Скандалните анекси за стотици милиони за пътища се оказват незаконни

Скандалните анекси към договорите за пътно поддържане, сключени в последния момент в мандата на предходния кабинет, влизат в колизия с два закона - за обществените поръчки и за публичните финанси. Анексите са подписани без осигурено допълнително финансиране и това е основание за прекратяването им, пише в. "Сега". 
Припомняме, че на 10 февруари АПИ е анексирала договори за стотици милиони със завишаване на стойността по тях с максимално позволените до 50%. 
Анексирането е извършено на базата на чл. 116 от ЗОП, който позволява договорите да бъдат изменяни, ако условията за това са изрично посочени в самите тях и в документацията за обществената поръчка. Договорите за пътно поддържане са от 2023 г. и в тях е заложен текст, който предвижда възможност при осигурени допълнителни средства по бюджета на АПИ конкретно за поддържане и ремонтни дейности на републиканската пътна мрежа стойността да бъде увеличена с размера на допълнителните средства, но не повече от 50%. 
В отговор на въпрос предоставяни ли са тази година допълнителни средства на АПИ за пътно поддържане, което да аргументира сключването на анекси, от финансовото министерство предоставят изчерпателна информация за предоставените на агенцията суми. АПИ е получила средства по общо три решения на Министерския съвет. С две от решенията са отпуснати на МРРБ два пъти по 5 млн. евро за дейности, свързани с организацията на Giro d'Italia – Bulgaria Grande Partenza. Единственото решение, свързано с пътища, е отпускането на 19.5 млн. евро за финансиране на разходи за изпълнени дейности по договори за текущ ремонт и поддържане на републиканската мрежа за 2026 г. 
Видно от решението, тази сума е отпусната за вече изпълнени дейности. Тя влиза в сила под условие - че парите ще се одобрят след влизането в сила на редовен закон за държавния бюджет за 2026 г. Освен това сумата покрива нищожна част от сключените анекси. Общата стойност на наддоговореното с анексите възлиза на близо 575 млн. евро.
От текста на самите анекси се вижда ясно, че по тях няма осигурено допълнително финансиране. Сравнение с подобни анекси, сключвани през 2025 г. показва ясно разликата. В документите от 2025 г. е посочена изрично допълнително осигурената сума и договорите са изменени със същата стойност. В анексите от 2026 г. такава част липсва.
Липсата на предварително осигурено финансиране прави анексите незаконни - това е изрично условие в договора и то не е изпълнено. Пристъпването към анексиране при неспазено условие на договора представлява и нарушение на ЗОП, коментират юристи. 
От дадените от МФ разяснения възникват и съмнения за нарушаване на закона за публичните финанси. 
"В съответствие с чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., на месечна основа се одобряват средства за издръжка, в т.ч. и за текущ ремонт и поддържане в рамките на отчетените такива за същия месец на предходната година, допълнени със средства (ако има такива), в случай на влезли в сила нормативни актове", пишат в отговора си от МФ. С подписаните анекси АПИ на практика е поело ангажименти за разходи, които се простират отвъд тази рамка при удължителен закон, коментират юристи.