Политическо харакири в ГЕРБ-Враца! Харизанов си тръгва, а хората на Каменов най-после могат да спят спокойно – човекът с хилядите преференции вече не им диша във врата

Мартин Харизанов напуска ГЕРБ и с това една от най-дългите вътрешни войни във врачанската структура стига до развръзка, която вероятно ще донесе известно облекчение в кметския кабинет.
Човекът, който години наред трупаше хиляди лични преференции, изгради около себе си силна младежка организация и постепенно се превърна в самостоятелен политически фактор, вече няма да участва в битката за партийни позиции и влияние.
Харизанов обявява решението си далеч по-възпитано, отколкото предполага историята зад него. Благодари на Бойко Борисов за доверието и подкрепата през годините, на хората, с които е работил, и на приятелствата, които е създал, като категорично заявява, че не напуска, за да се „пребоядиса“ или след седмица да се появи под знамената на поредния нов политически проект. Посочената от него причина е желанието да се върне към бизнеса, да развива нови проекти и да продължи обществените каузи, зад които е заставал и досега.
Това е официалната част.
Зад нея обаче, остава далеч по-интересната история за отношенията в ГЕРБ-Враца, които през последните години все по-малко приличаха на работа в един отбор и все повече на съжителство между хора, които внимателно следят кой колко влияние, позиции и доверие е натрупал.

От 28-о място до 6 318 преференции – доста неприятна биография за нечий бъдещ конкурент
Проблемът с Харизанов не е от вчера. Още през 2019 г. той е поставен чак на 28-о място в листата за общински съветници във Враца, но 584 избиратели отбелязват лично неговия номер и го изстрелват напред, въпреки незавидната стартова позиция.
След това идват парламентарните избори и числата започват да стават все по-неудобни за всеки местен началник, който предпочита политическата йерархия да се определя в кабинет, а не пред урните. Харизанов събира 3 207 преференции през октомври 2022 г., 4 965 през април 2023 г., над 4 500 през юни 2024 г., а през октомври същата година достига рекордните 6 318 лични предпочитания, при 2 435 за водача на листата Красен Кръстев.
На последните парламентарни избори през април 2026 г., когато резултатът на ГЕРБ-СДС във Врачанско вече се е свил до 12 827 гласа, Харизанов отново получава 3 511 изрично отбелязани преференции.
Точно тук местните партийни стратези би трябвало да си припомнят какво всъщност означава преференцията. Тя не се раздава от централата, не се определя на партийно събрание и не зависи от нечие благоволение. Това е личното решение на избирателя, който вече е избрал партията, но е направил още една крачка и е посочил конкретния човек, на когото има доверие.
През октомври 2024 г. 6 318 избиратели на ГЕРБ-СДС са казали на собствената си партия кого предпочитат.
Изглежда във Враца това мнение постепенно е станало неудобно.
Когато партия, която губи сериозна част от подкрепата си, започне да води вътрешни битки с човека, способен да събира няколко хиляди лични предпочитания, въпросът вече не е дали местните началници харесват Харизанов. Много по-същественият въпрос е доколко уважават избора на собствените си избиратели и дали изобщо чуват какво им казват тези хора през бюлетината.

Кошмарът „Харизанов – кандидат за кмет“
С увеличаването на личния вот на Харизанов растеше и друг въпрос, за който във врачанските политически среди се говореше все по-открито – какво ще стане, ако един ден реши да поиска кметското място във Враца. Самият Харизанов публично не е заявявал подобно намерение, но агенция BulNews вече е писала за напрежението между него и Калин Каменов, включително за твърдения, че общински служители са били възпирани да посещават прояви на депутата, като медията директно е свързвала това с предполагаемата битка за кметския пост.
За Каменов подобна перспектива едва ли е изглеждала успокоително. До него растеше по-млад политик с парламентарен опит, контакти на национално и международно ниво, собствен екип, силна младежка структура, постоянно присъствие сред хората и най-неприятното качество за всеки местен лидер, който ревниво пази политическата си територия – собствен измерим вот.
При 6 318 преференции вече е трудно някой да бъде представян като „момчето от младежите“, което трябва търпеливо да чака по-старшите да му кажат кога е дошъл неговият ред.
Дали Харизанов някога действително е искал кметския стол, е отделен въпрос. По-важното е дали Каменов е повярвал, че може да го поиска, защото в политиката понякога не е необходимо конкурентът да е обявил намеренията си, за да започне превантивната война.

Младежите направиха непростимото – започнаха да стават фактор
Другото голямо провинение на Харизанов беше младежката структура.
В годините, когато за ГЕРБ далеч не беше особено удобно да се афишира партийна принадлежност, във Врачанско около него беше изградена голяма и сплотена организация от млади хора. Те обаче постепенно отказаха традиционната длъжностна характеристика, която някои партийни началници очевидно предпочитат за младежите – да поднасят венците, да разпъват шатрите, да раздават листовките, да пълнят залите и да бъдат момчетата за всичко, когато има работа за вършене.
Под ръководството на Харизанов започна изграждането на хора, които имат собствена позиция, получават видимост, организират инициативи и постепенно се подготвят да бъдат следващото поколение местни лидери. Получи се силна общност, която работеше не само по време на избори, а през цялата година и в цялата област.
С тях бяха развивани кампаниите за пътна безопасност „Спри навреме! Избери живота!“ и „Яко е да си отговорен“, екологични акции, инициативи в подкрепа на деца и семейства, работа с млади спортисти и хора в затруднение, благотворителни кампании и обществени каузи.
Паралелно с това самият Харизанов натрупваше обществена биография, която трудно можеше да бъде сведена до партийни събрания и снимки пред знамена. Подкрепяше спортни клубове и стотици деца, работеше по темите за АЕЦ „Козлодуй“, новите ядрени мощности и подготовката на кадри за сектора, поставяше проблемите на инфраструктурата в областта, участваше в разговорите за инвестиции и работни места, организираше инициативи и помощ за възрастни хора и подкрепяше семейства в тежко положение.
Беше навсякъде в областта - в училищата, читалищата, спортните зали и сред хората в града и в малките населени места, а младежите вървяха с него и получаваха възможност да бъдат разпознаваеми със собствената си работа.
Така младежката организация постепенно се превърна в кадрова школа, а не в обслужващо звено, и именно там вероятно се крие една от причините тя да стане неудобна. Младите обикновено са желани в политиката, докато слушат и изпълняват; отношението се променя значително, когато започнат да имат собствено мнение, авторитет и претенции да участват в решенията. Почти както в „Новите умове“ на ГЕРБ, но не съвсем...

И тогава младежите внезапно „изчезнаха“
След поредните вътрешни битки дойде новото общинско ръководство, а от Момчил Калистратов прозвуча забележителната констатация, че младежка структура във Враца няма. Ако това е днешната оценка на ръководството, логично е някой да обясни как организация, изграждана с години и видима в десетки инициативи, изведнъж е престанала да съществува.
Защото младежи имаше, когато трябваше да се работи по избори, да се организират мероприятия, да се обикаля областта и да се изпълняват партийни задачи. Имаше ги, когато трябваше да се раздават материали, да се събират хора и да се върши черната работа на терен. Имаше ги и когато резултатите бяха добри и ръководството с удоволствие ги прибавяше към общия актив на партията. Ако днес вече ги няма, това трудно може да бъде представено като управленски успех.
Още по-любопитен е опитът слабите резултати да бъдат обвързвани именно с хората около Харизанов, защото изборните протоколи показват, че на същия вот, на който партията губи сериозна част от подкрепата си, той отново получава хиляди изрично отбелязани лични предпочитания.
Ако младежите са водили ГЕРБ към загуба, някой трябва да обясни защо човекът, който ги е изградил и ръководил, продължава да бъде сред най-предпочитаните кандидати на партията. Ако Харизанов е бил проблемът, трябва да се обясни защо хиляди избиратели на същата партия очевидно са мислели друго.
А ако проблемът са самите избиратели и техните предпочитания, тогава ГЕРБ-Враца има далеч по-сериозен казус от поредната вътрешнопартийна кавга.

Велчови завери и война до последния свой
На този фон дойдоха и Велчовите завери срещу хора от екипа на Харизанов, които допълнително ожесточиха отношенията и превърнаха вътрешнопартийната битка в персонална война.
Хора, свързвани с екипа му, се оказаха въвлечени в поредица от конфликти, а местната структура все повече приличаше на организация, която отделя повече енергия за вътрешно разчистване на сметки, отколкото за въпроса защо навън изчезват избирателите ѝ.
Всяко отделно действие може да бъде обяснено като личен конфликт, случайно съвпадение или нормален спор между хора с различни позиции. Когато обаче един след друг се отчуждават хората около политика с най-силен персонален вот, младежката му структура се разпилява, войната стига до най-близкия му екип, а накрая самият той решава да си тръгне, версията за поредица от случайности започва да изисква доста богато въображение.
Получава се трудно обяснима политическа картина, в която партията губи избиратели, но воюва с хората, способни да ги мобилизират; има политик с хиляди лични предпочитания, но постепенно го превръща във вътрешен проблем; разполага с изградена младежка организация, но вместо да я използва като кадрови резерв, стига до положението новият общински ръководител да констатира, че такава вече няма.

Докато Кръстев, Каменов и сие воюваха с Харизанов, избирателите си тръгнаха
През октомври 2024 г. ГЕРБ-СДС получава 21 533 гласа във Врачанско, а през април 2026 г. резултатът вече е 12 827.
Разликата е 8 706 гласа.
Докато във Враца се водеха битки кой контролира структурата, кой стои зад младежите, кой е близък до Харизанов и дали той един ден няма да погледне към кметския кабинет, хиляди хора очевидно са решили, че имат по-добро занимание от това да участват във вътрешните проблеми на местния ГЕРБ.
На този фон превръщането на младежите в удобен виновник за слабия резултат има един сериозен недостатък – цифрите не го потвърждават.
Още по-неприятно за местното ръководство е, че преференциите са най-прекият начин един партиен избирател да покаже кого вътре в собствената партия предпочита. Когато 6 318 души посочат един кандидат, това е политическо послание, независимо дали на някого в местната централа му харесва.
Ако след това същият човек постепенно бъде превърнат във вътрешен противник, може би не Харизанов е този, който не е разбрал избирателите.

Пирова победа за врачанските стратези
Харизанов днес напуска без публично да обвинява никого, без да къса демонстративно партийна книжка и без да обявява, че утре ще се събуди като член на нова формация. Казва, че ще се занимава с бизнес и нови проекти, но ще остане активен общественик и ще продължи да подкрепя каузите, с които хората във Врачанско го свързват.
Ако целта на дългата вътрешна война е била той да бъде обезсилен като възможен конкурент, на пръв поглед операцията е успешна. Харизанов няма да участва в следващото разпределение на партийни постове, засега няма да бъде кандидат за депутат или кмет и няма да пречи на установената местна йерархия.
Само че заедно с него партията губи човек с доказан собствен вот, а след войната остава разпиляна младежка общност и изборен резултат, от който липсват хиляди гласове.
Калин Каменов вече няма причина да се тревожи дали Харизанов ще поиска кметския му стол. Красен Кръстев няма да има до себе си кандидат, който да го изпреварва с хиляди лични предпочитания. Момчил Калистратов може спокойно да констатира, че младежка структура няма.
Всички потенциални дразнители постепенно са отстранени.
Остава една дребна подробност – избирателите.
При подобна кадрова политика политическите конкуренти на ГЕРБ във Врачанско спокойно могат да спестят част от предизборния си бюджет, защото местната организация очевидно върши немалка част от работата вместо тях.
И затова въпросът за кого всъщност играе агитката на ГЕРБ-Враца – за ГЕРБ или за останалите политически субекти, вече трудно може да бъде отминат като заяждане.
Ако задачата на Красен Кръстев, Калин Каменов, Момчил Калистратов и компания е била да обезсилят Харизанов, могат да отчетат успех. Ако задачата им обаче е била да направят ГЕРБ по-силен във Врачанско, ще трябва да обяснят по каква точно политическа формула това се постига, като се разделиш с човека с хиляди лични предпочитания, разпилееш най-активните си млади хора и междувременно изгубиш сериозна част от партийния си актив и избиратели
Такъв политически талант рядко се среща.
Ако това във врачанския ГЕРБ се нарича стратегия, конкурентите им вероятно имат само една молба: да не я сменят.