Вижте какво реши Министерски съвет днес, 11 ноември

Вижте какво реши Министерски съвет днес, 11 ноември

Правителството предлага Руси Чанев да бъде удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - първа степен

Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Руси Чанев за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Руси Чанев е изтъкнат драматичен и филмов актьор и сценарист. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Боян Дановски (1963-1967). Работил е в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов" в Пловдив, Народен театър за младежта, Драматичен театър „София", Малък градски театър „Зад канала", Театър 199. Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци. В трийсетгодишната си актьорска кариера е изиграл над 100 роли в театъра и телевизията.

Най-известните му филмови роли са в „Авантаж" (1977), „Осъдени души" (1975), „Време разделно" (1988), „Кръвта остава" (1980) и „Мера според мера" (1981).

Носител е на множество театрални награди, между които: награда на Съюза на артистите в България за ролята му (Густав Виг) от пиесата „Имен ден" (1984); награда на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля" (Анатол) от пиесата „Портрет" (1990); награда „Аскеер" за поддържаща роля от пиесата „Пилешка глава" (1994) и други.

Съсценарист е на филмите „Мера според мера", „Авантаж" и „Хъшове“.

Иван Иванов е предложен за удостояване с орден „Стара планина“ първа степен

Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на Иван Иванов с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Предложението е на Министерството на културата.

Иван Иванов завършва специалност „Режисура" в световно известната полска кино-академия в гр. Лодз в класа на прочутия Анджей Вайда през 1967 г. Негови състуденти са К. Зануси и К. Кешловски. Оттогава до днес, той неуморно работи за каузата на българското кино.

Реализирал е като кинорежисьор над 20 пълнометражни игрални филма, сред които „Звезди в косите, сълзи в очите" и „Черните лебеди", „След Края на света", „Пътуване към Йерусалим" и „Българска рапсодия", сериала „Приключенията на Един Арлекин". Филмите му се отличават с аналитичен подход, високи стандарти, професионализъм и изискан вкус. В тях участват плеяда от големи български актьори като Петър Слабаков, Николай Бинев, Леда Тасева, Георги Калоянчев, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Стефан Данаилов, в режисурата му са повярвали световни звезди като Арманд Асанте и Удо Киир.

Правителството увеличи приема на студенти и докторанти в няколко приоритетни професионални направления

Министерският съвет увеличи броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на Република България през учебната 2020-2021 година.

След постъпили в Министерството на образованието и науката предложения на висши училища за регламентиране на допълнителни места по професионални направления, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението и предвид необходимостта от кадри в определени отрасли се взе решение за тази година да бъде увеличен максималният брой на приеманите студенти по следните професионални направления: Местата в направление „Енергетика" се увеличават от 500 на 550, а тези в направление „Материали и материалознание" стават 180 вместо 150. Утвърдените места в професионално направление „Химични технологии" се увеличават от 350 на 420, а тези в направление „Здравни грижи" от 1948 стават 2008.

Допълнителният брой по тези професионални направления е разпределен между всички висши училища, които провеждат обучение по тях, с изключение на тези по „Здравни грижи", който ще се отпуснат към Русенски университет "Ангел Кънчев" и Тракийския университет в Стара Загора.

Утвърдените 905 места за субсидирано от държавата обучение по специалността от регулираните професии „Право" стават 845 вместо досегашните 850 места в редовна форма и съответно 60 места в задочна форма на обучение.

Правителството прие мерки във връзка с изпълнението на държавния бюджет за 2020 г.

Правителството прие мерки във връзка с изпълнението на държавния бюджет за 2020 г. С решението се предлага на първостепенните разпоредители с бюджет да направят анализ на предстоящи плащания и възможни икономии по бюджетите си до края на годината. Също така, се определят лимити за плащания за месец ноември и декември 2020 г. в размер на средномесечния размер на разходите и предоставените трансфери за деветмесечието, увеличен с не повече от 30 на сто.

По този начин се осигурява възможност за гъвкавост на действията на правителството при форсмажорни обстоятелства, с оглед осигуряване на средства за опазване здравето на населението и за преодоляване на негативните въздействия върху икономиката и бизнеса. Така, при необходимост от извършването на допълнителни разходи за борба с пандемията от COVID-19, средствата ще се осигуряват за сметка на реализирани икономии по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет при изпълнение на провежданите от тях политики, чрез наблюдение и управление на лимитите им до края на 2020 година.

Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2020 г.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2020 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2020 г. са в размер на 32 415,5 млн. лв. или 73,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, те намаляват номинално с 383,5 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 750,3 млн. лв. (2,4 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 366,8 млн. лв. (21,0 %), сравнени с края на септември 2019 година.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 25 990,6 млн. лв., което представлява 74,4 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 607,3 млн. лв. или 70,0 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 401,7 млн. лв. (76,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 8 108,6 млн. лв. (76,2% от планираните), от акцизи възлизат на 4 101,9 млн. лв. (75,3 % от разчета), а тези от мита са в размер на 156,6 млн. лв. (83,6 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 941,9 млн. лв. или 77,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 039,7 млн. лв., което представлява 74,4 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 4 311,2 млн. лв., което представлява 63,6 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 2 113,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2020 г. възлизат на 31 544,1 млн. лв., което е 65,8 % от годишните разчети. Разходите по КФП към септември 2019 г. бяха в размер на 31 534,8 млн. лева. Разходите за деветте месеца на 2020 г. са близки по размер спрямо същия период на предходната година, като се отчита намаление основно в частта на капиталовите разходи. При съпоставката на общо разходите и капиталовите разходи със същия период на предходната година следва да се има предвид ефектът в 2019 г. от извършените разходи по реализирането на проекта за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, които са с еднократен характер. Номинално нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 30 099,2 млн. лв., което представлява 66,1 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2020 г. са в размер на 27 352,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 716,2 млн. лева.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 553,9 млн. лв. или 76,4 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 890,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към 30 септември 2020 г. е положително в размер на 871,4 млн. лв. (0,7 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 484,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 386,5 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2020 г. е 13,53 млрд. лв., в т.ч. 13,49 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,04 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност „Антична и средновековна крепост „Калето" - публична държавна собственост, на община Монтана, област Монтана за срок от 10 години. Предоставянето на имота на общината ще допринесе за обогатяване културно- историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм на местно ниво. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионален исторически музей – Монтана.

С решение на правителството на община Правец се предоставя собствеността върху имоти - частна държавна собственост, намиращи се в местност „Садовица", с. Манаселска река. Имотите са с обща площ 1 708 кв. м, с начин на трайно ползване за движение и транспорт, и попадат в границите на общински обект от първостепенно значение. Те ще се използват за аварийно-възстановителни работи на свлачищен участък по пътя Калугерово - Видраре - Джурово - с. Манаселска река, община Правец.

Стамен Янев e определен за председател от българска страна на Смесената междуправителствена комисия „България - Баден- Вюртемберг”

Правителството определи заместник-министърът на икономиката Стамен Янев за председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия „България - Баден-Вюртемберг", както и одобри състава на комисията.

Създадената през 2006 г. Смесената междуправителствена комисия „България - Баден-Вюртемберг" се утвърди като ефективен инструмент за координация и развитие на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес между България и германската федерална провинция Баден-Вюртемберг.

Дейността на комисията съществено допринася за разширяване на двустранните връзки в приоритетни области като повишаване на административния капацитет, подпомагане на реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред, сътрудничество на регионално равнище, привличане на инвестиции, сътрудничество в областта на малките и средни предприятия, иновации и др.

Одобрени за резултатите от българското участие в заседания на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Правителството одобри резултатите от неформалната среща на министрите на околната среда на ЕС, проведена на 30 септември и 1 октомври в Берлин. В рамките на заседанието министрите проведоха дискусия по две особено актуални и взаимосвързани теми - опазване на биологичното разнообразие и изменението на климата.

Акцентът на обсъжданията беше поставен върху въпросите, свързани с необходимостта от предприемане на мерки на глобално ниво за защита на биологичното разнообразие и предотвратяване възникването на бъдещи пандемии. Общо беше разбирането, че запазването и подобряването на биологичното разнообразие води до подобряване на качеството на живот на хората и предотвратява възникване на бъдещи пандемии. Министрите се обединиха около нуждата от допълнителни действия за засилване борбата с нелегалния трафик на диви видове и разпространението на инвазивни чужди видове.

Срещата продължи с обсъждане на предложената от Европейската комисия ревизия на климатичната цел на ЕС до 2030 г., а именно - да бъде повишена от 40% на „най-малко 55%" в сравнение с нивата от 1990 г. Страната ни подчерта, че прехода следва да бъде справедлив и да осигурява равностойно разпределение на социалните, икономическите и екологичните разходи и ползи. Настоя обсъждането на по-високи цели да бъде съпътствано с анализ на въздействието на национално ниво, придружено с рамка, която да гарантира балансирано разпределение на ползите и тежестите на прехода и компенсиране на най-засегнатите държави членки. Изключително важно е думите „никой няма да бъде изоставен" да се превърнат в дела, в законодателство, което да даде сигурност на всички държави и европейски граждани, че нуждите им за достоен живот и работа са гарантирани. Не на последно място българската страна изтъкна необходимостта от разработване на механизъм, който да не позволи изтичане на въглерод към трети държави с по-ниски екологични и климатични стандарти и да запази нашата конкурентоспособност.

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство проведе заседание на 19-20 октомври 2020 г. в Люксембург. Министрите постигнаха Общ подход по Пакета за реформата на ОСП след 2020. Българската позиция беше взета предвид в хода на преговорния процес, довел до постигане на споразумението. Успех в преговорите за България е запазването на настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа 13+2 % от общия пакет директни плащания. Заедно с това Преходната национална помощ ще продължи да се прилага за целия нов програмен период като до 2023 г. тя се запазва на нивата от 2020. Запази се изключването от механизма за финансова дисциплина на бенефициери, които получават директни плащания до 2 000 евро. Съгласно постигнатото споразумение и по предложение на България подпомагането в други сектори чрез оперативни програми на организации и групи производители бе увеличено от 5% на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция. Поради факта, че исканията на България по отношение на преходната национална помощ и екосхемите не намериха цялостно отражение в текста на законодателния акт, България гласува „въздържал се“.

На 23 октомври в Люксембург се състоя заседание на Съвета на ЕС по околна среда. Министрите постигнаха частичен общ подход по проекта на Европейски закон за климата, който има за цел да установи в европейското законодателство целта за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г., която беше одобрена от Европейския съвет на 12 декември 2019 г. В рамките на дискусията България посочи, че отчита като стъпка в правилната посока направените промени от Германското председателство с оглед отчитане насоките на Европейския съвет по отношение на съвместното постигане на целта за климатична неутралност и въвеждането на индикативна траектория. В същото време, за страната ни все още остава притеснителна липсата на някои ключови елементи като референцията към улесняващата рамка и принципът за технологична неутралност. В заключение, беше посочено, че в ревизирания текст на проекта на Европейския закон за климата са въведени редица положителни изменения, което позволява на страната да гласува „въздържал се". В рамките на заседанието министрите приеха Заключения относно биологичното разнообразие - „Необходимост от спешни действия". Със Заключенията се подчертава изключително важната роля на природата за способността на обществото да се справя с глобалните промени, бедствията и заплахите за здравето.

Неформалната видеоконференция проведоха министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия) на 23 октомври. Обсъдени бяха структурните предизвикателства в резултат на цифровизацията и изменението на климата, както и необходимостта да се гарантира, че индустриалният сектор напълно използва възможностите, предлагани от предстоящата трансформация. Ключовият въпрос е как да се насърчат по-големи инвестиции в цифрови и благоприятни за климата иновации в ЕС. Фокус беше поставен и върху необходимостта от лоялна конкуренция, включително от трети страни, за да може индустрията на ЕС да се развива успешно. Беше посочено значението на индустриалния сектор за успеха на двойния зелен и цифров преход, както и какви мерки и реформи трябва да бъдат приложени за засилване на инвестициите в развитието, комерсиализацията и широкото приложение на иновациите.

Правителството прие също така позицията на България за предстоящата видеоконферентна среща на министрите на земеделието и рибарството на държавите членки на Европейския съюз, която ще се проведе на 16 ноември. Очаква се Европейската комисия да запознае Съвета с актуалната ситуация в развитието на пазара на селскостопански продукти. По отношение на лозаро-винарския сектор страната ни счита, че секторът продължава да се нуждае от специфични мерки и по-специално по отношение на производителите на винено грозде. Предлагаме ЕК да предостави възможност на държавите членки да предвидят извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарските програми. Също така, България ще призове Комисията да предприеме необходимите действия за спешно удължаване срока на прилагане на всички въведени през 2020 г. извънредни мерки до 15 октомври 2021 г.

Одобрена е и позицията на България за участие в неформална видеоконференция на министрите на вътрешните работи, която ще се проведе на 13 ноември. Теми на обсъждане ще бъдат - новият Пакт по миграцията и убежището и Терористичната заплаха след последните събития.

На днешното правителствено заседание беше одобрена също така позицията на България по проект на Резолюция на Съвета относно бъдещето на Европол, която ще бъде приета съгласно чл. 12 (1) от Процедурните правила на Съвета.

Резолюцията съдържа основните направления, в които ще се развива агенцията, като интегрална част от европейската и глобалната архитектура за сигурност и партньор в Европейското полицейско сътрудничество. Документа засяга най-актуалните теми, свързани с Европол, които са развитието на капацитет в областта на иновациите, сътрудничеството с трети страни и частно-правни субекти.

Открива се процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Хижа Черноморец – юг“

Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Хижа Черноморец - юг", община Варна, област Варна. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.

Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж. Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 11 911,56 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове - обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

С настоящото решение се цели да се обезпечи част от морски плаж „Хижа Черноморец - юг", община Варна, област Варна със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Одобрена е позицията на страната ни по дело на Съда на ЕС

Правителството одобри позицията на страната ни по дело С-257/20 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд по висящо пред него административно дело № 6421/2019 г. по касационна жалба на „Вива Телеком България" ООД, с ответник директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, Национална агенция за приходите. Със същото решение МС дава съгласие за встъпване в производство.

Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд във връзка с административно производство за отмяна на ревизионен акт, издаден от НАП, в който са определени задължения за данък при източника, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.

Конституирането на Република България, като страна в производството по това дело, ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното правo.

Изменя се Правилникът за устройството и дейността на МВР

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.

Правилникът за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е приведен в съответствие с промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, осъществени с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 60 от 2020 г.

Определено е устройството на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. В главната дирекция са създадени дирекция „Жандармерия“ и дирекция „Специални операции и борба с тероризма“.

В продължение на извършеното от Република България официално нотифициране на Европейската комисия, че националното звено ETIAS ще бъде изградено от МВР, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е създадено ново звено, което е национална точка за контакт по линия на „Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) - национално звено ETIAS.

Регламентира се дейността на досегашните научноизследователски и научно-приложни институти и се определя тяхната организационна структура като Национален институт по криминалистика и Институт по психология като структури на МВР.

Допълнени са дейностите на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ по осигуряване на постоянен и превантивен контрол по здравеопазване, идентификация, фуражи и странични животински продукти и хуманно отношение към животните.

Допълнена е нова дейност за „Комуникационни и информационни системи“ - оказване на експертна помощ в рамките на своята компетентност, при специализирани полицейски мероприятия и при извършване на действия по разследване на престъпления. Ще се създадат условия за ефективно взаимодействие и подпомагане на дейността по разследване с експертна помощ при извършване на действия по разследване по реда на Наказателно- процесуалния кодекс, свързани с компютърни, комуникационни и информационни системи или средства и съдържащата се в тях информация.

Оптимизирана е дейността на МВР, свързана с провеждането на политики и административното осигуряване, като дирекция “Координация и административно обслужване“ и дирекция „Анализ и политики“ са обединени в дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“.

Прецизирани са дейностите, осъществявани от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“, дирекция „Планиране и управление на бюджета“, дирекция „Инспекторат“, дирекция „Човешки ресурси“, дирекция „Информация и архив“, Медицинския институт на МВР.

Усъвършенствана е организацията, мониторинга и контрола по стратегическото планиране в МВР.

Министерският съвет одобри позиция на България, свързана със запитване на Софийския районен съд пред Съда на ЕС

При наличие на съдебен спор между гражданин и консулска служба от една и съща държава членка на ЕС, този спор следва да се решава на територията на страната, където е възникнал. Тази позиция на държавата ни бе одобрена днес от Министерския съвет във връзка със запитване на Софийския районен съд до Съда на ЕС, по което българската държава има право на становище. Запитването на Софийския районен съд е свързано с дело, заведено в съда от български гражданин срещу Генералното ни консулство във Валенсия, Кралство Испания.

Софийският районен съд е отправил до Съда на ЕС въпрос, с който иска да установи дали при спорове между гражданин на една държава членка на ЕС и консулска служба на същата държава членка се прилагат правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012. Този регламент определя кой съд е компетентен да разглежда даден граждански или търговски иск.

С решението на МС България изразява позиция, че делото трябва да бъде разглеждано от съдилищата на Кралство Испания. Дава се възможност също страната ни да предостави писмени бележки по делото.

Приета е Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС за периода 2021-2027 година

Правителството прие Решение за приемане на Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021-2027 година.

Гражданите на Република България през програмния период 2014-2020 г. показаха своя стремеж за прозрачно и ефикасно разходване на всички отпуснати средства от бюджета на Европейския съюз и бюджета на Република България, чрез засилване на борбата е измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност. В тази насока основната цел на Националната стратегия е през новия програмен период 2021 - 2027 г. да бъдат надградени и продължени усилията за подобряване на превенцията, разкриването и противодействието на нередностите и измамите в приходната и в разходната част на бюджета на ЕС.

Проектът на Национална стратегия очертава целите и действията на компетентните национални власти в Република България в областта на превенцията и борбата с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021 - 2027 г., като същият е съобразен е предприетите нови инициативи за защита финансовите интереси на ЕС на европейско ниво - Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (PIF Директива), Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламент за Европейска прокуратура) и Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за. нарушения на правото на Съюза.

При изготвянето на стратегията са отчетени Одитна препоръка № 1 от препоръките на Европейската сметна палата от Специален доклад № 6/2019 г, както и Препоръка № 2 от Доклада по чл. 325 от Договора за функциониране на Европейския съюз за защита на финансовите интереси на Европейския съюз от 2018 г., като е съобразена и с Насоките на Европейската комисия за националните стратегии за борба е измамите във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Практическите стъпки на Европейската комисия за изготвяне на национална стратегия за борба с измамите, както и с Насоките на Европейската комисия относно националните стратегии за борба с измамите.

България ще проучва възможностите за бъдещи доставки на природен газ от Държавата Израел

Съвместна работна група между Република България и Държавата Израел ще разглежда въпросите от взаимен интерес в областта на енергетиката. Сред тях са защитата на енергийната инфраструктура срещу физически, електромагнитни и киберзаплахи; проучването на варианти за бъдещи доставки на природен газ от Държавата Израел към Република България, както и към други страни; проучването и добива на природен газ и други въглеводородни енергийни ресурси.

Това предвижда проектът на Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между ресорните министерства на двете страни, одобрен от правителството на днешното му заседание.

Според документа страните следва да насърчават бизнеса от двете държави да разширява инвестициите и търговията в енергийния сектор.

Задълбочаването на двустранното сътрудничество между Република България и Държавата Израел в областта на енергетиката се обуславя от приоритетите на нашата страна за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. България разглежда Източното Средиземноморие и Държавата Израел като потенциален източник на природен газ в изпълнение на тези приорирети.

Чрез изграждане на междусистемни връзки със съседните държави и конкретно - газовият интерконектор Гърция-България, страната ни ще има възможност за бъдещи доставки на тръбен и на втечнен природен газ, включително от Държавата Израел.

11.11.2020, 15:13 часа
689 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha