Празник е! Спазват се вековни традиции за богата реколта, любими имена черпят

На 14 юни Църквата почита Св. прор. Елисей и Св. Методий, патриарх Цариградски.
Св. пророк Елисей, заедно със св. Вартоломей и св. Герман, предпазва земята от летните градушки. За да се защити реколтата, хората са изпълнявали различни ритуали, свързани с поверията за чудотворната сила на пророка.
На този ден в църквата се палят свещи, за да се измоли хубаво време и богата реколта след края на лятото.
В народните поверия днес се почита и духа Лисо, за който се вярвало, че лекува косопада. На този ден се берат билки, които са по-лековити от обикновено, и се приготвя отвара от тях, която трябва да спре падащата коса.
Свети Елисей е живял преди около 900 г. пр. Христа и е служел на пророк Илия. Когато светецът е призован на планината Хорив, той е трябва да избере нов пророк, а виждайки усърдието на своя ученик, той посочва Елисей.
Първото чудо на пророк Елисей е за жителите на Йерихон, чиято реколта изсъхвала заради голямата суша. С една молитва Елисей върнал водата в потоците и плодородието в местността се върнало.
След това в Израел пристигнал болният от проказа военачалник Нееман, който сирийският цар изпратил, за да бъде излекуван, като в противен случай щял да обяви война. Пророк Елисей наредил на военачалника да потопи болното място седем пъти в река Йордан и след като изпълнил повелята му, Нееман оздравял.
След чудото военачалникът се убедил, че няма по-могъщ Бог от този на израелтяните и приел тяхната религия. Нееман предложил на пророка злато, сребро и скъпи дрехи заради помощта, но Елисей поискал от него само обещание, че повече няма да почита идолите.
Св. Елисей предсказвал бъдещето с помощта на Библията, а пророчествата му са описани в четвъртата книга Царства на Стария завет. Пророкът починал в дълбока старост.
Веднъж войници погребвали мъртвец в близост до гробницата на Елисей, но били нападнати и тялото на мъртвия се докоснало до това на пророка. Когато това се случило, мъртвецът възкръснал.

В тъмница с разбойници
Св. Методий пък бил родом от гр. Сиракуза (Сицилия). След като завършил светско училище, той приел монашество и започнал да се подвизава в манастир. Цариградският патриарх Никифор го взел на служба при себе си.
Във време на иконоборческите царе той се прочул навсякъде като отличен бранител на иконопочитанието. Император Теофил (829 - 842) го пратил на заточение на един остров, където бил хвърлен в тъмница, заедно с двама обикновени разбойници.
Там той прекарал седем години във влага, без светлина и без достатъчно храна. Във време на благочестивата царица Теодора и нейния син Михаил, св. Методий бил освободени и избран за патриарх. В първата неделя от Великия пост - Неделя на Православието (19 февруари 842 година) - патриарх Методий тържествено внесъл иконите в църква и написал канон в тяхна чест. Изповедникът на вярата се поминал в 846 година. 

Всички български светии
Освен това тази неделя Православната църква чества Неделята на Всички български светии. Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем.
Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ. Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици, предаде БГНЕС. 
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. 
По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон. 
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Сред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил.

Имен ден празнуват: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.