Ген. Семерджиев: Отказах да вдигна танковата бригада в София на 10 ноември

"Аз бях на пленума на ЦК на 10 ноември 1989 г. Когато отидох, не знаех, че предстои смяна на партийното и държавното ръководство. От армията участва само Добри Джуров, но като член на Политбюро, а не като министър на отбраната. Питали са ме дали войската не е предприемала мерки, които да парират опити от страна на привържениците на Тодор Живков да се спре промяната и да запази статуквото. Такива мерки армията не е вземала", разказва пред "Преса" о. з. генерал-полковник Атанас Семерджиев, който по това време е началник на Генералния щаб на Българската народна армия.На 28 декември 1989 г. станах министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов. Като такъв станах и в първото правителство на Андрей Луканов. Това бяха може би най-бурните и драматични години, с които започна преходът на страната. Спомням си митинга на 14 декември 1989 г. на опозицията с искане да отпадне чл. 1 на Конституцията за ръководна роля на БКП. Тогава бяха издигнати лозунги "БКП на съд", "Мафия" и т. н. Площадът пред Народното събрание бе пълен. Напрежението бе много голямо. Дори вътре в сградата се чуваха заканите и заклинанията. Тъй като отвън емоциите ескалираха , напуснах Народното събрание и отидох в Министерство на отбраната. Бях вече в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в сградата на парламента и ми нареди да приведа танковата бригада в повишена готовност. Докато говорихме, чувах в слушалката как си разменяше реплики с други хора. Той ми заповяда да направя това. Искам изрично да отбележа -в повишена, а не в бойна готовност, защото разликата е голяма и се правят спекулации", разказва ген. Семерджиев.
"Ние и друг път сме привеждали войските, не само танковата бригада, в такава готовност. Обикновено преди Нова година винаги се повишава бойната готовност на много части в страната. Така че да изпълня командата на Добри Джуров , не означаваше, че танкистите от Горна баня незабавно ще тръгнат към пл. "Народно събрание". Аз възразих на Джуров, че не трябва да правим такива стъпки. Думите ми бяха следните: "Другарю министър, нека не предприемаме това действие." По време на Априлския пленум през 1956 г. командир на Първа дивизия в София е бил ген. Карастоянов. Тогавашният министър - армейски генерал Петър Панчевски, му заповядал на приведе дивизията в готовност. Дали това е било по нареждане на Вълко Червенков, не знам, но са възникнали доста политически усложнения. Припомних случая на Джуров с Априлския пленум. Обясних, че сега обстановката ще е още по-сложна. А и самото привеждане на танковата бригада в повишена готовност не е толкова лесно. Трябва да се задейства целият апарат за оповестяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и постоянния състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете. А става дума за почти 3000 души. А това не може да се скрие. Призовах Добри Джуров по телефона: "Нека сега не правим това, много ви моля", а той ми затвори слушалката.
Вероятно първия път министър Джуров ми се е обадил, преди Петър Младенов да излезе пред тълпата на площада. Аз дори в Генералния щаб чувах крясъците. Някои твърдят, че имало около 15 000 души, според други източници са били над 40 000. Джуров ми се обади втори път. Мисля, че това е станало, след като заедно с Младенов, Станко Тодоров, Григор Стоичков, Светлин Русев, Нешка Робева и още няколко души са излезли от парламента, за да се опитат да водят диалог отвън с хората. Посрещнали са ги враждебно, не позволили на Младенов да говори. Ако някой не е бил пряк свидетел на хаоса, напрежението и истерията в онази късна вечер, умело дирижирани от заинтересовани наши и чужди "режисьори", трудно би могъл да си представи ставащото. Пред официалния вход на Народно събрание е имало патрулна полицейска кола. Младенов взел микрофона, за да призове хората към разум и въздържане от агресия, но грубо бил освиркан. Той не е очаквал това. Когато вече се е връщал в парламента през централния вход, някой му подхвърлил, както после той сам споменаваше:"Да дойдат танковете." По-късно очакваха от мен , като министър на вътрешните работи, да докажа, че Петър Младенов не е изрекъл тези думи. Но това се оказа невъзможно. Бях обвинен, че съм го предал. Но на пленума на ЦК Светлин Русев обяви: "Ние в кулоарите споменавахме, говореше се за това, но да не опровергаваме, защото е деликатна работа." Значи е говорено, не е измислица. След време Петър Младенов призна, че е имало такъв разговор. Той твърди, че когато се е връщал от площада, пред главния входа на парламента някой отстрани му подхвърлил фразата "да дойде танковата бригада". А той отвърнал с въпрос: "Танковете да дойдат ли?"
Та когато Джуров ми позвъни втори път с нареждането: "Семерджиев разбираш ли, че обстановката е много сериозна. Давай команда за привеждане на бригадата в повишена готовност", аз отново му възразих и той пак тръшна телефонната слушалка. Тази вечер в кабинета ми в Генералния щаб присъстваха ген. Михо Братованов, началник на оперативното управление, и полковник Василев, началник на отдел в управлението. Те станаха свидетели на моя отказ на министъра. След години в нови интервюта Петър Младенов не отричаше, че е ставало дума за танковете. /БЛИЦ