Подобни новини
Отдавна стои отворен въпросът за сърдечните заболявания. Напоследък актуалност придобива и казуистиката за лечението на синусова тахикардия, тъй като тя се смята, че е физиологичен отговор на организма за компенсация на промените, които настъпват в организма, при стрес или повишена физическа активност.
Учестената сърдечна дейност над 100 удара в минута се нарича тахикардия. Нормално сърдечната честота е между 60 и 100 удара в минута. При наличие на тахикардия, предсърдията или камерите, а понякога и двете, се съкращават значително по-бързо. Това от своя страна води до нарушение на оксигенацията в тъканите и органите и често може да доведе до симптоми, наподобяващи Мениеровия синдром, тъй като бързото изтласкване на кръвта през сърдечните предели и белодробната тъкан, водят до намален обмен на газове.
Дружеството на кардиолози в световен мащаб непрекъснато обсъждат причините за поява на тахикардия и методите, с които може най-ефективно да бъде овладяна тя. Всички състояния, според тях, които увреждат сърдечния мускул или увеличават работното натоварване на сърдечния миокард, повишават риска от развитие на синусов тахикарден синдром. Според специалистите, състоянията, водещи до категорична тахикардия или поне до повишен риск от нейното развитие са няколко - възраст над 60 години, фамилна обремененост със случаи на тахикардия и други ритъмно-проводни нарушения в семейството, сърдечни заболявания, тютюнопушене, високо кръвно налягане, прекомерна консумация на кафе и кофеионови напитки, злоупотреба с наркотици и алкохол, медикаментозна провокация и стрес.
Други състояния и заболявания, предизвикващи тахикардия, са сърдечни заболявания, при които се нарушава адекватното кръвоснабдяване и се уврежда индиректно или директно сърдечният мускул. Такива са коронарната атеросклероза, миокардиопатия, миокардит, сърдечна недостатъчност и клапни пороци. Други причини могат да бъдат вродени сърдечни аномалии, високо кръвно налягане, висока температура, повишена функция на щитовидната жлеза, тютюнопушене, злоупотреба с кафе, алкохол и наркотици, както и някои диселектролитемии, като хипокалиемия.
При синусова тахикардия може да се очакват някои специфични симптоми за състоянието. Те обикновено са свързани и съответно провокирани от нарушената оксигенация на кръвта при бързото тласкане на кръвта през камерите и предсърдията. При тахикардните пристъпи могат да се наблюдават следните симптоми, като в някои случаи се развиват в последователност, което утежнява много клиничната картина при пациентите. Забелязват се ясно доловим и субективно забележим учестен пулс, прескачане на сърцето, замаяност, световъртеж, задух, болка в гърдите, притъмняване пред очите и обща слабост. Клиничната симптоматика наподобява много тези на инфаркт на миокарда, остра белодробна тромбемболия и други остри сърдечни кризи, което налага тяхната спешна диагностика.
В света на съвременната медицина лечебните мерки, които могат да бъдат взети при състояние на синусова тахикардия могат да бъдат много. В някои случаи е достатъчно да се приложат някои фундаментални методи, прийоми, за понижаване на сърдечните контракции. Такива са вагусовите прийоми, с които се предизвиква вагална реакция и понижаване на обективния сърдечен пулс. Също така в някои условия може да се приложи физикално понижаване посредством електрошок или прекомерно издуване и задържане на въздух в белите дробове. Също така в много случаи може да се предизвика медикаментозно понижение на сърдечната честота, чрез прилагане на някои класически медикаменти от рода на верапамилов хидрохлорид, амиодарон и други.
