Делото за източването на “Хемус" върви към провал

Разследването по делото за източените милиони от строителството на АМ "Хемус", което шумно започна през ноември 2021 г., изглежда тихо ще приключи, без никой да бъде изправен на подсъдимата скамейка, пише в. "Сега".
В края на 2023 г. прокуратурата съобщи лаконично, че "9 лица са привлечени в качеството на обвиняеми за ръководене и участие в организирана престъпна група, длъжностни присвоявания и пране на пари", без да огласява нито имена, нито длъжности.
Сега се оказва, че делото е разделено (през годините по други дела това се оказвало фатално, б.а.), а част от обвиненията за длъжностно присвояване са били свалени. Като въпросното сваляне на обвиненията е потвърдено първо от Софийската апелативна прокуратура, а след това и от върховната прокуратура. Любопитно е, че това се е случило, докато настоящата и.ф. шефка на градската прокуратура Емилия Русинова беше апелативен прокурор.
В САП делото е от края на м.г. То стои там 2 месеца без движение, докато изведнъж по него не се произнася Мариана Димитрова, която от миналата седмица е зам.-градски прокурор на Русинова. Във върховната прокуратурата пък се е произнесла Даниела Попова, която междувременно стана и.ф. апелативен прокурор на мястото на Русинова, когато тя отиде в градската прокуратура.
По тази част от делото "Хемус" са останали единствено 2 обвинения за пране на пари. Разследването сега е върнато в ГДПОБ, която работи по него. 
Разследването "Хемус" е едно от делата, които с идването на Русинова в градската прокуратура бяха "разхвърляни" на нови наблюдаващи прокурори. Това уж елегантно беше направено с разместването на прокурорите вътре между осемте отдела на градската прокуратура. Само че обичайно при разместване прокурорите запазват делата, които наблюдават, за да не се налага новият прокурор да ги проучва от нулата. В случая обаче прокурорите се местят без делата си. Затова и много магистрати подозират, че точно отнемането на разследвания от някои и даването им на определени други прокурори е причината за цялото упражнение на Русинова. (Още за това какво се случва в градската прокуратура прочетете тук и тук.) Интересно какво е провокирало тези сътресения в градската прокуратура, като се има предвид, че и предишният градски прокурор - пенсионираната наскоро Илиана Кирилова, беше в добри отношения с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, както и сега Русинова е негова приближена, т.е. новото ръководство на СГП няма причина да променя курса.
Когато преди дни в Пленума на Висшия съдебен съвет имаше опити на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да бъдат зададени въпроси по конкретни дела, той го прие много тежко и дори нападна словесно Атанаска Дишева от съвета. Мнозинството във ВСС също явно няма особен интерес какво се случва с такива знакови казуси и за прокуратурата, и за обществото.
Заради делото за източените милиони от строителството на АМ "Хемус" се стигна до сблъсък между прокуратурата и МВР, докато начело на държавното обвинение беше Иван Гешев, а Бойко Рашков беше служебен вътрешен министър. Рашков дори два пъти беше привикан на разпит по делото заради негови изявления покрай аферата.
Държавното обвинение дори привлече към наказателна отговорност тогавашния шеф на ГДБОП, после вътрешен министър, а сега депутат на Делян Пеевски Калин Стоянов за натиск върху магистрати. Според прокуратурата той си е позволил с "неподходящ тон" да иска от наблюдаващите прокурори да разпитат обвиняемия Борислав Колев, който заявил, че е готов да съдейства срещу споразумение. В последствие делото срещу Стоянов беше прекратено.
Борислав Колев беше обвинен през декември 2021 г. за пране на 53 млн. лева от строителството на "Хемус". Първоначално мъжът беше оставен в ареста, където е поискал да съдейства на разследването, като посочи имена. После Колев беше поставен под домашен арест и по-късно освободен срещу "подписка", когато изтече максималното време, което законът допуска да стои в ареста. Към момента няма информация дали още е обвиняем.
Събраните доказателства по делото за пране на пари от строителството на АМ "Хемус" сочат, че е налице добре организирана и планирана схема, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции. До това заключение достигна Софийският градски съд в едно от определенията си, свързани с разследването. "От наличните и проверени доказателства може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към престъплението. Не са налице нови доказателства, които да оборват този извод, дори са събрани още доказателства, че е налице добре организирана и планирана схема за пране на пари, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции", определи съдът, решавайки за ареста на Колев. Прокуратурата така и не стигна до хора на високи позиции. Останалите обвиняеми бяха собственици на строителни фирми и хора, участвали в прехвърлянето на парите. Техните имена никога не са съобщавани официално от МВР и прокуратурата.
Източването на бюджетни средства е ставало през държавното дружество "Автомагистрали", което формално се води строителят на пътища. То обаче работеше с различни частни фирми, избирани без ясни критерии и на тъмно. "Автомагистрали" плаща на тези дружества авансово. В момента, в който парите отидат в сметките на частните дружества, те започват да се прехвърлят и в крайна сметка потъват в неизвестна посока.
МВР разкри, че 60 млн. лв., получени за Лот 5 на АМ "Хемус", са изтеглени само за ден от банка без предварителна заявка, в сакове и чували. Според разследващите схемата е реализирана посредством буферно дружество, което е имало за цел да прекъсне връзката между търговското дружество, подписало договора за строителство, и крайните изпълнители на строително-монтажни работи. Този сюжет обаче така и не стигна до обвинителен акт и публичен съдебен процес.