7 теми табу: Никога не казвайте това на човек, който скърби

Скръбта не е проблем, който трябва да бъде разрешен.
Това е процес, който трябва да бъде преживян. Когато някой близо до нас преживява загуба, често се чувстваме безпомощни и объркани. Искаме да помогнем, да подкрепим, да намерим правилните думи. Но понякога добрите ни намерения се превръщат в допълнителна болка за страдащия човек.
Психолог е систематизирал седем фрази, споделени от потърсили помощ хора, които трудно се приемат от другите, когато им е много тежко.
Какво е по-добре да НЕ казвате и какво, напротив - да казвате?

1. „Трябва да си силен/а заради...“: Скръбта обаче не е слабост, тя е здравословна реакция в случай на загуба. Такива думи принуждават човек да потиска естествените си емоции и да се преструва на силен, което може да не чувства.
Ето какво да кажем на скърбящия: „Позволи си да скърбиш. Имаш право да преживееш тази болка толкова дълго, колкото ти е необходимо.“

2. „В крайна сметка..“ / „Добре, че...“: Всеки опит да се намери „светлата страна“ на загубата звучи като обезценяване. Човек, потънал в скръб, въобще не е готов да види „плюсовете“ - той има право на болката си.
Какво да му кажем: „Не знам защо се случи това. Но знам, че болката ти е реална и съм тук - до теб.“

3. „Времето лекува“ / „Скоро ще ти олекне“: Скръбта обаче няма график. Фрази като тези създават фалшиви очаквания и натиск над човека да се „оправи“ до определена дата. Те могат да накарат човек да се почувства „виновен“, ако болката му не отшуми. Клиентите споделят: „Нещо не е наред с мен - мина месец/година, а все още страдам.“
Какво да кажете: „Няма правилна времева рамка за болката. Ще бъда тук толкова дълго, колкото е необходимо.“

4. „Знам как се чувстваш“: Дори и да сте имали подобни преживявания, всяка скръб е уникална. Тази фраза може да се възприеме като опит да се присвои болката на някой друг или да се намали нейната тежест, значимост/специфичност.
Какво да кажете: „Не мога да знам как се чувстваш в момента, но съм готова да бъда до теб и да те изслушам. Кажи ми, ако искаш.“

5. „Трябва да продължиш напред“ / „Животът продължава“: Човек, изпитващ остра скръб или фаза на депресия, е физически и емоционално неспособен да „продължи напред“. Животът му спира. Такива думи звучат като искане да се предаде паметта за загубата в името на собствения комфорт. Сякаш се изисква да се прескочат необходимите и естествени за психиката етапи на скръбта.
Какво да се каже: „Когато си готов/а да направиш следващата стъпка, ще те подкрепя. Но засега си позволи да бъдеш там, където си.“

6. „Всичко се случва с причина“ / „Така е било писано да бъде“: Опитите да се намери по-висш смисъл в трагедията могат да бъдат възприети като цинизъм и да предизвикат гняв.
Какво да се каже: „Несправедливо е и ужасно болезнено.“

7. „Ако имаш нужда от нещо, потърси ме“: Скърбящият човек често не знае от какво има нужда или не може да поиска помощ. Общите предложения за помощ рядко се превръщат в конкретна подкрепа.
Какво да се каже: „Ще донеса вечеря в четвъртък“ или „Мога да гледам децата в събота“ са конкретни предложения за помощ.