Вижте какво реши Министерски съвет днес, 28 октомври

Вижте какво реши Министерски съвет днес, 28 октомври

Правителството одобри промяна на наименованието на Института по творчески индустрии и бизнес в УНСС

Правителството одобри промяна в наименованието на Института по творчески индустрии и бизнес в структурата на Университета за национално и световно стопанство.
В института са настъпили значителни структурни промени. Към него се присъединява университетският Център по интелектуална собственост. Цялата материално- техническа база и оборудване заедно с изградените информационни системи, електронни платформи за обучение и бази данни, налични материални и нематериални активи на центъра преминават към Института по творчески индустрии и бизнес. В звеното ще функционира още офис за трансфер на технологии, създава се и нов Център за информационно обслужване.
С направените промени се разширява и полето на дейност на института, поради което утвърденото наименование вече не отговаря на обхвата и предназначението му. Във връзка с това то се изменя в „Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер”.
Изменението е съгласно решение на Академичния съвет на Университета по национално и световно стопанство и по предложение на ректора на висшето училище.
Осигурява се широко участие на заинтересовани страни в процеса по програмиране на стратегическите документи на България за управление на средствата от фондовете на ЕС
Правителството прие изменение на Постановление № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 - 2027 г.
Необходимостта от приемане на нормативния акт се обуславя от осигуряване на широко участие на заинтересованите страни в процеса по програмиране на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. С извършените промени се допуска в тематичната работна група за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони да бъдат включени юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в частна полза и кооперативни съюзи.
Целта е да бъде изготвен балансиран стратегически документ, който ефективно да отразява и адресира потребностите и приоритетите от финансиране, както в земеделския сектор, така и в хранително-вкусова промишленост.

Правителството одобри прехвърлянето на допълнителни финансови средства към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г.

Правителството одобри проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.
Изменението на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” е вследствие на допълнително прехвърлени към бюджета на програмата средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 - 2020 в размер на 30 млн. лева. Целта е с тези средства да се помогне на предприятията от транспортния сектор, актуализиране на наличните свободни средства по програмата за изпълнение на мерки за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, както и включване на нови специфични индикатори, свързани с мерките по линия на Кохезионната политика за адресиране на кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19.
Съгласно актуализираните данни средствата за подкрепа за МСП, засегнати от кризата, причинена от пандемията COVID-19 са в размер на 942 028 586 лева. Увеличеният финансов ресурс на програмата ще се използва за укрепване на българския бизнес и адаптирането на дейността му в условията на бързото разпространение на COVID-19.

Правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 година

Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план.
Стратегията очертава водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, описани са индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените цели.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване законово регламентираните нива на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 година

Със свое решение правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през следващата година. Стандартите са съобразени с размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2021-2023 година.
За 2021 г. в сектор „Образование“ стандартите за финансиране на детските градини са завишени средно с 14 %. Стандартите за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка - дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа са завишени средно с 13 %. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са завишени средно с 15 %. Нормативите за финансиране за дейности по подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие и развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са завишени в границите от 10 до 15 %, като някои от тях запазват нивото си от 2020 г. Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е завишен с 16 %, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап е завишен съответно с от 22 % до 39 %, в зависимост от вида на паралелката, в крято се обучава ученикът. Допълващият стандарт за ученик с разширено изучаване на музика е завишен с 16 %, спрямо 2020 г. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2020 г. За подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, в изпълнение на чл. 283, ал. 9 от Закона за предучилищното и училищното образование, се въвежда нов норматив за финансиране.
В област „Здравеопазване“ стандартите за медицинско обслужване в здравен кабинет са завишени спрямо ЗДБРБ за 2020 г. средно с 20 %, тези за яслена група и детска ясла - средно с 22 %, стандартите за здравни медиатори - с 15,6 % и за общинските съвети по наркотичните вещества - с 13,4 %. Във връзка с изпълнение на предвидените дейностите в приетата Национална стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г. се въвежда на нов допълващ стандарт за психосоциална рехабилитация.
В сферата на социалните услуги стандартите за центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи и пълнолетни лица с увреждания и за защитените жилища за лица с увреждания са завишени с 25 %, спрямо ЗДБРБ за 2020 г., а за всички останали социални услуги стандартите са завишени с 15 %. За 2021 г. е предвидено социалната услуга „асистентска подкрепа“ да се финансира като делегирана от държавата дейност. Размерът на месечната помощ на ученик за 2021 г. е в размер на 40 лв., 35 лв. е била през 2020 г.
В сферата на културата стандартът за финансиране на държавните музеи, художествени галерии, Центъра за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека е увеличен с 10,9 %, а стандартът за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - с 25,8 %, спрямо 2020 г. Допълнително е диференциран стандарт за закрити площи в диапазона от 12 001 кв. м - 20 000 кв. м. в размер на 80 000 лв. и за закрити площи над 20 001 кв. м. в размер на 150 610 лв. За делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, стандартите за музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, както и за читалищата са завишени с 10 %, във връзка с увеличение на разходите за персонала с 10 на сто през 2021 г.
За 2021 г. за делегираните от държавата дейности в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации стандартите за финансиране на местните комисии за борба с трафик на хора, на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и пълнолетните, на денонощните оперативни дежурни и на изпълнителите по поддръжка и по охрана на пунктове за управление са завишени с 10 %.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

2 500 035 лв. за ученически стипендии се предоставят на 73 училища с високи резултати на държавните зрелостни изпити

Правителството предоставя 2 500 035 лева на 73 общински училища в 34 общини за изплащане на стипендии на ученици. Училищата са определени въз основа на представянето на техните ученици на държавните зрелостни изпити по български език и литература и по математика за период от пет учебни години.
С осигурените средства ще се даде възможност на училищата да провеждат училищните си политики за повишаване качеството на образованието.

Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по пет решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 114 769 лева обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 02.04.2020 г. - 07.09.2020 г.
Жалбоподателите по делото „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“ се оплакват, че таксата, която са били принудени да заплатят във връзка с иска им срещу общината, е била прекомерна.
Делото „Костов и други срещу България“ засяга въпроса за определяне на обезщетение при отчуждаване на имоти за изграждане на пътища.
По делото „Антонов срещу България“ жалбоподателят твърди, че отказът на властите за период от няколко години да му възстановят неоснователно събрана сума по отменени ревизионни актове, е нарушила правото му на мирно ползване на неговите притежания (оплакване по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията).
По делото „Шейтанова срещу България“ ЕСПЧ изтъква, че по множество предходни дела срещу България е констатирал нарушения на член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията по отношение на прекомерната продължителност на производството по реституция и приема, че и в настоящия случай производството е неоправдано забавено по вина на националните органи.
По делото „У срещу България“ ЕСПЧ счита, че въпреки че производството по сигнал за изнасилване е започнало бързо и са проведени множество действия по разследване, властите са допуснали съществени пропуски.

Правителството се разпореди с имоти

Със свое решение правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия и да продаде, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, имущество, отнето в полза на държавата, с влезли в сила съдебни решения, по дванадесет случая. Това решение е по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество.
„Български пощи“ ЕАД ще продадат недвижим имот в Русе с площ 54 кв.м. Процедурата предвижда пряко договаряне с дългогодишен служител на дружеството. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на три имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на обект „Въздушна линия 11 Kv за основно и резервно захранване на тягова подстанция Крумово", част от национален обект „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница с оптимизиране на трасето за 160 км/ч".
Съгласно друго правителствено решение се апортира движима вещ - частна държавна собственост, представляваща апарат „Подвижно С-рамо NEEO С - ARM 9", в капитала на УМБАЛ „Александровска" ЕАД. Оценката за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи показва, че апортирането на движима вещ на държавните лечебни заведения - търговски дружества, не представлява държавна помощ. Апортирането ще отговори на нуждите на лечебното заведение, което е изцяло насочено към задоволяване здравните потребности на пациентите, за чието обслужване е необходим апаратът.

Одобрено е Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единният съвет за преструктуриране като кредитополучател

Министерският съвет одобри Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единният съвет за преструктуриране като кредитополучател, сключено на 7 октомври 2020 г. и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Споразумението се сключва в изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от членството в банковия съюз, и по- специално в Единния механизъм за преструктуриране.
Всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането само на банки в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на ЕФП към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 499 099,01 евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в ЕФП за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2023 г.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в ЕФП и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително изискванията за преобразуване и отписване на собствен капитал и задължения, наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на ЕФП (към момента в размер на около 30 млрд. евро), както и капацитетът на Единния съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период или по-ранното въвеждане (преди края на преходния период) на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021 г. След съответната дата, споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство относно международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа

Министерският съвет прие решение за одобрение на проект на Меморандум за разбирателство относно организацията, администрирането и финансирането на Международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) и упълномощи националния военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите на НАТО да го подпише при условие на последваща ратификация.
С участието на страната ни в Меморандума се предоставя възможност за качествено предучилищно, основно и средно образование на децата на командированите български военнослужещи на национални и международни длъжности в района на SHAPE. Наличието на възможност за посещаване на училище от децата на военнослужещите често е решаващо при тяхното кандидатиране за заемане на международна длъжност, поради което пряко влияе върху процеса на подбор и изпълнение на ангажиментите на страната ни за попълване на тези позиции.

Правителството одобри позиция на страната по дело С-319/19, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество пред Съда на ЕС

Министерският съвет прие днес протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да участва по дело С-319/19, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество пред Съда на ЕС.
Поставените от Софийски градски съд въпроси са насочени основно към тълкуване на разпоредби на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
В одобрената позиция се представят съображения по допустимостта на преюдициалното запитване и се излагат аргументи в защита на тезата, че Директивата допуска рационална правна уредба като тази по главното производство, както и че прилаганият у нас механизъм за отнемане на незаконно придобитото имущество е гражданскоправна мярка, чиито характеристики отговарят на стандартите на международното право и правото на Европейския съюз.
С участието си по делото България има възможността да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

Одобрени са резултатите от българското участие в срещи на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Правителството одобри резултатите от видеоконференцията на министрите на транспорта на Европейския съюз по теми, свързани с железопътния сектор, която се проведе на 21 септември. В рамките на дискусиите министрите обсъдиха Берлинската декларация и въвеждането на цифровото автоматично свързване (DAC), въздействието на пандемията COVID-19 върху железопътния транспорт, както и внедряването на цифрови технологии в сектора, включително и изграждането на системи за резервации.
България подкрепи и се присъедини към Берлинската декларация, която ще окаже съществен принос за по-бързото въвеждане и функциониране на железопътните товарни коридори и възприемането на общоевропейски решения, произтичащи от иновации и изследвания в железопътния сектор. В позицията на страната ни бе подчертано, че железопътният товарен сектор в значителна степен успя да постигне очакванията по отношение на защитата на товарните транспортни и логистични вериги по време на пандемията. От началото на кризата усилията на България бяха насочени към улесняване на превоза на стоки, вкл. и чрез прилагането на комбинирани транспортни вериги. Въпреки трудностите, превозите с железопътен товарен транспорт в страната ни отбелязаха ръст с близо 17 % през второто тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. и с 9 % спрямо първото тримесечие на 2020 г.
Одобрени са също така резултатите от българското участие в неформалния видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите - членки на Европейския съюз, проведен на 6 октомври. По време на заседанието участниците обсъдиха Механизма за възстановяване и устойчивост и постигнаха политическо споразумение по последния компромисен текст. В рамките на разговора Европейската комисия представи Пакета за цифрови финанси и Плана за действие относно Съюза на капиталовите пазари, по които се проведоха дискусии. Обсъдена беше и борбата с прането на пари в контекста на Мрежата за борба с финансовите престъпления. Във връзка с Европейския семестър за 2020 г. министрите обсъдиха извлечените поуки и бъдещите действия в контекста на възстановяването. Участниците бяха информирани за подготовката на виртуалните срещи на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20, както и за годишните срещи на МВФ, в периода 12-16 октомври 2020 г.
На 9 октомври чрез видеоконферентна връзка се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“ в част „Правосъдие“. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова информира колегите си от ЕС, че с цел осигуряване на необходимите условия за работа на европейските делегирани прокурори и гарантиране на тяхната независимост, Министерството на правосъдието е внесло законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за съдебната власт в Министерски съвет.
Европейската комисия от своя страна осведоми министрите на правосъдието относно процеса по институционализирането на Европейската прокуратура (ЕРРО). Комисарят по правосъдие Дидие Рейндерс заяви, че със създаването на колегията на европейските прокурори на 28 септември 2020 г. е отбелязан важен етап в историята на прокуратурата. Европейският главен прокурор JIaypa Кьовеши обясни, че колегията на европейските прокурори е приела правилата за избор и работа на европейските делегираните прокурори, но въпросът с броя им от всяка държава членка остава отворен. Германското председателство представи проект на Заключения „Достъп до правосъдие - предимствата на дигитализацията" и изложи накратко следващите стъпки към напредъка на процеса на цифровизация на правосъдните системи в държавите членки.
По време на заседанието всички изказали се държави членки, включително и България, изразиха подкрепа за публикуваната през юли 2020 г. Стратегия на ЕС за по-ефективна борба със сексуалното насилие над деца. По темата за антисемитизма министрите се обединиха около идеята за изработване на национални стратегии и планове за действие, които държавите членки да изготвят за борба с антисемитизма, включващи специализирани обучения за разпознаване на такъв вид престъпления, подобряване на регистрацията и събирането на данни за престъпления от антисемитски подбуди, както и за прилагане на обща дефиниция за антисемитизъм, която вече е приета от България.
Правителството одобри също така резултатите от участието на българска делегация в неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика, проведена на 13 октомври. В рамките на дискусията министрите обсъдиха участието и подкрепата на работниците и служителите при преструктуриране и равното участие на жените и мъжете на пазара на труда.
Пандемията COVID-19 оказа дълбоко отрицателно въздействие върху икономиката, което доведе до преструктуриране на много предприятия. Последните месеци подчертаха голямото значение на цифровите технологии и умения за функционирането на съвременния бизнес и общество. На този фон защитата на работниците в случай на преструктуриране става по-актуална от всякога. За целта България ще използва възможности за европейско финансиране за подпомагане на предприятията и работниците и служителите. На европейско ниво трябва да продължи да се прилага балансиран и цялостен подход за справяне с първопричините за неравенството, за да се подобри балансът между професионалния и личния живот.
Съвета „Общи въпроси" (COB) проведе заседание на 13 октомври в Люксембург. България потвърди подкрепата си за главния преговарящ Мишел Барние и неговия подход в преговорите ЕС-Великобритания и окуражи преговарящите да работят усилено за преодоляване на оставащите въпроси. Страната ни напомни важността да се гарантират принципите на недискриминация и реципрочност. Министрите обсъдиха темите от дневния ред на Европейския съвет в подготовка на неговото заседание: пандемията от COVID-19, външните отношения на ЕС и изменението на климата. В рамките на COB, България изрази своята подкрепа и ангажираност за постигането на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепи и включването на зеления преход, като един от основните стълбове от възстановяването от пандемията от COVID-19. В същото време България изрази позицията, че климатичните цели са въпрос, изискващ политическо решение, като такова решение може да бъде взето само от Европейския съвет въз основа на детайлна оценка, направена от Европейската комисия, за въздействието върху всяка държава членка. Съвет „Общи въпроси" обсъди също и доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото, както и развитието на преговорите по многогодишната финансова рамка.
Неформален видеоконферентен разговор ще проведат министрите на икономиката и финансите на държавите членки на ЕС на 4 ноември. В дневния ред е предвидено да бъдат одобрени заключения на Съвета относно
мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. В рамките на Европейския семестър ще бъдат одобрени и заключения по Специалния доклад на Европейската сметна палата, както и Годишната стратегия за устойчив растеж на ЕС за 2021 г. Съветът ще обмени мнения по актуалното състояние на Плана за действие за справяне с необслужваните кредити и Годишния доклад на Европейския фискален съвет за 2020 г. Министрите ще приемат и заключения за статистиката на ЕС.
Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в част „Здравеопазване“ ще проведе неформална видеоконференция на 30 октомври. Дебатът на министрите е продължение на срещата на Съвета по здравеопазване от 2 октомври 2020 г. и цели да бъдат обсъдени предложените в проекта на заключения конкретни мерки за реформиране на Световната здравна организация и активното участие на ЕС в този процес, с цел подпомагане капацитета на здравната организация за справяне с извънредни здравни ситуации. България счита, че реформите в СЗО трябва да бъдат обосновани чрез оценка на въздействието. Подготвеността за справяне с трансгранични здравни заплахи следва да бъде в основата на тази оценка, така че реформата да има добавена стойност за всички страни и за СЗО.
Министрите по транспорт на ЕС ще проведат неформална видеоконференция на 29 октомври. В рамките на заседанието ще бъде дискутирана темата „Използването на цифровата революция за постигане на устойчива, безопасна, сигурна и ефективна мобилност в бъдеще“. Българската страна полага усилия за по-широко навлизане на цифровизацията във всички видове транспорт. За България е изключително важно да се наблегне върху постигането на по-равномерен напредък в цифровизацията в транспорта по държави, което да повиши конкурентоспособността на ЕС и за което са необходими непрекъснати усилия на всички заинтересовани страни - ЕС, националните правителства и компаниите в сектора. Очаква се да бъде приета декларация „Интелигентна сделка за мобилност - оформяне на мобилността на бъдещето посредством цифровизация - устойчива, безопасна, сигурна и ефективна“. Българската страна ще изрази подкрепа за всички инициативи на ЕС, които водят до иновативни модели за данни с водещи принципи - оперативна съвместимост, неприкосновеност, сигурност, както и решения, които са полезни за бизнеса и потребителите. Приветстваме и усилията за създаване на общоевропейски пространства за данни за нуждите на научните изследвания и иновациите в полза на осъществяването на цифровата трансформация и постигането на климатично неутрална Европа. Пандемията COVID-19 потвърждава необходимостта от подобряване на свързаността, използването на цифровите технологии и ускоряването на цифровата трансформация.

Правителство одобри отпускането на 53 427 лева за реализиране на проекти в Република Молдова и Грузия

Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на
утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г. Със средствата в размер на 53 427 лева ще бъдат изпълнени два проекта на Дипломатическия институт към министъра на външните работи по линия на сътрудничеството за развитие.
Проектът „Изграждане на институционален капацитет на Дипломатически институт към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова" има за цел формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет, съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители, на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа.
Вторият проект „Специализирани семинари по Енергийна сигурност и
управление на риска за дипломати, експерти и студенти от Грузия" е с цел
повишаване на експертния капацитет на дипломатическите и държавни
служители, както и на представителите от академичния сектор с цел ефективното прилагане на политиките на ЕС в сферата на енергетиката, разкриване на възможности за инвестиции, в т.ч. и в сферата на чистата енергия, както и повишаване на регионалното сътрудничество.

Утвърдени са нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2021 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2021 г. за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми, които за БНТ са в размер на 2 175 лв., а за БНР - в размер на 516 лв.
Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия и планирания от двете национални медии обем/часове за телевизионна програма и радиопрограма, и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2021 г. Предложените нормативи са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 97 090 часа. Те са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни на БНТ и БНР за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга.
На база на тези нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Нова Стратегия за висшето образование предлага МОН

Министерството на образованието и науката предлага Стратегия за развитие на висшето образование в Република България, която да очертае визията и да осигури устойчиво развитие на системата на висшето образование за периода 2021 - 2030 година. С нея се поставят нови цели, съответстващи на актуалните предизвикателства, свързани с ускореното развитие на дигиталните технологии и с интензивната дискусия в глобален мащаб за целите на висшето образование и за ролята на висшите училища в новите условия.
Водещите принципи в Стратегията са: приемственост, основана на академичните традиции и установените добри практики, иновативност при прилагането на ефективни решения на проблемите, гарантиране на академична автономия, съчетана със сътрудничество между държавните институции, висшите училища и потребителите на кадри, отговорност, прозрачност, отчетност.
Приоритетните области за развитие на висшето образование, заложени в Стратегията са: повишаване на качеството на висшето образование чрез осъвременяване на съдържанието, методите и формите на обучение; ускорено модернизиране и дигитализиране на образователните подходи, методи и практики; осигуряване на достъп до висше образование и учене през целия живот, което подпомага личностното развитие и професионалната реализация на младите хора. Наред с това се предвижда засилване на ролята на научните и научно-приложните изследвания, иновациите и предприемаческите умения на студентите и преподавателите.
Стратегията предвижда още ускорено интегриране на висшите училища в европейските образователни и изследователски мрежи и привличане на качествени мотивирани млади преподаватели. Също така се залага на подобряване на структурата, управлението и системата за акредитация на висшите училища, осигуряване на финансова устойчивост на висшите училища и на финансови стимули за развитие на качествено образование и научноизследователска дейност.
Конкретните цели за развитие на висшето образование до 2030 г., заложени в Стратегията са: осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми, въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми и методи на обучение, които да повишат качеството и да допринесат за изграждане на ефективна връзка между образованието, науката и бизнеса. Стремежът е към осигуряване на пазара на труда с добре подготвени кадри чрез провеждане на научни изследвания и качествено, достъпно и продължаващо през целия живот образование и обучение.

Министерският съвет прие Национална стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2020-2025

Министерския съвет одобри приемането на Национална стратегия в областта на интегрираното гранично управление в Република България 2020-2025. Тя ще гарантира ефективността на граничния контрол и ще допринесе за задълбочаване на сътрудничеството с трети държави с цел намаляване на миграционния натиск и ефективно връщане на лица, както и постигане на оперативна съвместимост с европейските информационни системи и ефективно противодействие на трансграничната престъпност.
Изпълнението на Националната стратегията ще допринесе до по-добро управление на миграционните потоци с постоянна готовност в случай на масово навлизане на мигранти и за противодействие на злоупотребите със системата за убежище. Сред целите е и създаването на обща среда за споделяне на информация с цел повишаване на осведомеността на органите, ангажирани с противодействие на престъпността през държавната граница. В резултат от прилагането на документа ще бъдат укрепени капацитета за разпознаване на уязвими лица и сътрудничеството с международните и неправителствените организации за използване на най- добри практики по отношение на лицата в риск и жертвите на трафик. Ще бъде засилен постоянният мониторинг на работата на отговорните институции за гарантиране на спазването на основните човешки права.
Изпълнението на Стратегията ще доведе и до по-голямо участие в инициативи с европейско финансиране за подобряване на националния капацитет и принос към интегрираното управление на европейските граници, както и до по-ефективно сътрудничество с органите на национално ниво за идентифициране на нуждите от иновации в сферата на граничното управление.
Документът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като държава членка на ЕС да разработи своя стратегия в изпълнение на новия Регламент за европейска гранична и брегова охрана и в съответствие с Техническата и оперативна стратегия за европейско интегрирано гранично управление (2020-2025 г.), утвърдена от Европейската агенция за европейска гранична и брегова охрана през 2019 година. Стратегията обхваща период от пет години, който съвпада с новия институционален цикъл на ЕС. като може да бъде актуализирана при необходимост.

Правителството прие изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ)

Правителството прие изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Те ще създадат по-добри възможности за подкрепа на инвеститорите - като за инвестиции, които са значими за икономиката се предвижда възможност за предоставяне на държавна помощ до максималния размер, регламентиран в приложимото европейско законодателство. За първоначални инвестиции в преработващата промишленост ще може да се предостави помощ до 37.5 млн. евро., съгласно одобрената регионална карта за периода 2014 - 2020 г., удължена с Решение на Европейската комисия до 31.12.2021 г., като се прилага интензитет на помощта от 25 на сто в Югозападния район на планиране и 50 на сто в останалите райони на планиране.
Благодарение на провеждания активен инвестиционен маркетинг нараства броят на компаниите, разглеждащи България като потенциална дестинация. Прилагането на насърчителната мярка е ключово за решението за инвестиция на компаниите поради големия размер на капиталовите разходи и дългосрочния хоризонт в осъществяването и поддържането на подобни проекти. Мярката ще се прилага за приоритетни инвестиционни проекти и ще допълни наличния пакет от инвестиционни стимули за големи инвестиции. Наличието й ще позволи привличането на водещи международни производствени компании. Такива предприятия са структуроопределящи за икономиката на страната и дейността им способства както за развитието на регионите, така и за икономическата активност на голям брой малки и средни предприятия, обслужващи или съдействащи за дейността на големите инвеститори. Такива проекти променят конкурентоспособността на икономиката поради използваните технологии, организация на производството, осигурените пазари и експортната насоченост на произведената продукция, корпоративните стандарти и сътрудничество с международни партньори. Решават се успешно системни проблеми, свързани с високата безработица, липсата на доходи на населението, създават се възможности за заетост на лица от малцинствата за производства с потребност от базова работна сила, преодолява се трайната тенденция за нарастване на регионалните дисбаланси в икономическото развитие.
С другите направени нормативни промени се постига последователно разграничаване на случаите на държавна помощ от подкрепата, оказвана за изпълнението на проекти, която няма характер на помощ. Прецизират се разпоредби на правилника във връзка с практиката по прилагането му и се регламентират задълженията на инвеститорите за поддържане на инвестицията и работните места по проектите, така че те да са в по-голяма степен съобразени с получената подкрепа.

Служители, ангажирани с Ковид, ще получат увеличение на заплатите

Министерският съвет одобри допълнителни разходи за 2020г. по бюджета на Министерството на външните работи в размер на 1 500 000 лв. и по бюджета на Министерството на културата в размер на 102 825 лв.
С промените заплатите на служителите в Министерството на външните работи в задгранични представителства и в Националния институт за недвижимо културно наследство могат да бъдат увеличени с до 30%.
По-рано през годината правителството прие повишение с до 30 на 100 на заплатите на служителите в 28 държавни институции, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19.

Правителството регламентира нова длъжност „юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс“

Министерският съвет одобри постановление за изменение и допълнение на свои нормативни актове. С него са направени промени в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в Класификатора на длъжностите в администрацията и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Регламентира се нова длъжност „юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)“, степенувана в три групи – главен юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от ГПК, старши юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от ГПК и юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от ГПК.
Длъжността ще се полза в дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите. Предвидена е възможност индивидуалните месечни заплати на служителите в дирекцията и на техния ръководител да надвишават с до 30 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен.
Целта на измененията и допълненията на нормативните актове е привличане на млади квалифицирани служители чрез предлагане на адекватно заплащане на труда, както и задържане на обучените експерти, получили тясна специализация в областта на националното процесуално и на международното публично право. По този начин ще се осигури ефективна и ефикасна защита на публичните финансови интереси.
Финансовото и ресурсното обезпечаване на одобрените промени са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите.

Кабинетът одобри промени в Закона за железопътния транспорт

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт на Република България, който предвижда няколко групи изменения.
Главната цел на промените са свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Държавите-членки могат да допуснат, на прозрачна и недискриминационна основа, временни изключения от прилагането на разпоредбите на регламента по отношение на вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници.
Част промените са свързани с прецизиране случаите, при които се преразглежда лицензията за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари и въвеждане на възможността за спиране действието на лицензията за железопътен превоз.
Проектът предлага и изменения на разпоредби във връзка прилагане на административнонаказателно производство при нарушения, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, включително въвеждане на предварителното изпълнение на административния акт, издаден от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Други промени са свързани с прецизиране на някои от разпоредбите на Закона за железопътния транспорт относно независимостта на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, изискванията към превозните средства преди да бъдат използвани в железопътната мрежа и към лицата, отговорни за поддържането им, когато тези функции се изпълняват от железопътно предприятие или от управител на железопътната инфраструктура.

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството.
Разчетите в АСБП за периода 2021-2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства.
Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП в разглеждания период.
Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление” (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.
При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет. Това се прави с цел осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.
В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.
Политика по доходите. АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID- 19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Образование. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.
Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Пенсионната политика за периода 2021-2023 г. продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж.
В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
Политиката в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Заделеният за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU). Друга мярка, която се предвижда да заработи, е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки ще се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, за да се подпомогнат публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021 - 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените разчети за основните параметри по консолидираната фискална програма предвиждат бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5 249,5 млн. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП.
Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.

Правителството прие Решение за одобряване на финансиране за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура в Индустриална зона Марица

Правителството одобри финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
От бюджета на Министерството на икономиката на Община Марица ще се предоставят средства за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура: „Обслужващ път по следите на полски път с идентификатор 35300.12.123 по плана на с. Калековец, представляващ тупик с вход/изход от Републикански път II-56 /Брезово-Пловдив/", в Индустриална зона Марица, община Марица, област Пловдив.
Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Производствена и складова база за преработка и складиране на плодове и зеленчуци" на „Балкан Агрикалчарал" ООД. Размерът на инвестицията по проекта, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на 29 240 000 лв.
Предлага се държавата да предостави целево финансови средства в размер до 1 093 136 лв. с ДДС от бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. на община Марица за изграждането.
Изграждането на инфраструктурата ще е от значение за бъдещето развитие на Индустриалната зона и за привличането на нови инвеститори, което ще окаже благоприятно влияние върху развитието на региона. Чрез строителството на новата инфраструктура ще се улесни пътното движение, като се предостави удобен транспортен достъп на служителите, доставчиците и клиентите на компаниите.

Изменя се Програмата изпълнявана от ББР за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия, като в обхвата й ще попадат и големи предприятия

Правителството прие Решение за изменение на Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID- 19, изпълнявана от „Българска банка за развитие“ АД. За да се отговори на нуждите на бизнеса, са предложени промени в критериите за допустимост по Програмата по отношение статуса на предприятията. В обхвата на Програмата, освен МСП, ще попадат и големи предприятия - търговски дружества по смисъла на Търговския закон. Това ще бъде още една, макар и косвена мярка в защита на заетостта, включително чрез подкрепа за бизнеса, осигуряващ поминък в малките населени места и по-бедните географски региони.
Предвид разширения обхват на Програмата, съответно се предлага и промяна в наименованието й, както следва - „Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19“.
В хода на изпълнение на Програмата нуждата си от ликвидни средства заявиха и по-големи предприятия, които са изключени от обхвата на антикризисната мярка. Това е констатирано и от направеното проучване сред търговските банки - партньори по Програмата, които са отправили предложение за включване в обхвата на финансирането и на предприятия над категориите за МСП.
За да се запази приоритетния „МСП облик“ на Програмата, всяка банка ще трябва да изпълнява минимална квота за финансиране на малки и средни предприятия, която да е не по-малка от 60 % от формираните по Програмата портфейли от кредити.
Увеличава се абсолютният, максимален размер на кредита към едно лице и свързани лица от 300 000 лева на 1 000 000 лева за МСП и на 2 000 000 лева за големи предприятия - търговски дружества по смисъла на Търговския закон. Увеличението кореспондира с нарастващите нужди на търговските предприятия от ликвидни средства.
Предлага се увеличаване на Лимита на гаранционни плащания да стане до 50 %. По този начин ББР АД вече се ангажира да прави ефективни гаранционни плащания към търговските банки в размер на до 50 % от Гарантираните портфейли от кредити по Програмата. Като резултат от промяна на Лимита на гаранционни плащания, очакваният портфейл кредити се променя и е в размер на 1 250 000 000 лева. Променя се и очакваният портфейл гаранции, който става 1 000 000 000 лева.
Удължава се срокът за включване на кредити в Гарантирания портфейл до 30.06.2021г., както и срокът за кандидатстване, който вече ще е до 23.06.2021г. Промяната кореспондира с продължаващата и дори влошаваща се като условия за работа и живот икономическа и социална среда в общността, поради което ЕК увеличи срока за подпомагане по приложимата към Програмата Временна рамка на държавни помощи.

Средната пенсия ще се повиши до 489 лв.
през 2021 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2021 г. С проекта се предлага от 1 януари 2021 г. увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв. От 1 януари 2021 г. се увеличава и максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв. месечно. За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г. се предвижда осъвременяване с 5% по т.нар. швейцарско правило.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 г. се предвижда да достигне 488,97 лв., което е ръст с близо 77 лв. или 18,6 на сто спрямо сегашната й стойност. През 2021 г. за изплащане на пенсии са предвидени 12,346 млрд. лв., което е с 1,770 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през настоящата година. През първите три месеца на 2021 г. ще продължии изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички 2,104 млн. пенсионери в размер на 50 лв.
Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 610 лв. на 650 лв. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 420 лв. Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица - 3 000 лв.
За 2021 г. не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 6,6 на сто от 610 лв. на 650 лв., средното увеличение на МОД през 2021 г. се очаква да бъде с около 4,5 на сто.
С проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2021 г. се правят изменения в Кодекса за социално осигуряване. С тех се предлага в периода от 1 януари до 30 юни 2021 г. всички хора, които са пропуснали 5-годишния срок за промяна на избора на осигуряване в универсален пенсионен фонд, да могат да упражнят това свое право. В същия период, лицата, на които вече е отпусната пенсия без да са успели да променят осигуряването си, ще могат да поискат преизчисляването й без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят във фонд „Пенсии“ средствата си от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд.
Новите разпоредби предвиждат още, че при определяне на редукцията на индивидуалния коефициент, когато кандидат-пенсионерът се осигурява и в универсален пенсионен фонд, се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в бюджета на ДОО в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за всяка календарна година в периода от 2009 година до 2015 година. При определянето на размера на намалението на индивидуалния коефициент ще се отчитат и годините осигурителен стаж със и без осигуряване в универсален пенсионен фонд. С оглед гарантиране правата на всички пенсионери, пенсиите, отпуснати с намален индивидуален коефициент също ще бъдат преизчислени.

Одобрен е проект на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на девет дружества, изпълняващи инвестиционни проекти, които ще разкрият 2 349 нови работни места

Правителството одобри проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за частично възстановяване на направените от инвеститора задължителни осигурителни и здравни вноски за работниците и служителите, заели новите работни места. Договорът е свързан с осъществяването на сертифициран инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на девет дружества, изпълняващи инвестиционни проекти с издаден сертификат за инвестиция. С договора инвеститорите поемат ангажимент да поддържат заетостта по тези проекти за срок от най-малко пет години.
С акта се одобрява предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в размер до 9.91 млн. лв. за периода 2020-2023 г. Помощта е за частично възстановяване, за период до 12 месеца от разкриването на съответното работно място, на направените от инвеститорите задължителни осигурителни и здравни вноски за работниците и служителите, заели новите работни места, свързани с осъществяването на девет сертифицирани инвестиционни проекта.
Проектите са за разширяване на дейността на съществуващи предприятия и за създаване на нови предприятия в района на столицата, както и в общините Ловеч, Куклен, Русе и Белослав, като се планира разкриването на 2 349 нови работни места и извършването на инвестиции в размер на 191.05 млн. лв. Проектите се осъществяват основно във високотехнологични дейности от производствения сектор и сектора на услугите.
Проектите на дружествата се изпълняват както следва: „Удуърд България" ЕООД в гр, София, „Олива" АД в с. Разделна, община Белослав, област Варна, „Витте Аутомотив България" ЕООД в гр. Русе, „Одело България" ЕООД в промишлено- търговска зона Куклен, община Куклен, област Пловдив, „ВиЕмУеър България" ЕООД в гр. София, „Акронис България" ЕООД в гр. София, „ВОСС Аутомотив България" ЕООД в с. Баховица, община Ловеч, „Карготек България" ЕООД в гр. София и „Роберт Бош" ЕООД в гр. София.

Одобрен е проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
В законопроекта са предвидени 5 084 871,3 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 980 973,5 хил. лв., от които 3 200 862,5 хил. лв. са от здравноосигурителни вноски и 1 780 111,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Трансферите за здравно осигуряване за 2021 г. са разчетени с ръст от 246 511,5 хил. лв. спрямо 2020 г.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 770 351,0 хил. лв., което представлява увеличение с 316 374,2 хил. лв. спрямо 2020 г. Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е:
- за първична извънболнична медицинска помощ - 266 710,9 хил. лв.;
- за специализирана извънболнична медицинска помощ - 283 229,0 хил. лв.;
- за дентална помощ - 197 386,0 хил. лв.;
- за медико-диагностична дейност - 100 901,0 хил. лв.;
- за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за лекарствени продукти за злокачествени заболявания и за животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии - общо 1 332 000,0 хил. лв.;
- за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 115 982 хил. лв.;
- за болнична медицинска помощ - 2 389 142,1 хил. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана по правилата за координация на системите за социална сигурност - 85 000 хил. лв.
През 2021 г. се предвижда МЗ ежемесечно да предоставя трансфер към НЗОК, й общ годишен размер 83 400 хил. лв., за дейности извън задължителното здравно осигуряване. Проектът на бюджет на НЗОК за 2021 г. създава стабилна финансова рамка за функционирането на системата в условията на епидемична обстановка.

Изменя се правителственото решение относно договорите за осигуряване на Remdesivir

Правителството прие Решение за изменение и допълнение на Решение за одобряване сключването на договори за осигуряване на лекарствен продукт Veklury (INN Remdesivir) за лечение на коронавирусна инфекция (COVID-19), прието на заседание на МС на 21 октомври 2020 година.
С Решението беше одобрен проект на договор между Министерството на здравеопазването и Gileacl Sciences Ireland UC, притежател на разрешението за употреба на лекарствения продукт, за осигуряването на лекарствения продукт Veklury, за количества от 30000 флакона от лекарствения продукт за период от 5 (пет) месеца. С изменението се фиксира краен срок за изпълнението на договора и се поставят допълнителни изисквания за качество. Изискванията ще гарантират, че дейностите по съхранение, обработка, транспортиране и разпространение на лекарствения продукт ще бъдат спазени.

28.10.2020, 15:49 часа
1080 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha