Всеки пети българин не вярва на биопродуктите

20% от българите не вярват на биопродуктите. Въвеждането на термин за качество "планински продукт" може да обърне тази негативна тенденция. 61% от българите категорично подкрепят въвеждането на термина за качество "планински продукт", други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един такъв стандарт.
Това показва изследване на АФИС, поръчано от Партията на европейските социалисти, представено от евродепутата Момчил Неков. То е национално представително и е проведено в средата на март сред 1038 пълнолетни български граждани.
"Тези продукти да участват конкурентноспособно на пазарите. Над 40% от територията ни е планинска. България може да една от първите държави-членки в ЕС - петата, която да въведе този термин за качеството на планинските продукти.Основните пазари са в равнините. България има много добра кулинария, но не предоставяме качествен продукт. Ако продължаваме по същия начин, ще загубим българския вкус и ще продължим да потребяваме полски ябълки, турски домати, македонски дини", отбеляза евродепутатът Момчил Неков.
Стандартите при храните са важна тема през последните години не само в Европа, но и в България. Индустриалното хранително производство и големият бум на добавки и заместители, съчетани с ниско качество и съмнителен произход, доведоха до няколко съществени трансформации на нагласите през последните години, сочат изводине от проучването на АФИС.
Все повече хора търсят автентични вкусове и хранителни продукти, произведени по естествен начин. На мода се върнаха малките ферми и локалните земеделски производители, които предлагат по-високо качество.
Големите хранителни вериги и супермаркети започнаха да отстъпват на квартални магазини и мандри, малките сергии за плодове и зеленчуци.
Този процес обаче се случва с някои съществени уговорки.
Цените на тези продукти обаче често са в пъти по-високи от останалите, а хората, които могат да си ги позволят са отчетливо малцинство – жителите на по-големите градове и столицата, имащи доходи, значително над средните за страната.
Не е за пренебрегване факта, че въпреки държавния контрол и въвеждането на стандарти за качество за някои хранителни групи, то имитациите и фалшификациите на тези норми се превърнаха в масова практика, което даде отражение и върху общото качеството на продуктите в хранителния бранш, както и върху доверието на масовия клиент.
В същото време редица производители, намиращи се в планински райони, се опитват да реализират своята продукция. Това обаче е относително по-труден процес, ако се сравни с производителите от равнинните райони.
По-лошата пътна инфраструктура, метеорологичните особености, както и различните възможности от ползване на земеделски субсидии са само част от обстоятелствата, които превръщат планинските земеделски производители в специфична група.
Всичко това дава сериозно основание за провеждане на първото по рода си за България задълбочено проучване на обществените нагласи спрямо планинското земеделие и по-специално потенциала за въвеждане на термин за качество "Планински продукт", гарантиращ качеството на храни идващи от планински райони.
Процесът по обсъждане и обмисляне въвеждането на идентичен или сходен термин и/или норма, гарантираща качеството на определени продукти вече се води и в други европейски страни.
Подобни обсъждания и конкретни стъпки вече са предприети в Италия, Франция, Австрия и Румъния.
Обществени нагласи към въвеждането на термин за качество "планински продукт“ в България
Хранителните продукти от планински и полупланински райони имат репутацията на  здравословни и притежават естествени вкусови качества;
Всеки четвърти българин постоянно или често купува пряко от производител. Делът за планински храни е двойно по-малък.
Българите си дават сметка, че неблагоприятни почвено-климатични условия и неразвита инфраструктура водят до това, че влагането на труд за единица добив има по-висока цена.
Значителна част от потребителите са срещали специални текстове, обозначаващи произхода или начина на производство на продукта, но не знаят какво точно означават и са скептични за тяхната достоверност.
Мнозинството от българите подкрепят идеята за въвеждане на термин за качество "Планински продукт“, докато отявлените противници са малко.
Основните привърженици на това нововъведение са живеещите в столицата, по-заможната част от населението, хората с високо образование и добро здраве; това са и хората, склонни да плащат повече за подобен тип продукти.
България има едни от най-големите дялове планински площи в ЕС. Съчетано с нарастващото недоверие към продуктите на глобализираната и индустриализирана агроиндустрия, това определя съществуването на значителен пазарен потенциал за планинските и полупланински продукти.