Световните океани с рекордно високи температури през юли

Световните океани са достигнали най-високите регистрирани досега температури за месец юли, като една от причините са развиващите се условия за Ел Ниньо в Тихия океан, съобщи климатичната служба на Европейския съюз.
Средната температура на морската повърхност извън полярните райони – между 60° северна и 60° южна ширина – е достигнала 20,96°C през юли. Така е подобрен предишният рекорд за месеца от 20,89°C, отчетен през 2023 г., пише Би Би Си.
Ел Ниньо е естествен климатичен феномен в Тихия океан, но в съчетание с причиненото от човешката дейност глобално затопляне може да доведе до рязко повишаване на температурите и до по-екстремни метеорологични явления.
Миналият месец е бил вторият най-топъл юли в света, наравно с друг месец от наблюденията. Температурите са били с 1,47°C над изчислената средна стойност за прединдустриалната епоха, показват данните на европейската служба за климатични промени „Коперник“.
Температурите на морската повърхност са останали изключително високи в голяма част от тропическия Тих океан, където се развиват условия за Ел Ниньо. Очаква се явлението да се засили през следващите месеци.
Около Европа през юли са регистрирани рекордно високи температури на морската повърхност по атлантическото крайбрежие и в западната част на Средиземно море. Това е допринесло за широко разпространени силни, а на места и тежки морски горещи вълни.
Западна Европа преминава през изключително продължителен период на екстремни температури. Юни и юли са били най-горещите за региона в историята на наблюденията, а някои райони вече са преживели третата или четвъртата си гореща вълна от май насам.
Средната температура в Западна Европа през юни и юли е достигнала 21,62°C – с 2,79°C над обичайните стойности и най-високото регистрирано ниво за този двумесечен период.
„Юли 2026 г. беше третият пореден месец с изключителни горещини в Западна Европа“, заяви Саманта Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
Продължителни области на високо атмосферно налягане са задържали горещия въздух над региона, докато изсушените почви са намалили естествения охлаждащ ефект.
„Това е ясен пример как климатичните промени засилват температурните крайности, като горещините и сушата все по-често взаимно се усилват“, добави Бърджис.
Франция, Испания, части от Германия и Великобритания са отчели изключително малко валежи и силно понижена почвена влажност. В голяма част от Западна Европа влагата в почвата е била значително по-ниска дори в сравнение с 2022 г., когато регионът преживя тежка суша.
Нивата на реките също са много под обичайните стойности, а на места са изключително ниски. Сред особено засегнатите са Сена, Рейн и Дунав.
Ниският речен отток увеличава натиска върху водоснабдяването и напояването и създава проблеми за водните екосистеми, речния транспорт и производството на енергия.
Великобритания се подготвя за петата си гореща вълна от началото на годината, а продължаващото сухо време оказва допълнителен натиск върху водните ресурси и може да доведе до обявяване на суша в още райони.
Продължителните високи температури и сушата създават благоприятни условия за възникването и бързото разпространение на горски пожари.
През миналия месец в Западна Европа бушуваха мащабни пожари, като беше отчетена „изключителна активност“ по отношение на изгорелите площи, количеството дим и отделените емисии.
„Климатичните промени все по-често създават горещи и сухи условия, благоприятстващи големи и интензивни горски пожари в Южна Европа, като същевременно удължават пожароопасния сезон на север“, заяви директорът на Службата на „Коперник“ за мониторинг на атмосферата Лоранс Руй.
По-големите пожари произвеждат повече дим и го издигат по-високо в атмосферата, което позволява той да се разпространява на много по-големи разстояния. Така дори държави, в които горските пожари са сравнително редки, могат все по-често да бъдат засегнати от дим, пренасян на стотици километри.
Океаните имат ключова роля в регулирането на климата. Те поглъщат по-голямата част от излишната топлина, натрупвана вследствие на емисиите на парникови газове, и произвеждат около половината от кислорода на Земята.
По-топлата вода обаче поглъща по-малко въглероден диоксид, което оставя по-голямо количество от затоплящия планетата газ в атмосферата.
Повишаването на температурите на океаните може да има сериозни последици и за морските екосистеми. Някои видове се преместват в търсене на по-хладни води, което от своя страна може да наруши хранителните вериги.