Правителството изпраща на ЕК плана за Бюджет 2027, вижте какво е заложено в него

Правителството ще изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата бюджетния план на България за 2027 година, обяви министър-председателят Румен Радев в началото на редовното заседание на правителството.
Премиерът заяви, че кабинетът е бил принуден да се справя с тежко наследство в публичните финанси, но въпреки това е подготвил бюджет с ясни приоритети - стабилизиране на държавните финанси, по-силна подкрепа за семействата и повече средства за ключови обществени сектори.
„На днешното заседание на Министерския съвет ще вземем решение за изпращане в Европейската комисия и в Еврогрупата на бюджетен план за 2027 година съгласно установените процедури“, съобщи Радев.
Премиерът постави акцент върху финансовото състояние, в което, по думите му, настоящото управление е заварило държавата. Той посочи, че правителството е трябвало едновременно да овладява бюджетния дефицит, да изплаща натрупани задължения и да осигурява средства за вече поети ангажименти. „Знаете много добре в какво състояние заварихме държавната хазна – изпразнена, с прекомерен дефицит, наследени борчове, неизпълнен План за възстановяване и устойчивост, редица наследени проекти, сметки и фактури, които трябваше да изплащаме и продължаваме да изплащаме“, заяви министър-председателят.
Според Радев допълнително затруднение за бюджета са създали механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера, както и нарастващите социални разходи. Той обясни, че тези обстоятелства са наложили внимателен анализ и поредица от решения, които вече намират отражение във финансовата рамка за следващата година. „Механизми, автоматични за заплатите в бюджетната сфера, стремглаво растящи социални и други разходи. Взехме необходимите решения след внимателна, прецизна и напрегната работа. Тези решения имат пряко отражение в Бюджет 2027“, подчерта премиерът.
Радев увери, че правителството изпълнява ангажимента си да представи финансовата рамка навреме. По думите му в нея са заложени конкретни политики, които трябва да отговорят както на необходимостта от финансова стабилност, така и на потребностите на гражданите.
Сред основните цели на кабинета е оздравяването на публичните финанси, съчетано с разширяване на социалната подкрепа. Специално внимание ще бъде отделено на семействата, както и на сектори, които правителството определя като критично важни. „В този бюджет имаме ясни приоритети и политики. Основните от тях се движат в направление на оздравяване на публичните финанси, засилена социална и семейна подкрепа, повече средства за критично важни сектори като образование, здравеопазване, спорт и култура“, заяви министър-председателят.
Така кабинетът поставя пред себе си задачата едновременно да ограничи натиска върху държавните финанси и да осигури допълнително финансиране за обществените системи, от които зависят качеството на живот и развитието на страната.
Премиерът коментира и финансирането на отбраната. Той се позова на проведеното в Народното събрание изслушване и заяви, че парламентарно представените политически сили са постигнали съгласие за необходимостта от по-високи разходи в сектора. „Както разбрахте всички от днешното изслушване в Народното събрание, има консенсус между всички парламентарно представени партии за повишаване на разходите в сектор „Отбрана“ предвид сложната среда за сигурност, в която се намираме“, посочи Радев. По думите му усложнената международна обстановка налага отбраната да остане сред приоритетите на държавата при разпределянето на бюджетните средства.
Увеличение на пенсиите с 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5%, повече средства за семействата с деца и допълнителни стимули за бизнеса. Това са част от мерките, заложени в Бюджет 2027, които министър-председателят Румен Радев представи в началото на правителственото заседание. Премиерът обяви още намерения за ограничаване на държавните разходи, свиване на дефицита и намаляване на новия дълг, без да се увеличават основните данъци.
Според Радев основната цел на кабинета е държавните приходи да се увеличават чрез развитие на икономиката, а не чрез преразпределяне на средства между отделните бюджетни пера. Затова правителството предвижда повече инвестиционни стимули, облекчения за предприятията и мерки за насърчаване на производството и иновациите.
„Инвестициите и облекченията за българския бизнес са важни, така че да имаме приходи в хазната най-вече от производство, повишена производителност, експорт и иновации. За постигането на тези цели сме заложили реформи в редица сектори“, заяви министър-председателят.
Радев очерта три основни направления, в които кабинетът ще работи за стабилизиране на публичните финанси – ограничаване на разходите, намаляване на бюджетния дефицит и по-малък размер на новия държавен дълг в сравнение с предходните две години.
Сред предвидените мерки са оптимизиране на държавната администрация, премахване на определени механизми за формиране на възнагражденията в публичния сектор и намаляване на субсидиите за държавните предприятия.
Премиерът постави специален акцент и върху необходимостта от промени в системата на ТЕЛК. „Част от мерките в тези направления са оптимизация на администрацията, премахване на механизмите в заплащането в публичната сфера, по-ниски субсидии за държавните предприятия и, особено важно, реформа в ТЕЛК. Хората с ТЕЛК вече са над 880 хиляди души и всяка година растат в геометрична прогресия“, заяви Радев.
Министър-председателят увери, че правителството не предвижда повишаване на основните данъчни ставки. Вместо това кабинетът ще разчита на по-добра събираемост на приходите и засилен контрол върху измамите и злоупотребите.
„Залагаме повече приходи, но без да пипаме основните данъци – върху доходите, печалбата и ДДС. Някои от мерките са за по-добра събираемост и борба с измамите, контрол на редица разходи в реално време. Това е дигитализацията, това е системата „Сигма“, която разработихме и продължаваме да усъвършенстваме и надграждаме“, обясни той.
Радев съобщи още, че ще бъдат предприети действия за ограничаване на възможностите за измами при сделки с недвижими имоти. Отделно премиерът засегна въпроса за приноса на секторите, които според него са реализирали особено високи печалби през последните години.
Един от основните приоритети в бюджета за следващата година ще бъде подкрепата за родителите и децата. Правителството предвижда увеличение на детските надбавки и на данъчните облекчения за семейства с деца, включително за родители на деца с увреждания.
Кабинетът подготвя и нова данъчна преференция, насочена към развитието на децата чрез спорт, образование, наука и изкуство. „Нашият фокус е поставен особено върху семействата и децата. Увеличаваме детските, увеличаваме данъчните облекчения за семейства с деца и деца с увреждания. Въвеждаме нова данъчна преференция за детско развитие – занимания със спорт, с образование, с наука, с изкуство, а всъщност и за извършването на дейности в тези направления“, обяви Радев.
По думите му ще бъде увеличена и финансовата подкрепа за майките.
Премиерът съобщи, че кабинетът предвижда и увеличение на ученическите стипендии, които по думите му не са били повишавани от дълго време. „Увеличаваме подкрепата за майките. Също така след дълги години най-сетне увеличаваме и стипендиите за ученици. Това е стимул за семействата, това е стимул за учениците да показват по-висок успех, да знаят и да могат повече“, подчерта министър-председателят.
Допълнителни средства са предвидени и за студентите, като подкрепата ще бъде насочена към разходите им за хранене и настаняване.
Радев обяви значително увеличение на средствата за здравеопазване през 2027 година. Сред приоритетите са изграждането на Националната детска болница и възнагражденията на младите лекари. Успоредно с това кабинетът възнамерява да засили контрола върху разходването на публичните средства в здравната система.
„Значително увеличаваме парите за здраве с особен акцент върху Националната детска болница, върху заплатите на младите лекари. Но тук искам да сме много ясни, че засилваме изключително контрола при злоупотребите със Здравната каса“, заяви премиерът.
Министър-председателят представи и конкретните параметри за увеличението на доходите през следващата година. Предвижда се заплатите в бюджетната сфера да нараснат с 5%, а възнагражденията на педагогическия персонал – със 7,5%. Пенсиите ще бъдат увеличени с 8%, като е заложено и повишаване на минималната работна заплата. „По отношение на доходите – 5% увеличение на заплатите в бюджетната сфера, 7,5% за педагогическия персонал, 8% за пенсиите, увеличаване на минималната работна заплата“, изброи Радев.
Кабинетът предвижда и повишаване на максималния размер на ваучерите за храна, които работодателите могат да предоставят на служителите си – от 100 на 200 евро.
Премиерът уточни, че досегашният необлагаем размер ще бъде запазен, но за сумите над него ще бъде въведено облагане. „Увеличаване на ваучерите от 100 на 200 евро. И тук е много важно да поясним – ваучерите до 100 евро остават както са досега, без никакви облагания. От 100 евро нагоре, който реши да дава от работодателите, до 200 евро – това е новото, но там вече се въвежда и облагане, както е във всички европейски държави“, обясни Радев.
Той посочи, че финансовият министър вече е представял тази мярка. Предвиждат се и други облекчения за гражданите и фирмите, включително намаляване на екотаксите.
Стимулирането на икономическата активност е друг основен акцент в бюджетната политика на кабинета. Радев заяви, че държавата трябва да създава условия за повече производство, инвестиции и износ, вместо да разчита единствено на преразпределение на бюджетни средства. „Много важно за бюджета е стимулирането на икономическото развитие, така че да пълним хазната, както казах, от производство, а не да преливаме пари от едни пера в други и да мислим, че правим реформи, както е досега“, подчерта премиерът.
Сред конкретните мерки е увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС. Според Радев това ще намали административната тежест за около 1000 български фирми. „Увеличаваме прага за регистрация по ДДС, с което съответно въвеждаме сваляне на административната тежест за 1000 български фирми. И разширяваме обхвата на фирмите, които ще получат държавна помощ под различна форма при инвестиции“, съобщи той.
Правителството планира да насърчи и компаниите, които инвестират в нови технологии, научни изследвания и разработки. „Изключително важно е да развържем инициативата на българина да работи, да инвестира. Въвеждаме данъчни облекчения за трансфер на технологии и научноизследователска дейност. Изключително важно, защото съвременната икономика е икономика на знанието и на иновациите“, заяви Радев.
По думите му тези мерки трябва да подпомогнат развитието на предприятията и да създадат условия за производство с по-висока добавена стойност.
Премиерът обърна внимание и на проблемите пред индустриалните зони и паркове, които според него през последните години не са получавали достатъчна подкрепа. Кабинетът предвижда допълнително финансиране за инфраструктурата, включително за присъединяване на предприятията към електропреносната мрежа.
„Увеличаваме подкрепата за индустриалните зони и паркове – нещо, което в последните години буксува и не му се обръщаше достатъчно внимание. Тук ще имаме решителна подкрепа за присъединяване към електропреносната мрежа, за довеждащата инфраструктура“, обясни Радев.
Правителството предвижда закупуването на нови самолети за борба с горските пожари, инвестиции в противовъздушната отбрана и антидрон системи, както и разширяване на възможностите на българските дипломатически и търговски представителства в чужбина. Премиерът постави акцент и върху привличането на частни инвестиции в инфраструктурата, за да бъдат освободени повече държавни средства за образование, здравеопазване, култура, спорт и сигурност.
Един от приоритетите на кабинета ще бъде разширяването на възможностите за подпомагане на българските предприятия, които искат да продават продукцията и услугите си зад граница. За тази цел правителството планира да увеличи капацитета на консулските служби и на търговско-икономическите представители на България в чужбина. „Предвиждаме и да увеличим капацитета на нашите консулски служби и търговско-икономически представители в чужбина, защото нашият бизнес трябва да изнася и ние трябва да му помагаме“, заяви Радев.
По този начин кабинетът възнамерява да засили институционалната подкрепа за българския износ и за присъствието на родните компании на международните пазари. Министър-председателят съобщи, че в бюджета са заложени и средства за подобряване на безопасността на гражданите, включително за предотвратяване и овладяване на бедствия. Сред конкретните мерки са инвестиции в пътната безопасност и придобиване на нова авиационна техника за борба с пожарите.
Радев посочи още, че правителството предвижда разширяване на възможностите за дистанционно наблюдение на язовирите. Мярката е част от планираните инвестиции в системите за наблюдение и сигурност.
Сред приоритетите за 2027 година са и инвестициите в отбранителните способности на страната. Премиерът изрично посочи антидрон системите и средствата за противовъздушна отбрана, като направи препратка към проведените по-рано дебати в Народното събрание. „Ще разширим и дистанционния мониторинг на язовири, антидрон системи, системи за ПВО – всичко това, което днес имахте възможност да слушате в нашите разговори в Народното събрание“, посочи Радев.
Според него средствата трябва да бъдат насочвани към дейности, които могат да донесат най-голяма полза за икономиката и обществото, без непременно да изискват значителни държавни разходи. 
По думите му този подход трябва да позволи на държавата да използва по-разумно наличните ресурси и едновременно с това да насърчава икономическото развитие. Друг важен инструмент, на който кабинетът ще разчита, са публично-частните партньорства. Радев обяви, че правителството е подготвило нов закон, чрез който да бъдат създадени условия за по-активно участие на частния капитал във финансирането на обществени проекти.
Основният акцент ще бъде върху инфраструктурата, където според премиера съществува възможност частните инвестиции да поемат част от финансовата тежест. Министър-председателят посочи, че по този начин повече бюджетни средства могат да бъдат насочени към обществените системи, които се нуждаят от пряко държавно финансиране.