Закриваме достъпа до действителните собственици на фирмите заради ЕС

В резултат от решение на ЕС и приета евродиректива се предвижда въвеждане на задължителен механизъм в държавите членки за доказване на законен интерес от всяко лице, което търси информация за действителен собственик на дадена компания.
"За да се ограничи намесата в правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, достъпът на обществеността до информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, следва да бъде обусловен от доказването на законен интерес", пише в преамбюла към евродирективата.
На теория тя цели противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма, но връщането към секретност ще затрудни именно това.
До 17 декември 2027 г. България ще затвори сегашния свободен достъп в Търговския регистър до данните за действителните собственици на компаниите в страната. Занапред те ще могат да се достъпват само от специални категории лица, и то по стриктни процедури. Това следва от подготвяни промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, предложени от ДАНС и публикувани за обществено обсъждане. Каквото и да смята обществото обаче и въпреки че текстовете предстои да се гласуват от Министерския съвет и от Народното събрание, няма никакъв шанс широкият обществен достъп да се запази. Причината е евродиректива, която България вече е закъсняла да въведе.
Това е втори тежък удар върху икономическата прозрачност у нас, която досега съществуваше чрез ключовите регистри – Търговски и Имотен. Първият удар бе въведената от правителството на Росен Желязков забрана за свободен достъп до незаверени преписи от нотариални актове, като предлогът бе, че така се бори имотната мафия. И докато инициативата на бившия правосъден министър Георги Георгиев бе национална и подлежи на обрат, то промяната за действителните собственици е общоевропейска и необратима.
България вече е закъсняла с въвеждането на евродирективата, тъй като това e трябвало до стане още до 10 юли 2026 г. Ако текстовете ѝ не се пренесат коректно в българския закон, може да се стигне до санкции заради неприлагане на правото на ЕС.
И директивата, и българският проектозакон допускат, че за някои категории лица законният интерес се предполага, но въпреки това ще трябва да минават процедури за достъп до информацията – журналисти, учени и представители на гражданския сектор, занимаващи се с противодействие на изпирането на пари. Подобна ще е процедурата и за физическите или юридическите лица, които има вероятност да сключат сделка с дадена фирма, чиято собственост искат да проверят.
За да получат достъп до данните, всички те ще трябва да подадат заявление до Агенцията по вписванията. Тя е длъжна да го обработи в срок от 12 дни, но може да го удължи с още 12 дни. Ако въпреки това продължава да е затрупана с множество подобни заявления, директивата допуска и трето изчакване от 12 дни. Тоест, допускът до данните може да отнеме повече от месец.
Ако лицето все пак бъде одобрено да получи данните, то ще има допуск за следващите 3 години, който обаче всеки момент може да бъде отнет, ако Агенцията по вписванията установи, че търсената информация за действителните собственици не се ползва за целите на противодействието на прането на пари или борбата с финансирането на тероризма.
За журналистите достъпът ще е повсеместен – тоест за всички лица в регистъра, докато за фирмите, които проверяват свои контрагенти, ще се изисква отделно заявление за всеки конкретен контрагент, както и документи, които доказват, че търсенето е именно с цел предотвратяване на прането на пари, става ясно от текстовете.
На всичкото отгоре държавата ще трябва да въведе система за следене на лицата, които търсят информация за действителните собственици, като от нея ще бъдат изключени журналистите и гражданските активисти. Целта е да се гарантира, че "всеки достъп до информацията е проследим". Самите действителни собственици пък ще могат да питат Агенцията по вписванията кой е ровил по партидите им. Ако ровилият е журналист, ще се съобщава само длъжността, но не и името му. Въвеждат се и санкции. Ако журналистът или гражданският активист не уведомят Агенцията по вписванията в 3-дневен срок от напускането на длъжността си, ще подлежат на глоба от 3000 евро.
Позитивните промени в закона са, че се въвеждат по-строги и детайлни изисквания за деклариране на действителните собственици, включително при доверителна собственост, като ще се изискват и документи за идентифицирането им. Увеличават се и компаниите, за които ще е нужно деклариране, като за първи път у нас ще има такова изискване за чуждестранните юридически лица.
В случай че компаниите не декларират действителните си собственици надлежно и в срок, те ще се пращат на прокуратурата за завеждане на искове.
Директивата предвижда изключителни случаи, в които държавите могат да освободят определени компании от разкриването на действителния собственик – например ако публичността би го изложила на непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване и т. н.
Друга ключова позитивна новост е, че се регламентира свързването на българския Търговски регистър с европейската Система за взаимно свързване на централните регистри на действителните собственици (BORIS). Така информацията за действителните собственици, вписана в националните регистри, ще бъде достъпна в рамките на целия ЕС, но пак не за широката общественост.
В мотивите към българския законопроект ДАНС съобщава, че той ще увеличи административната тежест на около 75 000 задължени лица, които прилагат мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма – банки, застрахователи, хазартни компании и др. Не могат да се изброят другите лица с увеличена административна тежест – тези, които ще трябва да доказват законен интерес да търсят информация за действителните собственици. От ДАНС смятат, че в случая увеличаването на административната тежест е "оправдано и необходимо". Същото важи и за всички юридически лица, които ще трябва да обновят информацията за действителните си собственици.