40 години от аварията в "Чернобил": Над 100 000 души са засегнати

На 26 април 1986 г. в атомната електроцентрала „Чернобил“, разположена на територията на СССР (днешна Украйна), става тежка ядрена авария. По време на експеримент избухва четвърти реактор на централата, последван от огромен пожар. Вследствие на взрива радиоактивни вещества попадат в атмосферата и формират облак, който замърсява голяма част от Европа, най-вече Германия и Финландия, но и България.
В първите дни след аварията властите в СССР не информират хората за опасността и се опитват да скрият сериозността на събитието. Само на 3 км от централата, в град Припят, членове на комунистическата партия насърчават хората да продължат да живеят нормално. Децата ходят на училище, родителите на работа.
Евакуацията на жителите на град Припят, намиращ се до централата, започва с голямо закъснение. Много от хората вече са изложени на високи нива на радиация. Все пак слуховете за аварията се разпространяват бързо и след Първомайската манифестация Киев буквално опустява.
Пожарът в Чернобил е овладян трудно и с цената на тежки жертви. Хиляди пожарникари, военни и доброволци наречени „ликвидатори“ се борят с пожара, като повечето от тях не са снабдени с предпазни средства и по-късно страдат от тежки заболявания, причинени от радиацията.
Радиоактивният облак достига България на 1 май 1986 г., но българските власти, под влияние на СССР, също не предупреждават населението за реалната опасност. Не са въведени спешни мерки за защита на хората, като ограничаване на консумацията на замърсени плодове, зеленчуци и мляко. Това води до повишаване на риска от заболявания за голяма част от населението.
За разлика от България, в Германия мерките са много по-бързи и строги. Веднага след достигането на облака там са предприети спешни действия: забранява се продажбата на свежо мляко, зеленчуци и плодове от заразените райони. Хората са предупреждавани ежедневно за степента на опасност и получават ясни инструкции как да се предпазят от радиацията.
Смята се, че хиляди хора са починали вследствие на облъчването, но оценките за точния брой на жертвите се различават. Доклад на ООН от 2005 г. посочва 4000 потвърдени и прогнозни смъртни случая в трите най-засегнати държави, докато „Грийнпийс“ оценява броя им на близо 100 000.
Около 600 000 души, участвали в ликвидирането на последиците, са били изложени на високи нива на радиация. Катастрофата засилва страха от ядрената енергия и дава силен тласък на антиядрените движения в Европа.
Руските сили окупират Чернобилската централа още в първия ден на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Те я превземат без бой, след като влизат в страната от Беларус с десетки хиляди войници и стотици танкове.
Руски войници копаят окопи и изграждат лагери в силно замърсени райони, включително в т.нар. Червена гора, получила името си заради цвета, който дърветата придобиват след радиоактивното облъчване.
Превземането на неработещата централа породи сериозни опасения, че военен инцидент може да доведе до нова ядрена катастрофа. Руската армия се изтегля около месец по-късно след неуспеха да обкръжи и превземе Киев.
Новите заплахи
Останките от реактора първоначално са покрити със стоманено-бетонна конструкция, известна като саркофаг, построена набързо след аварията през 1986 г.
През 2016-2017 г. над нея е поставена нова високотехнологична защитна обвивка, известна като New Safe Confinement. Тя трябва постепенно да замени стария саркофаг, който не е бил замислен като постоянно решение.
През февруари 2025 г. масивната метална конструкция е пробита от руски дрон и губи част от способността си да задържа радиация. В доклад от април „Грийнпийс“ предупреди, че тъй като обвивката в момента не може да бъде ремонтирана, тя не функционира според първоначалния замисъл и съществува риск от радиоактивни изпускания.
Очаква се ремонтът да отнеме около три до четири години. Директорът на централата предупреди пред АФП през декември 2025 г., че нов руски удар може да доведе до срутване на защитното съоръжение.
Забранената зона
Районът около централата е евакуиран след аварията, а около Чернобил е създадена 30-километрова забранена зона. Десетки хиляди хора са принудени да напуснат домовете си.
Десетилетия по-късно голяма част от района остава необитаема. Въпреки това зоната се използва за научни изследвания и ограничени контролирани посещения, а природата постепенно се е върнала в много от изоставените места.
Радиацията обаче остава опасна в отделни участъци, а войната отново показа колко уязвим остава районът около Чернобил.