Над 400 турлаци от двете страни на сръбско-българската граница участваха в кулинарно изложение „Прженияда“

Над 400 турлаци от двете страни на сръбско-българската граница участваха в кулинарно изложение „Прженияда“, каза председателят на турлашко дружество „Ждребче“ - Белоградчик Любомир Веселинов.
Изложението се провежда за първи път в сръбското село Ошляне, махала Старо село, като участници в него са били жителите на погранични села от двете страни на границата между България и Сърбия, българските - Салаш, махала Куцаровци, Крачимир, Дъбравка и Ошане и сръбските Ошляне, Ново Корито, Мали извор, гр. Бор и други.
След оспорвана надпревара и интересни кулинарни изкушения, типични за турлашката кухня, представяне на различни видове сладка, туршии и домашно приготвени продукти, са излъчени и най-добре представилите се участници. Първото място бе присъдено на Деян Ранчич, отличен с диплом и стомна за вода (кръчак), а второто място бе поделено от Зорица Йеленкович и Татяна Каменова от махала Куцаровци, наградени с диплом и гърне за варене на боб. Почетна грамота за принос в организирането на кулинарното изложение бе връчена и на турлашко дружество „Ждребче“.
Кулинарната среща между членовете на турлашките  дружества „Ждребче“ и „Тимочана – Торлака“ e продължила с народни песни и хора в изпълнения на сръбски народен оркестър с художествен ръководител Деян Крстич. По време на кулинарното изложение, в което са участвали близо 400 турлаци, бяха представени автентични женски турлашки носии. Проведе се и изкачване на връх „Яношица“  (980 м.) от представители на туристическите дружества в Ниш, Княжевац и Зайчар, каза още Веселинов.
Деян Крстич - председател на сръбското турлашко дружество „Тимочана – Торлака“ съобщи, че инициативата за кулинарно изложение „ Прженияда“ ще се превърне в традиция и ще се провежда всяка година в първата събота на месец септември.  Договорено е и в бъдеще да продължат контактите и сътрудничеството между българското и сръбското турлашки дружества и между селата от двете страни на границата - Ошане и Ошляне, допълни Любомир Веселинов.
Торлаците или наричани още турлаци са етнографска група в Северозападна България, която населява районите около българо-сръбската граница, започващи от р. Тимок до Тодорини кукли и се простират до Белоградчишките скали на Стара планина, според публикувано в сайта "Българска етнография" теренно-изследване на турлаците с автор Светлана Антонова. В административно отношение това са селищата от Видинска и Монтанска област. В област Видин са селата Салаш, Стакевци, Праужда, Репляна, Гюргич, Буковец, Плещивец, Боровица, Върбово, Извос, Пролазница, Яновец, Орешец, гр. Белоградчик, Скомля, Дъбровка, Крачимир, Сливовник, Острокапци, Протопинци, Върба, Струйн дол, Димово, Кладоруб, Калугер, Бостан, Вещица, Ошане, Раяновци, Търговище, Чифлик, Чупрене, Горни и Долни Лом. В област Монтана са селата Превала, Горна лука, Митровци, Железна, Мартиново, гр. Чипровци, Копиловци, Дълги дел, Дива Слатина, Говежда, Котеновци.
Характерни за турлаците са техният диалект, специфична кухня, обичаи и народни носии. Турлашки диалекти е общо наименование, с което се обозначават славянските диалекти в Източна Сърбия в т.ч. и в част от Косово, северозападната част на Република Македония, Западна и Северозападна България; на крашовените в Румъния, за които се смята, че са емигрирали още след 1370 г., както и на гораните в Косово и Албания. Днес се смята, че турлашкият говор принадлежи към западнобългарските говори. Като Белоградчишко-Трънски на територията на България са обособени Белоградчишки, Годечки, Трънски и др.

Галерия