"Аликс партнърс": Свързани с Цветан Василев фирми са получили 2.5 млрд лева от КТБ

Корпоративна търговска банка е действала като пирамида. Мажоритарният собственик Цветан Василев е имал лична облага от неизгодни за банката търговски сделки и чрез свързани фирми си е раздал 2.5 милиарда лева, това се твърди в доклада на международната компания "Аликс партнърс", съобщи БНТ.
Анализът вече е публичен, като изводите са обобщени в 500 страници. От "Аликс Партнърс" твърдят, че 243 -ма корпоративни клиенти на банката са имали 472 неизплатени заема.
Схемите за източване са няколко - кредити към дружества без история и без ресурс, кредити към кредитополучатели за изплащане на други кредити, кредити без обезпечения, кредити за оборотен капитал, кредити за купуване на дялове във фирми - собственост на КТБ и други. Одиторите засичат висока свързаност на клиентите-кредитополучатели. Според одиторите заемите към общо 8 дружества, сред които Петрол, БТК, Виваком и сръбската фабрика за стъкло в Парачин са ощетили банката с над 1 милиард лева.
В доклада обаче не се посочват конкретни имена на клиенти на банката, а само дружествата с непогасявани заеми. Според одиторите синдиците на банката могат да възстановят не повече от 800 милиона лева от източените суми.
Одиторите смятат, че източването на КТБ е можело да бъде предотвратено от УС на банката, от надзора на централната банка и от БНБ. Според "Аликс партнърс", KPMG, които заверяваха финансовите отчети на КТБ преди нейния фалит, са изготвяли небрежни одиторски доклади.
Международната компания "Аликс партнърс" беше наета през юни 2015 г. от синдиците на КТБ, за да проведе разследване и проследи активи на банката, с които тя се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и да препоръча действия за възстановяването им. Докладът беше предоставен на синдиците на банката на 23 септември 2015 година.
Първоначално не беше предвидено данните от него да стават публично достояние. След натиск от страна на депутатите, основно от "Реформаторския блок", през февруари копие от доклада беше оставено в секретната секция на парламента и с него можеха да се запознаят само народните представители. Разсекретяването на доклада стана факт, след като на 14 април парламентът прие промени в Закона за банковата несъстоятелност.