Вторият удължителен закон за бюджета позволява повече харчове

Вторият удължителен бюджет, който служебният кабинет внесе в Народното събрание, дава повече възможности на държавата и общините за разходи, обясни служебният министър на финансите Георги Клисурски.
В много случаи няма да важи ограничението разходите да не надвишават тези от съответния месец на миналата година, както и да не са по-големи от приходите за съответния месец.
Приемането му се налага, тъй като скоро ще изтече срокът на действащия в момента закон за събиране на приходите и извършването на разходите на мястото на редовен бюджет за 2026 г. Той бе приет със срок на действие от три месеца, който изтича на 31 март. Поне още два месеца след това няма да има възможност да се приеме редовен бюджет за 2026 г., тъй като изборите за нов парламент са на 16 април
В новия удължителен закон не се фиксира срок на действие - той ще е в сила до приемането на редовен бюджет.
Въвеждане се нова разпоредба, според която до приемането на редовен бюджет разходи за заплати в бюджетните структури и социални плащания, произтичащи от актове на Народното събрание и на Министерски съвет, може да се финансират за сметка на трансфери от Фискалния резерв, с изключение на средствата в т.нар. Сребърен фонд.
Това уточнение вероятно се налага заради липсата на достатъчно средства в бюджетните ведомства и общините за изплащане на повишените с 5% заплати от 1 януари въпреки липсата на редовен бюджет. Служебният финансов министър Георги Клисурски вече алармира, че това увеличение на много места все още не е извършено.
Общините също получават възможност да правят по-големи разходи, тъй като няма да са ограничени само до нивата на разходите от съответните месеци на 2025 г.  "Кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година (след решение на общинския съвет за капиталовите разходи), до размера на собствените приходи на общината за съответния период", пише в измененията на удължителния закон. Т.е. на кметовете се разрешава да покриват текущи разходи и със събраните местни данъци и такси.
Разрешава се въпреки липсата на редовен бюджет да се сключват договори по редица национални програми - например за обучение и заетост на безработни лица, бежанци, „Мелпомена“, „Хоризонти“ , „Красива България“.
Въпреки липсата на редовен бюджет се разрешава и тегленето на държавни заеми извън тези за покриване на стари задължения. МС ще може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.
В законопроекта дори се разрешава Министерският съвет да направи промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, но не става ясно точно за какви промени става въпрос.
До приемането на редовен бюджет за 2026 г. Министерският съвет ще може също така да издава държавни гаранции по за студентски кредити в размер до 4 млн. евро.