изминалата година. Данните показват спад спрямо периода 2023-2024 г., като хората са с около 500-700 по-малко.
Въпреки това, от 2018 г. насам броят на хоспитализациите остава относително стабилен – около 14 500 годишно, което формира използваемост на леглата между 50 и 60%.
Директорът на лечебното заведение д-р Кети Ценова посочва, че има сериозни разлики в натовареността на отделенията. По думите ѝ, в детско отделение и АГО използваемостта е ниска, като една от причините е драстично намалелият брой раждания през последните години. За сметка на това, реанимацията е все по-натоварена, като все по-често капацитетът се запълва и се налага институциите да бъдат уведомявани, че няма свободни места. Това, според ръководството, е ясен сигнал за увеличение на тежките случаи.
Друг тревожен проблем е закъснялото търсене на медицинска помощ. Директорът обяснява, че много хора пропускат извънболничната помощ и идват направо в болницата, което допълнително натоварва системата. Тя подчертава и тенденция, която практически е ежедневие за Спешното отделение – пострадали при катастрофи постъпват почти всеки ден.
В болницата напомнят, че тежките случаи изискват значително повече ресурси, отколкото покриват клиничните пътеки. Според д-р Ценова моделът е особено неблагоприятен за областните болници, защото те трябва да поддържат 24-часова готовност по всички специалности, а клиничната пътека заплаща дейност, но не и готовност. Тя дава пример с АГО – въпреки че за годината има около 200 раждания, болницата е длъжна да осигурява непрекъснато екипи, условия и разходи, без възможност да „затвори нерентабилни структури“, както частните лечебни заведения.
За последните две години лечебното заведение отчита финансова стабилност, макар и крехка. Д-р Ценова заявява, че в рамките на мандата си е успяла да запази отделенията и лекарските екипи, въпреки кадровата криза. Медицински сестри има, тъй като във Враца работи филиал на Медицинския университет – София, а болницата е основна база за обучение.
По-сложно стои въпросът с лекарите – има отделения, в които работят основно пенсионери, а няма достатъчно специализанти. Допълнително напрежение създава новата частна болница в близост, която вече е привлякла лекари от МБАЛ „Христо Ботев“. Директорът признава, че е имало ситуации с едновременно напускане на по няколко души, което в условията на обща кадрова криза е сериозен риск. Въпреки това, към момента няма затворени отделения и не е намаляван обемът на дейността.
МБАЛ „Христо Ботев“ работи по 23 специалности, като 14 са отделенията с легла. В момента 14 лекари специализират в болницата, а 19 места за специализанти остават свободни. Заплащането е над минималното изискване, като допълнителни доходи могат да се получат от дежурства в Спешно отделение – 300 лева за 12 часа. При определени специалности има и доплащане по линия на Министерството на здравеопазването, което води до ситуация някои млади лекари да получават повече от част от утвърдените специалисти.
Сред ключовите задачи за ръководството остава осигуряването на редовно и достойно заплащане на персонала, защото без хора една модерна болница е просто сграда с легла и техника. Следват подмяна на апаратура и ремонтни дейности, които също изискват огромен ресурс. През последните години болницата е обновявала оборудване с помощта на Министерството на здравеопазването и дарения от АЕЦ „Козлодуй“, както и със собствени средства за ежедневна апаратура.
Най-сериозното предизвикателство в инфраструктурен план остава ремонтът – по оценка на директора практически цялата болница има нужда от обновяване. Детското отделение и АГО са ремонтирани с дарителски средства, хирургията е в добро състояние от предходни ремонти, а реанимацията се поддържа със собствени бюджети. В края на миналата година Министерството е превело средства за ремонт на покрива, който ще започне при подходящи метеорологични условия.
Болницата има възможност да кандидатства по европейски проекти, но достъпът до финансиране е затруднен заради задължение към Община Враца, натрупано от 2013 г. за местни данъци и такси. При кандидатстване по проект за подобряване на условията на труд е поискано отсрочване, но такова не е било разрешено и лечебното заведение не е успяло да представи изискуем документ, че няма публични задължения, което е спряло участието по проекта.