Близо една четвърт от българите нямат пари за лекар

Около 1.3 млн. души през последната година са отложили или въобще не са получили медицинска услуга или процедура, защото не могат да си я позволят финансово. 
Това е на практика около 1/4 от всички граждани на страната, става ясно от социологическо проучване на агенция "Тренд", което е по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС), реализирано в периода между 3 и 10 февруари 2026 г. чрез ефективни интервюта с 1003 души над 18 г. Данните бяха представени вчера, на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения", организиран от БЛС.
Според Димитър Ганев от "Тренд", за 40% от хората разходите за здравеопазване са умерена тежест, а за 13% не са проблем. По 4% посочват, че нямат никакви разходи за здравеопазване и че не могат да преценят каква тежест за тях са тези разходи.
Налага се основен извод, че хората доплащат все повече, а пакетът от услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) финансира, не отговаря на реалните нужди на пациентите (63%). Защото данните сочат, че през последната година всеки втори е доплащал за здравни услуги, като това не включва потребителската такса при личния лекар.
Почти половината анкетирани (47%) смятат, че НЗОК трябва да покрива и образни изследвания - ехография, мамография, ЯМР, скенер. А 37% са на мнение, че трябва да има повече профилактични прегледи и изследвания. По-надолу в класацията на предпочитанията за покриване от НЗОК са денталните услуги, скъпите терапии, лабораторните тестове и изследвания, едва 7% посочват психичното здраве.
Иначе българите имат най-голямо доверие на личния си лекар и на специалистите по отделни заболявания (общо около 80%). От институциите с най-ниско доверие са НЗОК (32%) и  министерството на здравеопазването (31%) и застрахователите (4%). По рейтинг на доверие частните болници изпреварват държавните и общинските 12% срещу 11%.
Същевременно допълнителното здравно застраховане все още е непопулярно (76%), макар 56% от запитаните да признават, че разходите за лечение са сериозна тежест за домакинството им.
Доплащането е най-голямо при закупуването на лекарства (67%). Следват (с 57%) прегледите при личен лекар и при тесен специалист. Но пък доплащането за зъболекар е проблем за едва 4%. На този фон 45% определят като основен проблем на системата нерегламентираните плащания и корупционните практики.
И още една негативна тенденция: пациентите не контролират здравното си досие (87%), а 12% от тези, които го правят, са установили нарушения. 34% биха се възползвали от мобилно приложение за подаване на сигнали, други 33% биха ползвали онлайн платформа, 22% биха разчитали на електронна здравна карта.