Случаят "Петрохан": Как е възможно някой да се гръмне два пъти в главата?

Случаят с трагедията край хижа „Петрохан“ продължава да предизвиква силни съмнения и въпроси, въпреки официалната версия на разследващите, че става дума за самоубийства. Според данните от аутопсията, изнесени публично, съдържателят на хижата Ивайло Иванов е произвел два последователни изстрела в главата си. Първият – под брадичката, не се оказал фатален. След това, макар и тежко ранен, той успял да вдигне оръжието отново и да произведе втори изстрел в областта на слепоочието.
Разследващите изтъкват няколко аргумента в подкрепа на тази версия – наличие на характерна травма по пръста, сочеща неправилен захват на оръжие, както и кръв в стомаха, което предполага, че раненият е бил жив известно време и е преглъщал. Оттам следва изводът, че е имало времеви прозорец, в който вторият изстрел е бил възможен.
В публичното пространство обаче продължава да се въртят и други теории по заплетения казус, най-масовата от които е убийство и инсценировка на самоубийство. Скептицизъм пораждат обстоятелства около местоположението на телата, наличието на гилзи, съмненията за подправени видеозаписи и др. Това създава усещане, че въпреки официалната позиция, разследването ще трябва да отговори на още много въпроси, за да убеди обществото.
В същото време медицината и криминалистиката действително познават подобни казуси. Описани са случаи, при които първият изстрел в лицевата част на главата не води до незабавна смърт. Причината е, че куршумът може да се отклони, да засегне меките тъкани или челюстта и да причини тежки, но не фатални травми. В такова състояние човек може да остане в съзнание за секунди или дори минути. Именно това обяснява защо съдебните медици отчитат по-висока неуспеваемост на подобни опити, когато изстрелът е под брадичката или в устата, отколкото когато е в слепоочието.
Един от често цитираните примери е случаят на американката Кристен Макгинес, която през 2010 г. се прострелва под брадичката с револвер и оцелява, макар с тежки увреждания и десетки операции. В медицинските архиви има и други документирани истории – включително мъж, който се прострелва в устата, оцелява, успява да се прибере у дома и по-късно произвежда втори изстрел, като умира дни по-късно от усложнения. Подобни случаи се обсъждат именно защото са изключително редки и граничат с пределите на човешката издръжливост.
Точно тук е и ключът към дебата около „Петрохан“. Да, подобен сценарий е възможен от медицинска гледна точка. Но статистически остава изключение. Когато едно обяснение е възможно, но малко вероятно, то неизбежно поражда допълнителни въпроси и нужда от още доказателства. Затова окончателните изводи в подобни случаи обикновено се базират не на единични детайли, а на цялостната картина – експертизи, психология, обстановка и мотиви.