Слънчевата алергия е сравнително модерно заболяване, което в днешни дни се среща при 15% от активно плажуващите хора. Обикновено се проявява като алергична реакция към светлина, когато тялото е изложено на по-продължително облъчване. Проявява се със силно сърбящ обрив по местата, изложени на слънце. Най-често се развива в областта на шията, гърдите и откритите части на крайниците. По-леките случаи протичат само с обрив и сърбеж, но тежките форми на алергия се съпровождат едновременно със силен сърбеж и болка по обривните зони, включително поява на мехури с течност по местата на облъчване.
Алергичната реакция се проявява сравнително лесно. В случая като чужди се приемат третираните от слънцето клетки. Под влияние на светлинната термична реакция върху кожата, епидермалните клетки се променят и изсушават силно. Под влияние на силната меланинова стимулация, клетките от епидермиса се изменят, което от организма се приема като неестествено и се подлага на атака от имунни комплекси, които предизвикват появата на обрив. За момента нямат категорични резултати и причини защо се появява слънчевата алергия. Факт е, обаче, че всички раси могат да страдат от подобна алергия и че двата пола се засягат еднакво, без специфични накломности към една или друга група.
Една от най-често срещаните форми на слънчева алергия е полиморфната светлинна ерупция, която се характеризира с появата на сърбящ обрив в области, които са изложени на слънце. Този тип реакция към слънцето е втори по честота след слънчевото изгаряне на кожата при продължително лъчение.Известна е лека зависимост, при която жените страдат малко по-често от мъжете. Това е изложено в такъв смисъл, защото се смята, че жените започват да се излагат на слънчево лъчение много по-рано от мъжете, което ги прави водещи в групата по засегнати болни. Обикновено започва да се развива през пролетта и лятото. Когато заболяването е възникнало веднъж, то вече се повтаря всяка следваща година.
Съществува и друг много чест тип реакция, която е фотоалергична и фототоксична реакция. При този вид реакция съчетанието на излагане на слънце с приложение върху кожата на различни химични вещества води до поява на обриви. Особено честа причина за такава реакция може да бъде алергия към някои от активните съставки в слънцезащитните кремове - парабени, парфюмни съставки или локални антибиотици. Повишената фоточувствителност може да бъде и спрямо прием на някои лекарства - антибиотици, психиатрични лекарства, и диуретици.
Слънчевата уртикария във формата, в която е, представлява типичен алергичен процес, който се развива при изложените на слънце части и се получава обрив под формата на червени, плътни и бързо преходни сърбящи обриви. Среща се рядко и се засягат по-често жените при конкретната форма.
В диференциално-диагностичен план често слънчевата алергия се съпоставя с друго алергично състояние, което няма нищо общо със слънчевата алергия, но може да се получи след изгаряне от слънце. Състоянието се нарича милиария. Обривът се съпоставя със стандартната слънчева алергия поради поява на червени обриви, които наподобяват на мехурестите слънчеви алергични прояви. Обривът се дължи на алергично запушване на потните жлези, по същия механизъм, както се развива слънчевата алергия. Каналите на потните жлези се изменят в хистологичен план, което организма разпознава като чуждо тяло и го атакува чрез своите имунни комплекси. Заболяването се среща най-често при хората, които работят в среда с по-висока температура, каквито са военните, полицаите и други.
Какви са симптомите при слънчева алергия?
Симптомите при слънчева алергия зависят от типа на реакцията, която се проявява. Полиморфната светлинна ерупция се характеризира с появата на сърбящ или парещ обрив в рамките на 60 до 120 минути след излагане на слънчевото облъчване. Засягат се откритите части на тялото, най-чести, от които са - шия, гърди, ръце и крака. В някои случаи може да се появи хипертермия на тялото от слънчевото лъчение, главоболие, втрисане, обща слабост, гадене и общо неразположение.
Фотоалергичната фототоксичност се проявява с появата на сърбящ обрив по места, които са изложени на слънце след приложение на химически детергенти, които предизвикват алергичната поява. Често се развива и при контакт с природната растителност или след прием на някои специфични лекарствени средства. Този специфичен тип реакция може да се появи в рамките на 24 до 48 часа след излагането на слънце.
Диагнозата се поставя на база анамнезата, която предоставя болният, относно типа на обривите, характеристиката им, излагането на слънце и продължителността на слънчевото лъчение.
Лечението при този тип заболявания е предимно симптоматично. Обикновено се приемат кортикостероиди венозно, мускулно или през устата, както и антихистамини, които са качествени противоалергични препарати. Също така се използват кремове и спрейове за регенерация на кожния епител и възстановяване на кожата с хидратираща точка, която помага да се възстанови еластичността в напечената кожа и да се предотврати неприятното дразнене на появилия се обрив. В основата на цялото лечение стои и прилагането на локални кортикостероиди и антихистамини под формата на паста.
За превенция специалистите по кожни болести препоръчват тялото да не се излага на слънчево лъчение в периода от 12 до 16 часа, когато се смята, че слънчевите лъчи са най-ярки и опасността от развитие на кожен рак е най-голяма. Също така те съветват да се прилагат чисти слънцезащитни кремове и пасти с висока лъчечувствителност срещу UVA и UVB слънчевите лъчи.