Кървавият месец май: „Червен бряг-Оряхово“ – теснолинейката на смъртта и мълчанието /снимки/

Най-кървавата катастрофа в историята на Български държавни железници се случва на 1 май 1969 година по трасето на теснолинейката „Червен бряг – Оряхово“, край плевенското село Чомаковци. В трагедията загиват 27 души, а други 38 са ранени, много от тях остават инвалиди.
Седем години след първия фалит на НРБ и след продажбата на златния резерв на Царство България, икономиката на страната продължава да буксува. Докато победена Германия вече е сред водещите икономики в света, България — най-верният сателит на победилия СССР, живее в режим на недоимък, компромиси и мълчание.
Малко след 3 часа през нощта на 1 май 1969 г. от жп гара Червен бряг потегля претъпканата с пътници теснолинейка, която по онова време носи името „Осми конгрес на БКП“. Хората бързат да се приберат по домовете си за празника. Свидетели разказват, че влакът е толкова препълнен, че пътниците стоят по стъпалата и платформите. Някои дори не успяват да си купят билети — касите спират да продават, но композицията въпреки това потегля. Още при потеглянето влакът започва да се клати, а шест километра по-нататък, на завой край село Чомаковци, последният вагон се преобръща. Той не се откъсва от композицията, а започва да се влачи на едната си страна.
Уплашените пътници започват да скачат в движение, но стоманеният корпус и изпочупените прозорци на вагона разкъсват телата им. Загиват 27 души – сред тях деца, 13-годишният Венци от София, и току-що омъжилата се Йорданка.
Хората от Чомаковци, притекли се на помощ, описват гледката като „месомелачка“. Очевидецът Красимир Кръстев разказва как сред отломките разпознават старшина само по шапката — тялото му е обезглавено при влаченето на вагона. Навсякъде има хора с откъснати и премазани крайници. Малко по-нататък откриват момче, изхвърлено от платформата и нанизано на клон. Когато го свалят, то още дава признаци на живот, но скоро издъхва. За превозването на ранените са изпратени линейки от София, Враца, Кнежа, Червен бряг и Луковит.
Кръстев разказва, че сред писъците и ранените се появява и човек, който започва да обира загиналите и пострадалите — пръстени, гердани, портмонета и пари. Двамата с Иван Симеонов тръгват към него, готови да се саморазправят, но пристига милиционер и му го предават.
Най-жестокото е, че след трагедията пристига друг влак. Хората отново се качват — пак претъпкани, пак един върху друг. „Все едно, че нищо не е било“, спомня си Кръстев.
Подобно на случилото се три години по-рано при потопа във Враца, властта отново избира мълчанието.

Черна дата! Враца си спомня за най-катастрофалното бедствие в историята си

При социализма трагедиите не се дискутират — те се замитат. Пропагандата решава какво хората могат да знаят и какво трябва да забравят. А когато трябва да има виновни, вината се стоварва върху най-ниското ниво — машинист, ръководител движение, някой изпълнител. Системата не греши. Партията не носи вина.
Съдебната експертиза установява, че катастрофата е резултат от немарливостта на машиниста. Влакът се е движил с 1–2 км/ч по-бързо от позволеното ограничение от 30 км/ч в този участък. Делото е разгледано от Врачанския съд. Машинистът е осъден на 10 години затвор. На подсъдимата скамейка застава и ръководителят движение на гара Червен бряг, който е позволил претъпканата композиция да потегли. Той обаче получава само условна присъда.
Години по-късно, на 15 декември 2002 г., теснолинейката Червен бряг-Оряхово е окончателно закрита поради нерентабилност. Времената на самооблагането, бригадите и „доброволния труд“ вече ги няма. Никой не иска да плаща лично за нерентабилността. Вместо това мнозина очакват държавата да плаща вместо тях. В началото на 2004 г. с постановление на Министерския съвет започва демонтирането на железния път и линията изчезва от картата на България.
Оряховчани все още тъгуват за теснолинейката — за изгубената възможност да пътуват 4 часа до Червен бряг, който иначе е само на 56 км и с кола се стига за по-малко от час. Катастрофата не се коментира. А култът към бай Тошо е по-силен от всякога.

Галерия

Анна Борисова Петрова, 22 г., София		Борис Ангелов Владков, 29 г., София
Борис Кръстев Димитров, 22 г., Остров		Венцислав Йотов Карабашки, 13 г., София
Горан Иванов Канчев, 17 г., Галиче		Георги Йоцов Христов, 43 г., Бреница
Димитър Ненчев Божурски, 21 г., Търнава		Димитър Иванов Гергов, 18 г., София
Димитър Ненчев Димитров, 16 г., Койнаре		Йорданка Гетова Паричкова, 25 г., Кнежа
Илчо Петков Денков, 21 г., Бяла Слатина		Иван Тодоров Пеевски, 20 г., Кнежа
Йордан Маринов Терчев, 26 г., Хърлец		Иван Димитров Иванов, 30 г., Букьовци
Йордан Иванов Балтийски, 32 г., Попица		Мария Кръстева Киркова, 18 г., Войводово
Митко Вълчев Данчев, 27 г., Букьовци		Михаил Петров Братанов, 31 г., Бърдарски геран
Мато Пенов Лаловски, 53 г., Бреница		Пенка Петрова Драганова, 16 г., Селановци
Петър Стоянов Атанасов, 21 г., Войводово		Росица Петрова Кънчева, 21 г., Остров
Станка Тодорова Иванова, 19 г., Алтимир		Стефан Иванов Гетов, 19 г., София
Стоян Иванов Христов, 23 г., Буркалево		Тодор Цветков Илчовски, 22 г., Кнежа
Тодор Милков Димитров, 67 г., Галиче