Три въпроса за Румен Радев към днешна дата

Седмицата започна с обръщение. В обръщението Президентът поиска прошка. И му казаха “браво” - това бил единственият политик, който поискал прошка от народа. За прошката обаче не е толкова важно да я поискаш, колкото да я получиш.
Ами ако народът не му прости? Пак ли ще прави партия, пак ли ще се явява на избори? Но да не се задълбочаваме.
Не мога да не си спомня изгрева на Бойко Борисов. И той дойде като отмъстител и метач на статуквото. И той (както впрочем и Царят преди него) беше величина сам по себе си и никой не се интересуваше каква партия ще прави, как ще я нарече и за какво ще се бори. Името му беше достатъчно. Тогава мислехме, че Борисов няма да се задържи дълго, но не познахме. Но пък и Борисов много се промени през годините. Помня, че тогава Борисов, като главен секретар на МВР, беше много впечатляващ в медийното си поведение. Няма да се учудя, ако го е съветвал някой добър професионалист от чужбина. Ще повтори ли Радев сценария на Борисов, ще повтори ли успеха му? Ще успее ли да се развие, да израсне в движение, както направи Борисов? В началото и аз се присмивах на тогавашния главен секретар на МВР, а в последствие и кмет на София. Казвах, че ако стане министър-председател, това ще е някакъв страшен майтап и няма да продължи дълго. А то се оказа иначе. Вярно, тогава Борисов обра гласоподавателите на СДС (ОДС) и всички антикомунистически настроени хора, когато БСП все още представляваше някакъв фактор, а сега за Радев не знам дали има в наличност толкова монолитен електорат, който просто да обърне към себе си.
Кой съветва Радев? Кой стои зад него? Кой го финансира? С какво Радев е по-различен от Първанов, който също тръгна да прави партия и стана за смях? Или не е различен? Различен е може би с това, че не е свързан номинално с някоя партия, не е бил партиен лидер, както и с това че прекъсва мандата си, а не го изкарва до края като Първанов; използва прозореца на Овертон, преди да се е затворил под носа му. Различен е и с това, че амбицията му, жаждата му за власт е несравнимо по-колосална от Първановата.
В момента има три въпроса за Румен Радев:
1. Кой ще гласува за него?
2. Как ще управлява (приоритети, политики)?
3. С кого ще се коалира?
 Кой ще гласува за него?
 Социолози казват, че щял да изкара над милион гласове. Кои са тези хора, които ще му, ги дадат, какви са? Нека напомним една важна особеност на политически живот през последните десетилетия, която е характерна не само за България (не знам защо си мислим, че по всички въпроси - от популизма до корупцията - откриваме топлата вода, след като сме печални новобранци навсякъде и сме тръгнали натам, откъдето другите вече се връщат!) - политическата класа вече не предлага на първо място отговор на въпросите „Какво?“ и „Как?“, а измества фокуса върху въпроса „Кой?“. Какво имам предвид? Помните ли онзи виц за психологията, философията и логиката, в който обяснението на всяко от тях започваше с „Прèдстави си една баня!“. Е, аз няма да ви говоря за баня, а за автобус и съм го правил неведнъж преди. Значи, ние като избиратели искаме да пътуваме, да отидем някъде, а политическата класа - професионална или плачевно аматьорска - ни изважда пред погледа пъстри и мамещи партии, които се надпреварват кой да вземе поръчката по нашето извозване. Всеки иска да ни извози. Нормалното е да ни кажат какви автобуси предлагат. Един предлага автобус с малко места, но пък с много луксозни седалки; друг предлага автобус с по-скромни седалки, но с повече места, така че повече хора да стигнат там, закъдето са тръгнали; трети предлага двуетажен автобус, като горният етаж е открит, за да си играе вятърът с косите ни, докато се любуваме на гледката.
Ами посоката? Всички ние сме в точка А и искаме да отидем в някоя по-хубава точка. Една партия предлага да ни откара от точка А до точка Б, където човек за човека е брат, приятел и другар; друга партия иска да ни отведе до точка В, където всеки може да стане милионер, стига да се труди здраво; трета партия ще ни вози до точка Г, на която ще живеем духовно, докато дойдат да ни вземат извънземните.
Така би трябвало да изглежда нормалният политически пазар, на който избирателят избира, както сочи името му. Действителността обаче няма нищо общо. Маршрутът е един - от точка А до точка Б, която е някаква мъглява социална държава, някаква най-обща представа, която обаче искат всички, всички партии ще ви водят на едно и също място - без мафия, без корупция, с ниски въглеродни емисии, прави краставици и големи пенсии. Голям икономически растеж и малка безработица. Всички припяват това, без изключения.
Автобусите също не са различни, автобусът е един - някакъв средно приличен европейски автобус, в който се пътува относително удобно и безметежно. Единственият въпрос, който остава и за който ще спорят партиите на избори, е кой да кара автобусът и кой може да даде на народа най-добрия шофьор.
Радев стъпва на едно упорито създавано убеждение (включително и от него самия в новогодишните му речи), че България е бедна държава, че народът гладува и изнемогва под гнета на мафията. Създава впечатлението, че той е човекът, който ще материализира в политиката енергията на протестите. И очаква да гласуват всички, които са повярвали в това, без значение каква са личните им убеждения и мирогледи. И ако тези хора в България наистина са над милион, това е много, много тъжно.
Тъжно е също, че Радев далеч не е първият, нито ще е последният спасител на бял кон, след когото ще тръгнат баламурниците и който след това ще прави същото, каквото и тези, от които ги е спасил. Всъщност, рано е да се каже. Радев може да изненада всички и противно на вещите прогнози на изборите да се покаже като някакъв пореден МЕЧ или Величие и язък дето хвърли президентството!
Но сега е рано. Докато не научим профила на бъдещите му избиратели, нека си спомним онези, които го направиха президент: гласоподаватели на БСП (96%), на Промяната (91%) и на ИТН (89%).
Как ще управлява (приоритети, политики)?
 Как ще изглежда Радев като партиен лидер? Феновете му ще бъдат шокирани, като видят, че образът на Радев като партиен лидер няма да има нищо общо с образа му на президент. Така е било, така е и така ще бъде с всекиго.
Какво ли ще е управлението му? Давал ли е досега някакви заявки за политически приоритети? Не, не е давал, но от поведението му се оформя някакъв мъглив профил на левичар (социалист), умерен евроскептик и умерен симпатизант на Русия, в частност и по отношение на войната в Украйна, с което застава доста встрани от общоевропейския консенсус. Но какви ще са приоритетите му, на кои сектори би обръщал повече внимание в изпълнителната власт - това не само не знаем, но не можем и да гадаем.