Вижте какво реши Министерски съвет на днешното си заседание

Вицепремиерът Мария Недина е определена за председател на Съвета за икономически анализи

Министерският съвет определи заместник министър-председателя по европейските средства Мария Недина за председател на Съвета за икономически анализи.
Съветът за икономически анализи е създаден в изпълнение на ключов етап от реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост. В състава на съвета като негови членове са включени представители на академичната общност, включително от престижни международни университети. Съветът има съвещателни функции за подпомагане на органите на държавна власт и е независим при изпълнението на своите функции.
Съветът подпомага българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза в процеса на вземане на стратегически и дългосрочни икономически решения.

Вицепремиерът Андрей Янкулов ще председателства Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие

Правителството определи Андрей Янкулов - заместник министър-председател и министър на правосъдието, за председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие.
Националният съвет е специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика за противодействие на домашното насилие. Той координира, наблюдава и оценява политиките и мерките, предприемани от ангажираните институции.
С цел подчертаване на публичния ангажимент на държавата към проблемите с домашното насилие и за гарантиране на ефективното взаимодействие между компетентните органи е предвидено Националният съвет да бъде ръководен от заместник министър-председател.

Вицепремиерът Мария Недина ще ръководи Съвета за развитие на гражданското общество

Министерският съвет определи служебният заместник министър-председател по европейските въпроси Мария Недина за председател на Съвета за развитие на гражданското общество.
Съветът е консултативен орган за разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. Той се състои от 15 членове, включително председател без право на глас и 14 организации: Фондация „Български център за нестопанско право“, Сдружение „Български дарителски форум“, Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Национален Младежки Форум, Форум гражданско участие, Фондация „Български фонд за жените“, сдружение "Асоциация на европейските журналисти – България“, Фондация „Заедно в час“, Сдружение „Български хелзинкски комитет“ , Фондация „За нашите деца“, Фондация „Антикорупционен фонд“, Сдружение „Българска асоциация за алтернативен туризъм“, Фондация „Карин дом“, Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ и Българска фондация „Биоразнообразие“.

Определен е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет

Министерският съвет определи Мария Недина, служебен заместник министър-председател по европейските средства, за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Съгласно Правилника за устройството и дейността на Съвета, той се ръководи от вицепремиер.
Националният съвет е координиращ и консултативен орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси и осъществява сътрудничеството и координацията между държавните органи и юридическите лица е нестопанска цел и на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения, и защитата на правата на човека.

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи” 

Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе на 6 март 2026 г. в Брюксел.
По време на срещата министрите на правосъдието постигнаха общ подход по предложението за Регламент за компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки и сътрудничество за защита на възрастни лица.
Участниците обмениха мнения и по темата, свързана с правната уредба на условията за упражняване на адвокатската професия в Европейския съюз и предвидените гаранции за независимостта на адвокатите в контекста на спазване на принципа на правовата държава.
Министрите одобриха и Заключенията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
По време на заседанието се проведе и работен обяд, в рамките на който министрите обсъдиха темата относно продължаването на незаконната дейност на членове на организирани престъпни групи от местата за лишаването от свобода.

Одобрени са резултатите от участието на България в срещата на Съвета на министрите от ЕС за  Кохезионната политика

Правителството одобри доклад за резултатите от заседанието на Съвета по общи въпроси, част „Кохезионна политика“, проведено на 26 февруари 2026 г. в Брюксел. Съветът обсъди извлечените поуки от средносрочния преглед на Кохезионната политика.
В своето участие България призова за опростени правила и процедури за мобилизиране на европейските средства, когато и където те са най-необходими. За целта е необходим гъвкав подход, който прави възможно адаптирането на Политиката за сближаване към текущите предизвикателства пред Европа. По този начин се подкрепят по осезаем и справедлив начин българските региони, които са част от стратегически важната източна граница на ЕС в преодоляването на последиците от войната в Украйна. Едновременно с това, Кохезионната политика трябва да остане предвидима рамка за дългосрочни инвестиции в устойчиво развитие и намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между европейските региони като условие за по- конкурентоспособна и социално приобщаваща Европа.
По инициатива на кипърското председателство държавите членки обмениха мнения за научените уроци от междинния преглед на програмите за сближаване в периода 2021-2027 г. Делегациите се обединиха около становището, че е необходим баланс между гъвкавост за реакция на кризи и предвидимост за изпълнението на основните цели в законодателната рамка за следващия програмен период. Някои от тях акцентираха върху възможностите за пренасочване на средства към новите приоритети от дневния ред на ЕС, като повишаване на сигурността, подобряване на военната мобилност, устойчивото управление на водите и изграждането на достъпни жилища. България допълни, че успехът и гладкото изпълнение на политиките зависи много от разумното планиране и качествената подготовка на инвестиции. В условията на новия модел за плащания срещу постигнати резултати и изпълнени условия, който ще се прилага от 2028 г., е важно едновременно с опростяването на правилата да продължи и европейската подкрепа за административния капацитет.

Одобрена е позицията на България, която ще бъде представена на Инвестиционния комитет на ОИСР

Правителството одобри текста на писмо, което ще бъде изпратено до председателя на Инвестиционния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за напредъка и позицията на България по препоръките, изпратени на страната ни на 3 юни 2024 г. Те са свързани с присъединяването ни към правните инструменти, попадащи в обхвата на Инвестиционния комитет, в. т.ч. и Кодексите за либерализация на ОИСР. В тях се посочват областите, в които позицията на България трябва да бъде подобрена.
Инвестиционният комитет на ОИСР ще извърши нов преглед на България през месец април 2026 г. на база на актуализиран доклад от Секретариата на ОИСР, описващ съответствието на националното законодателство и практики с принципите, заложени в правните инструменти на ОИСР. Този доклад обединява всички досегашни доклади за България, на база на които Инвестиционният комитет вече е извършил прегледи на страната, като текстът е актуализиран с промените в законодателството, настъпили след предходните прегледи. Основната тема на прегледа ще бъде напредъкът на страната по отразяване на поставените от ОИСР въпроси от писмото на Инвестиционния комитет от 3 юни 2024 г. във връзка с Кодексите за либерализация на ОИСР и останалите теми, попадащи в обхвата на Комитета.
В резултат на съвместна работа на отговорните български институции по поставените пред България от страна на ОИСР теми, бяха изготвени, приети и влязоха в сила редица законодателни промени, адресиращи препоръките в писмото на председателя на ИК. Сред променените нормативни актове са Кодексът за застраховане, Законът за адвокатурата, Законът за туризма, Законът за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта и Законът за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. В процес на разглеждане в Народното събрание е законопроект за изменение на Закона за частната охранителна дейност.
Правителството упълномощи министъра на финансите да подпише писмото и да го изпрати.

Правителството одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри доклада от редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 24 февруари 2026 г. в Брюксел, Белгия.
Съвет „Общи въпроси“ започна подготовката на предстоящото на 19-20 март 2026 г. заседание на Европейския съвет, като обсъди проекта на неговия анотиран дневен ред, който включва темите „Украйна“, „Близък изток“, „Конкурентоспособност и единен пазар“, Многогодишна финансова рамка 2028-2034 г., „Европейска сигурност и отбрана“ и „Миграция“.
Като част от дневния ред бе обявено стартирането на дейността на Европейския център за демократична устойчивост (ЕЦДУ), който е част от представения през ноември 2025 г. Европейски щит за демокрация.

Правителството предлага полковник Атанас Георгиев да бъде назначен на длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да назначи полковник Методи Орлов на длъжността „Командир на 3-та авиационна база“, считано от 01.04.2026 година.
Кабинетът предлага също полковник Атанас Георгиев да бъде назначен на длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада“ и да бъде удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 10.04.2026 година.
Министерският съвет прие и Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Маргарит Михайлов от длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада“ и от военна служба, считано от 10.04.2026 г., поради упражнено право на пенсия, на основание чл. 162, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Министерският съвет прие промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти

Министерският съвет прие Решение за промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. 
На мястото на доц. Силвия Цветкова Терезова за председател на Съвета е избран проф. Илко Гетов. Той е възпитаник на Медицинския университет, София, където придобива образователно-квалификационна степен „магистър“, в професионално направление „фармация“. Притежава образователна и научна степен „Доктор“ към МУ, София, специализация по „Клинична фармация“ и магистратура по „Здравен мениджмънт“ към същия университет, както и специализация по „Болнична фармация“ към Медицински университет, Варна. Проф. Гетов притежава и други допълнителни квалификации към български и чуждестранни университети. От 1996 г. към момента осъществява активна преподавателска дейност. През годините заема различни длъжности в своето професионално направление, като два пъти е бил определян за председател на Съвета. От юни 2013 г. до февруари 2020 г. е председател на управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Бил е зам.- министър на здравеопазването в кабинета на Николай Денков. От октомври 2020 г. е член на Комитета за оценка на лекарствени продукти за хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата, като представител на Република България. 
Другата промяна в състава на Съвета е избора на г-жа Аксиния Атанасова за член на мястото на доц. Любомир Стефанов Бакаливанов. Г-жа Атанасова има магистърска степен по специалността „Застраховане и социално дело от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов. Има и специализация по „Здравен мениджмънт“, както и Свидетелство за професионална квалификация по специалност „Финансов мениджмънт“. В периода 1989 г. - 2007 г. е работила в Общинска болница - Белоградчик. От 2007 г. до 2012 г. г-жа Атанасова е работила в Столичната здравноосигурителна каса, а от 2012 г. до 2015 г. в Националната здравноосигурителна каса, където е заемала различни длъжности, включително и ръководни. От 2015 г. до настоящия момент заема различни експертни длъжности в дирекция „Лекарствена политика“ на Министерството на здравеопазването.

Правителството одобри доклада от участието  на България в заседанието на Съвета на ЕС  по земеделие и рибарство на 23 февруари

Правителството прие доклад за одобряване на резултатите и взетите решения от участието на България на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 23 февруари 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Съветът проведе политически дебат относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година, с акцент върху националните препоръки по ОСП. Основните опасения, повдигнати от държавите членки, включваха необходимостта от навременно публикуване на препоръки в подкрепа на националното планиране, като много от тях призоваха за подходящи преходни договорености. Министрите напомниха за необходимостта да се гарантира, че препоръките са основани на доказателства, съобразени с националните приоритети и местните особености и се основават на съществуващите Стратегически планове на ОСП. Министрите се съгласиха, че препоръките трябва да са в съответствие с Националните и регионални планове за партньорство и по-широката рамка на ЕС, като се гарантира съгласуваност с други политики на Съюза.
Препоръките са предназначени да насочат държавите членки при подготовката на техните Национални и регионални планове за партньорство и при изпълнението на целите, свързани с ОСП. Дискусиите се проведоха в по-широкия контекст на определяне на бъдещата насока на ОСП, като националните препоръки бяха позиционирани като правно необвързващи инструменти, които предлагат политически насоки, като същевременно позволяват гъвкавост на държавите членки да адаптират интервенциите към своите уникални обстоятелства и национални и регионални особености.
На заседанието Комисията представи своя Доклад за оценката на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики. Основният извод е, че макар да не е достигнала пълния си потенциал, Директивата представлява стабилна основа за защита на земеделските стопани и по-дребните доставчици. Предстоящо ю й преразглеждане, придружено от оценка на въздействието, предоставя възможност за отстраняване на установените слабости и за по-ефективно постигане на целта за гю-снравсдлива и устойчива селскостопанска и хранителна верига в ЕС. Докладът очертава няколко ключови направления за подобрение, като повишаване на осведомеността на земеделските стопани и доставчиците относно правата им; подобряване на трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи; намаляване на различията в прилагането между държавите членки; гъвкавост за реакция на нововъзникващи нелоялни практики и пазарни промени, включително въпроса за продажбите под себестойност.

Одобрена е позицията на България за участие в редовното заседание на Европейския съвет

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 19 и 20 март 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС ще проведат дискусия и ще приемат заключения по темите: Украйна, Близък изток, конкурентоспособност и Единен пазар, Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г., сигурност и отбрана и миграция.
Ще бъде проведена също така Среща на върха на държавите членки от еврозоната.

Правителството одобри позицията на България за участие във формално заседание на Съвет „Външни работи“ (Търговия) на ЕС

Правителството одобри позицията на Република България за участие във формално заседание на Съвет „Външни работи“ (Търговия) на Европейския съюз. То ще се проведе в периода 26 - 29 март 2026 г. в гр. Яунде, Камерун, по време на 14- ата Министерска конференция на Световната търговска организация.
Българската делегация ще бъде ръководена от представителя на Република България при Световната търговска организация и ще включва представители на Министерството на икономиката и индустрията и на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз.
В рамките на конференцията ще бъдат обсъдени и ще се вземат решения по въпроси, свързани с реформата на Световната търговска организация и системата за уреждане на спорове в организацията, селското стопанство и продоволствената сигурност, въпросите на развитието и най-слабо развитите страни, субсидиите в рибарството, електронната търговия (Работната програма и мораториумът върху облагането с мита на електронните трансмисии), търговията и екологичната устойчивост, както и други важни теми от международния търговски дневен ред. 

Одобрено е финансиране на Министерството на външните работи за 2026 г. 

Министерският съвет одобри финансиране на Министерството на външните работи за 2026 г. в размер до 1 750 000 евро за финансирането през настоящата година на проекти в подкрепа на българските общности от Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание, Украйна и Република Молдова.
Финансовата подкрепа е част от ангажимента на българската държава към българските исторически общности и граждани в чужбина като носители на значителен интелектуален, финансово-икономически и демографски потенциал.
Подпомагането на проекти на организациите на българските общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание осигурява нови възможности и механизми за приобщаване и включване на българските граждани зад граница към държавния и обществено-политическия живот в България, както и за съхраняване на българското етнокултурно пространство и утвърждаване на положителния образ на Република България.

Утвърдени са разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2025 г.
 
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2025 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо  25 216,62 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 2643,19 лв., за командировки на областни управители – 6745,02 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 29 099,81 лв.  и за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 360 лв.