Семейство от Видинско осъди Антикорупционната комисия да плати 40 000 лв. за вреди

Софийският апелативен съд осъди антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да плати 40 000 лева на двама души за наложени запори и воденото дело за конфискация на имуществото им.
Делото срещу комисията е заведено от съпрузи от Видинско, които са се оказали със запорирано имущество на стойност 151 000 лева през 2011 година, става ясно от съдебното решение.
През 2009 година съпругът К.Р. се признава за виновен и е осъден по наказателно дело за превоз и съхранение на дървен материал без документи. Той сключва споразумение с прокуратурата. Две години по-късно Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество (сега част от антикорупционната комисия) иска запор на имуществото на К. Р. Едновременно с това е запорирано и имуществото на съпругата му Л. Р., която по това време работи като учителка.
През 2015 година делото за конфискацията приключва във вреда на КПКОНПИ и двамата ответници вече могат да се разпореждат свободно със своето имущество. Проблемът е, че те са били лишени от правата си в продължение на четири години.
К. Р. посочва, че заради действията на комисията неговото здравословно състояние се е влошило сериозно. Той е започнал да страда от диабет тип 2 (неинсулиново зависим) с периферни съдови усложнения и е трябвало да бъде опериран четири пъти.
Един от най-тежките спомени на учителката Л. Р. е, когато е отишла да изтегли пари от банкомат, но не успяла. Впоследствие тя е разбрала, че всички нейни сметки и сметките на съпругът ѝ са запорирани. В учителския колектив се разчуло, че против ищцата и съпруга ѝ има заведено дело за конфискация, а след това е трябвало да живее назаем, защото не е можела да си ползва парите в банковите сметки.
Нанесените вреди на семейството са оценени от първата инстанция на общо 56 000 лева, но са намалени от апелативния съд до 40 хиляди лева.
В края на миналата година КПКОНПИ бе принудена да признае, че е осъждана 25 пъти от граждани за вреди и е платила обезщетения за близо 400 хил. лева. Комисията не желаеше да предоставя информацията, но вестник "Сега" заведе дело срещу отказа да се предоставят публичните данни.