Подобни новини
Скъпи приятели, благодаря ви за топлите думи, които изразихте към мен по повод кончината на моя брат монах Адриан (светско име Румен Балев). Той наистина е свят човек. Бог си го прибра на един от най-светлите християнски празници Богоявление (19 януари по стар стил).
Той беше монах в манастира „Йоан Предтеча“ в село Жабляно. След това братята старостилци се преместиха на ново място – в село Копиловци, Кюстендилско, където изградиха църквата „Благовещение“, правят цял манастирски комплекс. Имат си собствена градина и рибарник, отглеждат най-вкусните картофи, ябълки, лук, кайсии и какво ли не още... Между другото, от Би Ти Ви си го бяха харесали, защото съм гледала техни репортажи по новините, в които разказваха за монаха, който продава най-вкусните ябълки на Римската стена в София. Този монах бе брат ми. А БНТ направиха филма „Нивата на монасите“ (има го в You tube и vbox7).
От 4 години монах Адриан се премести в София, в църквата „Успение Богородично“ на бул. Бъкстон. Църквата е прекрасна, а ако знаете колко добри хора има там... Това са силно вярващи православни, за които смирението и състраданието са много важни неща. Те са абсолютно безкористни, а службите, които се извършват там, не може да ги видите никъде, освен в руските и гръцките манастири. Правят се по всички канони на православието (освен това искам да ви кажа, че старостилците не са секта, ако някой си мисли това, Българската Православна Старостилна Църква е призната от Светия синод на БПЦ. Те просто спазват стария стил, който между другото е верният, но това е друга тема) и са в духовно общуване.
Неин предстоятел е триадицкият епископ Фотий – изключителен духовник, много начетен, с когото имах честта да се запозная. Между другото, той е духовен син на архимандирт Серафим (Алексиев), а преди да приеме епископски сан, е бил редовен асистент по старогръцки език към катедра „Класическа филология“ в СУ.
Дядо владика Фотий води опелото на брат ми (около 2 часа). За пръв път присъствах на такава служба – всичко беше прекрасно (нека не ви учудва тази дума), хорът пееше страхотно, а в храма се чувстваше такова успокоение, което не можеш да усетиш често. Много малко са тези места, където да се чувстваш така... Дядо Фотий изрече накрая слово за братчето ми, което едва ли бих забравила – описа го с такива думи, с които само мога да се гордея и да съм щастлива.
Ако ви интересува какъв е бил брат ми в светския живот – беше един от най-добрите юноши футболисти на „Ботев“ (Враца), най-добрият танцьор във фолклорния ансамбъл, обожаваше „Щурците“ и „Дийп Пърпъл“, завърши финанси в УНСС (Орешарски му е бил преподавател:), а след като завърши, стана Божи човек...
Това е... А сега вече е в небесното царство.
Нека се помолим: дано намери милост пред Божия престол. Знам, че вече е ангел небесен...
Б.р. Мариела Балева е журналист, завеждащ отдел „Общество“ във в. „Преса“. Родена е във Враца, работила е в местната редакция на радио „Дарик“.
