Как кетогенната диета се отразява на някои психични разстройства

Когато като тийнейджърка Джулиан Армихо започнала да изпитва тежки промени в настроението, първоначално лекарите поставили диагноза депресия. По-късно, след редуващи се депресивни и маниакални епизоди, било установено, че страда от тежко биполярно разстройство.
Въпреки лечението с антидепресант и антиконвулсант симптомите продължавали. След като медикаментите започнали да потискат настроението и концентрацията ѝ, 39-годишната медицинска сестра и докторант от Мичиган решила да опита кетогенна диета, която от десетилетия се използва за лечение на епилепсия, пише National Geographic.
„Още през първите две седмици усетих разлика. Вместо постоянни крайности в настроението започнах да изпитвам нормални емоционални колебания“, разказва Армихо.
Все повече учени изследват връзката между мозъчния метаболизъм и психичните заболявания. Според психиатъра Шебани Сети от Станфордския университет при заболявания като биполярно разстройство, шизофрения и болестта на Алцхаймер мозъкът постепенно губи способността си да използва ефективно глюкозата. При кетогенната диета организмът започва да използва мазнините и кетоните като алтернативен енергиен източник.
Сети е сред учените, развиващи новото направление „метаболитна психиатрия“. Нейно проучване, публикувано през май, показва, че след едномесечна кетогенна диета пациенти с биполярно разстройство и шизофрения са отчели подобрение както на депресивните симптоми, така и на когнитивните си способности. По-ранни пилотни изследвания също сочат намаляване на психиатричните симптоми.
Резултатите обаче не са еднозначни. Малко клинично изпитване, публикувано през февруари, установява само ограничено подобрение при хора с депресия. Затова много психиатри все още не препоръчват кетогенната диета като стандартно лечение, въпреки че в момента се провеждат десетки нови клинични изследвания.
Освен кетогенната диета учените проучват и други подходи, които влияят върху мозъчния метаболизъм, включително лекарства за диабет, периодично гладуване, физическа активност и промени в чревния микробиом.
Специалистите подчертават, че кетогенната диета не е универсално лечение и трябва да се прилага под лекарско наблюдение. Армихо успяла постепенно да спре едно от лекарствата си, но подчертава, че поддържането на психичното ѝ здраве изисква и контрол върху стреса, достатъчно сън и активен социален живот.
„Това не е лечение. Всеки ден трябва да внимавам какво ям, да ограничавам стреса и да се грижа за себе си, за да запазя спокойствието, което толкова трудно постигнах“, казва тя.