България е шампион по бавни и скъпи строежи на магистрали

Магистралите са кръвоносната система на една страна за развитието на икономиката - този рефрен е често изтъкван от икономисти, пише Mediapool.
България започва да изгражда магистралната си мрежа през 1974 г. За малко повече от половин век са пуснати в експлоатация близо 900 км. Това означава, че средно на година се строят по 17 км. Ако работата продължава със същото темпо то планираната магистрална мрежа може да не е готова и през този век.
През последните години изграждането на магистралите у нас върви мъчително бавно. Протестите на хората заради разбитите пътища се превърнаха в ежедневие, на което властта вече не обръща внимание. Данните на НСИ показват, че в България са пуснати в експлоатация 39 км магистрални участъци за периода 2020 - 2024 г. За същия период в Румъния са открити над 217 км нови магистрални участъци, в Чехия - 188 км, а в Унгария - 123 км, според Евростат.
Цените за строителството също рязко скочиха - увеличението е над два пъти. Основните причини за това са пандемията от коронавирус и войната в Украйна, което наруши веригите на доставки и доведе до ръст на инфлацията. Заплатите на работниците също се увеличиха. Тези фактори забавиха строителството на магистралите не само у нас, но в България положението допълнително се усложни заради политическата несигурност - 7 правителства за три години.
И докато България няма планове за пускане на нови магистрални участъци през тази и следващата година и се готви за поредните предсрочни парламентарни избори през април, то съседна Румъния планира да въведе в експлоатация рекордните 250 км нови скоростни пътища през 2026 г.
"Основната причина за бавното строителство на магистрали през последните години е, че държавата няма достатъчно пари и не плаща на фирмите", коментира пред Mediapool Ясен Ишев, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорт. Той посочи, че пътно-строителният бранш има да получава над 500 млн. евро за свършена и фактурирана работа и поне още толкова за изпълнено, но нефактурирано строителство.
Това е причината да се замрази строителството на скоростния път Видин - Монтана, да не почва изграждането на първия лот на магистралата Русе - Велико Търново (133 км), а напредъкът по "Хемус" (София - Варна) да е минимален. В същото време има готови проекти за още 900 км магистрали, които ако ги караме със сегашните темпове, най-вероятно няма да са готови и през този век, прогнозира Ишев.
България удвои магистралната си мрежа в периода 2007 - 2025 г. благодарение на европейските фондове. Така към края на миналата година вече имаме 875 км магистрали. След десетилетие забавяне напълно завършена беше магистрала "Европа" (София - ГКПП "Калотина"). Вече над десетилетие се пътува по магистрала "Тракия" (София - Бургас) и "Марица" (Пловдив - ГКПП "Капитан Андреево"). Това са трите готови магистрали. От магистрала "Струма" остава единствено изграждането на липсващите 30 км през Кресненското дефиле, които не се очертава да са готови до края на 2030 г.
България няма нито една бърза пътна връзка по направлението север - юг. Изграждането на тунела под Шипка се точи от 2013 г. и няма шанс да бъде завършен до 2030 г., макар да е сред топ приоритетите по програма "Транспорт" и да има осигурено европейско финансиране. За тунел под Петрохан се говори от десетилетия, но на практика нищо не се случва.
В Северна България няма нито една завършена магистрала и по направлението изток - запад. Затова не е изненада, че на север от Стара планина има построени едва 127 км магистрални участъци. Те са в областите Ловеч (16 км), Варна (58 км), Шумен (47 км) и Търговище (6 км). В същото време магистралната мрежа в Южна България е 718 км, като аутобани няма единствено в областите Кърджали и Смолян, а най-много са в София – 169 км, показват данните на НСИ.
Пътният експерт инж. Ясен Ишев смята още, че пътностроителните фирми у нас нямат достатъчно капицетит, за да изградят магистралите. "Въртят се четири - пет компании по обществените поръчки, които ги печелят", коментира той. Така няколко фирми имат да изпълняват договори за стотици милиони, но нямат достатъчно работна ръка и техника и превъзлагат работата на подизпълнители.
Това е един от факторите цените за строителство и ремонт на пътища през последните години да скочат рязко, наред с инфлацията. "Не можеш да хванеш дирята колко вече струва километър магистрала", каза Ясен Ишев.
Най-емблематичният случай е прогнозната цена на последния участък от магистралата "Русе - Велико Търново" - 25 млн. евро/км без ДДС. Това беше причината опозицията да алармира за "корупционна надценка". Обясненето на АПИ е, че обектът е изключително тежък - много съоръжения и планински терен. Цената на първите два лота пък беше 10-11 млн. евро/км, но през 2022 г., с добавянето на инфлационната надбавка най-вероятно вече е скочила на поне 12 - 13 млн. евро/км.
Пътната агенция мълчи колко е излязъл на данъкоплатците последният пуснат участък от магистрала "Хемус" между пътен възел "Боаза" и пътен възел "Дерманци" (15 км) в края на миналата година. Строителството му отне около 7 години заради споровете между управляващи и опозиция около цената и едни "куфари с пари". При липсата на официална информация от страна на АПИ пътни експерти твърдят, че "Хидрострой" на Велико Желев се е съгласила да го довърши срещу 6 - 8 млн. евро/км, но дори и тези пари все още не са ѝ напълно изплатени от държавата.