Ето какво реши Министерският съвет днес, 28 февруари

Ето какво реши Министерският съвет днес, 28 февруари Правителството одобри Доклад за младежта за 2021-2022 г.

Правителството одобри Доклад за младежта за 2021-2022 г. Документът представя обобщена информация за състоянието на младежта и отчита предприети мерки и дейностите, насочени към младите хора в страната, които са реализирани от отговорните институции в изпълнение на държавната политика за младежта през 2021-2022 г. 
Целта на доклада е да се проследят специфичните за младите хора предизвикателства, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. 
За целите на доклада по инициатива на Министерството на младежта и спорта е реализирано и национално представително проучване сред младите в страната на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. - подобряване на междуинституционалната координация в областта на младежката политика и придобиване на опит и умения сред младите хора за приобщаване към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот и спорта. 
Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход и сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.

Кабинетът утвърди защитни  елементи, използвани в проекта на новите български лични документи

Правителството прие Решение на Министерския съвет за утвърждаване на защитни елементи, използвани в проекта на новите български лични документи тип „карта“ и тип ,,паспорт“. 
С приемане на Решението се цели постигане развитието на образците на български лични документи чрез повишаване на нивото на защитеност на документите с използване на материали, които отговарят на най-високите стандарти за сигурност и качество, въвеждане на нови защитни характеристики чрез прилагане на нови защитни елементи и технологии, и промяна на защитния графичен дизайн. 
Приемането на решението е свързано и с изпълнението на Програмата за управление на Република България през периода юни 2023 г. - декември 2024 г. и по-конкретно мярката „Полагане на усилия за прилагане на измененията в Закона за българските лични документи, които предвиждат увеличение на срока на валидност на паспортите - 10 години, чрез постоянен и конструктивен диалог с компетентните институции, включително с МВР, за осигуряване на техническа възможност."

Националният алианс за социална отговорност е признат за национално представителна организация за хора с увреждания

Правителството призна Сдружение с нестопанска цел „Национален алианс за социална отговорност“ (НАСО) за национално представителна организация за хора с увреждания за срок от четири години. Организацията осъществява дейности в обществена полза и работи активно за социалното приобщаване на хората с увреждания в България. 
Основните й цели са да реализира дейности в подкрепа на хората с увреждания за подобряване качеството им на живот чрез развитие на активно европейско, национално и местно партньорство, привличане, мотивиране и развитие на доставчици на социални услуги, общини, неправителствени организации, екипи на социални услуги, работодатели и др. 
Акцент в дейността на НАСО е осигуряване на национално и международно партньорство с местни и държавни власти и обединяване на усилията на стопански и нестопански юридически лица, общини, общински и регионални структури и организации за създаването и реализирането на социално отговорно поведение и политика в подкрепа на хората с увреждания за по-добро качество на живот.

Кабинетът предлага генерал-лейтенант Любчо Тодоров да бъде освободен от длъжността „Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи генерал-лейтенант Любчо Тодоров от длъжността „Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност“ и от военна служба, считано от 24.03.2024 година, поради навършване на пределната възраст за военна служба.

Приети са изменения за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост

Със свое постановление правителството прие изменение на ПМС № 157 от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции. 
С него се осигурява съответствие на поетите вече ангажименти с изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) между Европейската комисия и Република България, ратифицирано със закон, приет от парламента на 21 декември 2023 г. 
Резултатите, които ще бъдат постигнати с приемането на изменението, са обезпечаване на принципа на добро финансово управление и ефективен контрол на средствата, предоставени от Европейския съюз на страната ни по МВУ, като част от инвестициите, посочени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 3 от ПМС № 157/2022 г., ще отпаднат и ще се променят някои от отговорните за изпълнението на инвестициите.

С над 4,8 млн. лева се финансира обучението в пет духовни училища

С 4 837 760 лв. ще се финансират петте духовните училища в системата на предучилищното и училищното образование, реши правителството. 
Духовното училище в Момчилград ще получи 1 408 528 лв., Духовното училище в Русе - 441 500 лв., Духовното училище „Нювваб“ в Шумен - 870 579 лв., Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ - 1 378 155 лв., а Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“ - 738 998 лв.
Разпределението на средствата е въз основа на броя на учениците, на групите и паралелките, вида на образователните институции и размерите на стандартите/нормативите за дете и ученик, за група и паралелка, за образователна институция.

Министерският съвет одобри допълнително финансиране от 3 млн. лева за увеличение на възнагражденията на академичния състав в Селскостопанската академия

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни трансфери в размер на 3 000 000 лв. за Селскостопанската академия (ССА) за 2024 г. чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. 
Целта е да се актуализира структурата на работната заплата на академичния състав в ССА, като се увеличат началните размери на основната работната заплата на академичните длъжности, в съответствие със Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за неговото прилагане в ССА. 
Това ще доведе до повишаване на научноизследователския и иновационен капацитет на ССА и по-добра интеграция на аграрната наука към световната.

Министерският съвет прие решение за изплащане на 18 006 лв. по две осъдителни решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 18 006 лева, представляващи обезщетения в изпълнение на две решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 05.09.2023 г. -28.10.2023 г. 
По делото „Коилова и Бабулкова срещу България", жалбоподателките повдигат оплакване по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (право на зачитане на личния и семейния живот) поради това, че българските власти не признават сключения от тях брак в чужбина. Съдът счита, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателките неимуществени вреди, а за разходи и разноски им присъжда 3000 евро. 
Делото „Пенгезов срещу България" - жалбата е подадена от Веселин Пенгезов, съдия в Софийския апелативен съд (САС) и негов административен ръководител в периода 2009 г. -2014 г. Пред ЕСПЧ жалбоподателят повдига оплакване по член 6 от Конвенцията (право на справедлив съдебен процес) във връзка с производството по неговото отстраняване от длъжност.  Съдът счита, че отстраняването на жалбоподателя от длъжност не е било придружено от адекватни гаранции срещу злоупотреба и не е било обосновано с релевантни и достатъчни основания. Въпреки свободата на преценка, с която се ползват националните власти в тази област, Съдът счита, че наложената на жалбоподателя мярка не е била пропорционална на преследваната легитимна цел в нарушение на член 8 от Конвенцията. 
ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро, както и 1626, 19 евро за разходи и разноски.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството одобри учредяване на възмездно право на прокарване на кабелна линия в имоти-публична държавна собственост, предоставени за управление на НК „Железопътна инфраструктура". Те се намират в с. Баница, община Враца. С решението става възможно три стопански сгради да бъдат свързани към електроразпределителната мрежа.
С друго решение кабинетът промени статута на част от имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Имотът представлява сграда на територията на железопътна гара Курило, а статутът и се променя от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Министерският съвет реши тя да бъде премахната от активите на НК „Железопътна инфраструктура“ поради лошото и техническо състояние.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) управлението на осемнадесет имота - публична държавна собственост. Имотите се намират на територията на с. Волуяк, район „Връбница", Столична община. Това ще позволи реализацията на обект с национално значение „Модернизация на железопътна линия София - граница с Република Сърбия, участък Волуяк - Петърч".

Рашко Динков е назначен за почетно консулско длъжностно лице на Казахстан в България със седалище в град Благоевград

Министерският съвет на Република България реши да бъде оттеглено даденото съгласие Митко Солаков - български гражданин, да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Република Казахстан в Република България със седалище в гр. Благоевград и за откриване на консулство на Република Казахстан в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Благоевград и с консулски окръг, обхващащ територията на областите Видин, Монтана, София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Враца, Пазарджик, Пловдив и Смолян. 
Със своето решение Правителството даде съгласие за откриване на консулство на Република Казахстан в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Благоевград и консулски окръг, обхващащ територията на областите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Перник и Смолян, и Рашко Динков - български гражданин, да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Република Казахстан в Република България със седалище в гр. Благоевград и консулски окръг, обхващащ територията на областите Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Перник и Смолян. 
Рашко Динков е ръководител на компании, свързани с проектиране, изграждане и експлоатация на хидроенергийни обекти, производство и продажба на електроенергия, организация и строителство на сгради, съоръжения и техническа инфраструктура и други. Като почетно консулско длъжностно лице се очаква Динков да работи активно за поддържане и допълнително развиване на отличните двустранни отношения между Република България и Република Казахстан. 
Откриването на консулство на Република Казахстан в гр. Благоевград, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, ще допринесе за увеличаване на възможностите за сътрудничество между двете страни в икономическата, културно-образователната, туристическата и други области от взаимен интерес.

Одобрена е позицията на България по дело пред съда на ЕС

Министерският съвет одобри позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-80/23, Министерство на вътрешните работи, пред Съда на Европейския съюз (СЕС). 
Преюдициалното запитване е отправено от Софийския градски съд и е свързано с друго вече разгледано от СЕС преюдициално дело - С-205121, Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност". На практика то има за цел да бъдат доизяснени изводите на СЕС, изложени в решението му по дело С-205/21 от 26 януари 2023 г. 
Преюдициалното запитване се отнася до националната правна уредба, която предвижда задължителна полицейска регистрация на лицата, които са обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, както и до регламентираната възможност при отказ на лицето компетентните полицейски органи да могат да сезират съда с искане за принудително извършване на полицейската регистрация, и по-конкретно на действията по дактилоскопиране, фотографиране и взимане на образци за ДНК профил. 
В решението си по дело С-205/21 от 26 януари 2023 г. от СЕС е прието, че не е допустимо системното събиране за целите на полицейската регистрация на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да е предвидено задължение за компетентните органи да проверят и докажат, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. 
В рамките на насроченото от СЕС за 20 март 2024 г. съдебно заседание по делото правителството на Република България е приканено да отговори на следните въпроси: 
-    дали и евентуално в каква степен проверката на изискването за „абсолютна необходимост" от събирането на данните от страна на съда, сезиран с искане за принудително извършване на полицейската регистрация в случаите на отказ на привлеченото като обвиняем лице да окаже съдействие за събирането на данните, би могла да компенсира това, че компетентните органи нямат право на преценка дали да съберат тези данни, включително когато съответното лице е дало съгласие за това;
-    - към кой момент трябва да се осъществява съдебният контрол за „абсолютната необходимост" от събирането на данните в съответствие с чл. 10 от Директива 2016/680, и по-конкретно дали би трябвало този съдебен контрол да се извършва от самия съд, който е сезиран с искането за принудително извършване на полицейската регистрация, или може да се извършва на последващ етап от процеса, също както съдебният контрол по отношение на мярката за привличане на обвиняем, представляваща правното основание за събирането на данните. 
В проекта на позиция е застъпено виждането, че:  
-    е възможно националното право да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, като вместо специалното правило на чл. 68, ал. 5, изр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи националният съд приложи общите правила на Наказателно­процесуалния кодекс (НПК), които са относими във всички случаи, когато съдът дава предварително разрешение за извършване на действия по разследването, които накърняват личната сфера на физически лица;
-    проверката на изискването за „абсолютна необходимост" от събирането на данните от страна на националния съд, сезиран с искане за принудително извършване на полицейската регистрация в случаите на отказ на привлеченото като обвиняем лице да окаже съдействие за събирането на данните, би могла да компенсира това, че към настоящия момент компетентните органи нямат право на преценка дали да съберат тези данни, включително когато съответното лице е дало съгласие за това;
-    съдебният контрол за „абсолютната необходимост" от събирането на данните в съответствие с чл. 10 от Директива 2016/680 следва да се извършва от самия съд, който е сезиран с искането за принудително извършване на полицейската регистрация.

Мобилността във висшето образование е основната тема на неформалната среща на министрите на образованието на ЕС

Мобилността във висшето образование е основната тема на неформалната среща на министрите на образованието на ЕС, която ще се проведе на 29 февруари и 1 март 2024 г. в Брюксел, Белгия. Министерският съвет одобри позицията на България за участие в дебат на тема „Мобилност във висшето образование: какъв е опитът на Вашата страна? Актуална ситуация и перспектива". 
България ще подчертае значимостта на насърчаването на образователната мобилност и ще посочи основните мерки за постигане на по-голяма интернационализация на висшето ни образование. В страната ни се наблюдава висок интерес от страна на висшите училища за участие в Програма Еразъм+, а Националната ни агенция отчита ръст както на отпуснатото финансиране за сектор „Висше образование", така и на броя на финансираните мобилности - студентски и преподавателски. Според страната ни най-важните предизвикателства са свързани с признаването на дипломи и периоди на обучение. Позицията ни е, че е необходима продължителна и целенасочена работа между държавите членки за повишаване на прозрачността, взаимното доверие и разширяването на възможностите за международна мобилност с образователна цел.

Одобрена е българската позиция за участие в неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в неформалното заседание на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи", формат „Вътрешни работи", което ще се проведе на 4 март 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия. 
Представените пред Министерския съвет за одобрение позиции се отнасят до: Цялостно състояние на Шенгенското пространство - Шенгенски барометър; Оценка на Регламента за Европейската агенция за гранична и брегова охрана; Последиците от конфликта в Близкия Изток и агресивната война на Русия срещу Украйна за вътрешната сигурност на ЕС - тема на работния обяд; Предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца - доклад за напредъка; Външно измерение на миграцията - обмен на мнения; Борба с трафика на наркотици и организираната престъпност: аспекти на сигурността.

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в заседанието на Съвет ,,Правосъдие и вътрешни работи“

Министерският съвет одобри днес позицията на България за участието в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи", част „Правосъдие", което ще се проведе на 5 март 2024 г. в Брюксел. 
Министрите на правосъдието ще обменят мнения по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални правила за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой в Съюза и за борба с него, както и за замяна на Директива 2002/90/ЕО на Съвета и на Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета. 
По време на заседанието министрите ще обсъдят аспектите на международното сътрудничество на борбата с трафика на наркотици и организираната престъпност. 
В рамките на Съвета министрите също така ще обменят мнения по темата относно гарантирането на устойчивостта на съдебната система в борбата с престъпните групи в правовата държава. Белгийското председателство инициира дискусията с цел отправяне на политическо послание. Устойчивостта на съдебните системи е един от четирите стълба на годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на правото. 
Ще бъдат обсъдени и се очаква да бъдат одобрени Заключенията на Съвета относно годишния доклад на Комисията относно прилагането на Хартата: ефективна съдебна защита и достъп до правосъдие. 
В рамките на Съвет ПВР ще се проведе и работен обяд, по време на който министрите ще обсъдят темата „Агресивната война на Русия в Украйна: борба с безнаказаността".

Оборудване на Пристанищен терминал Бургас-запад ще бъде премахнато заради отпаднала необходимост

Правителството прие отправеното от концесионера „БМФ Порт Бургас" АД мотивирано предложение за изменение на Договора за предоставяне на концесия върху Пристанищен терминал Бургас-запад. С решението активи публична държавна собственост се обявяват за частна държавна собственост и ще бъдат премахнати. 
В своите мотиви концесионерът посочва, че активите са неизползваеми за извършването на пристанищни услуги. Изваждането им от експлоатация няма да възпрепятства осъществяването на предмета на концесията, поради наличието на по-съвременно оборудване с по-добри технически характеристики.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовно заседание на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации, енергетика", част "Енергетика", което ще се проведе в Брюксел, Белгия, на 4 март 2024 г. 
По време на заседанието се предвижда министрите да обменят мнения за актуалното състояние на сигурността на енергийните доставки и подготовката за следващия зимен сезон 2024 - 2025 г. В рамките на срещата в Брюксел се очаква енергийните министри да постигнат политическо споразумение по предложение за Препоръка на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2022/1369 относно координираните мерки за намаляване на търсенето на газ, представено на 27 февруари 2024 г. Ще бъдат обсъдени и въпроси, свързани с гъвкавостта като основен инструмент в енергийния преход. 
По време на заседанието Европейската комисия ще информира за напредъка на държавите членки при постигането на целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката. Министърът на енергетиката на Украйна, г-н Герман Галушченко, ще представи енергийната ситуация в страната. Делегациите на Австрия, Чешката република, Унгария и Словакия ще обърнат внимание на въпроса за въздействието на таксата за неутралност на съхранението на газ и необходимостта от по-добра координация на европейско ниво.

Одобрено е изменение на правителственото постановление за създаване на Национален съвет по превенция на престъпността

Правителството одобри Постановление за изменение на Постановление № 215 на Министерския съвет за създаване на Национален съвет по превенция на престъпността. 
Националният съвет по превенция на престъпността (НСПП) е създаден с Постановление № 215 на Министерския съвет от 2012 г. Колективният орган изпълнява функции по формулиране и реализиране на политиката на Правителството по въпросите на превенцията на престъпността, организира и контролира изпълнението на действащата национална стратегия, осигурява координация в дейността на държавните органи, местното самоуправление, неправителствените и международните организации на територията на страната. 
В една от разписаните в Постановлението задачи на НСПП е заложено задължението за внасяне на годишни планове за изпълнение на действащата Национална стратегия за превенция на престъпността. 
С предлаганата промяна се конкретизира, че Съветът подготвя годишните планове за действие към Стратегията за превенция на престъпността, които министърът на вътрешните работи, в качеството му на председател на Съвета, внася за приемане от Министерския съвет. 
Предложените промени няма да окажат въздействие върху държавния бюджет.

Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България

Правителството одобри проектозакон за промени в Закона за чужденците в Република България. Целта е синхронизиране на условията за влизане и пребиваване на чужди граждани съгласно приети документи на ЕС и ЕП.
Разработеният проектодокумент цели облекчаване на режима за престой и пребиваване ва граждани от трети държави и обхваща както тези с висококвалифицирана трудова заетост, така и граждани за сезонна заетост. В ЗЧРБ е разписана и процедура за предоставяне на право за пребиваване у нас на чужденци „специализанти". 
Документът въвежда в националното законодателство видове съответстващи лични документи, както и процедура по тяхното издаване, като в тази връзка са предвидени и съответни изменения в два закона - за българските лични документи и за влизането, пребиваването и напускането на България на гражданите. на ЕС и на членовете на техните семейства. 
Уеднаквяват се изискванията спрямо кандидатите за постоянно пребиваване на чужденците в България, оптимизира се процедурата по предоставяне на право на продължително пребиваване на инвеститори, като проверката на условията по инвестицията, на които следва да отговарят, се възлага на Българската агенция за инвестиции. Предвидени са и наказания за административни нарушения на чужденци, които не са спазили действащото законодателство, регламентиращо правото на пребиваване и работа у нас. Облекчава се и административната тежест на работодателите - с направените промени няма да се изисква в първоначалния комплект от документи за разрешаване на пребиваване да се представя доказателство за адрес на пребиваване на чужденеца. Това ще се случва едва след като той влезе на територията на страната.
Подобрена е и процедурата по взаимодействие на компетентните държавни структури, ангажирани в процеса на издаване на съответните разрешения. 
Въвеждат се и нови условия за разрешаване на пребиваване на основания, свързани с представяне на документи относно годишен оборот за период от 2 години преди регистрацията на търговското представителство на чуждестранното търговско дружество в България, като разрешение на това основание могат да получат до двама представители. 
Предвидена е възможност органите на ГДГП да налагат принудителни административни мерки спрямо граждани на държави членки на ЕС, каквато към настоящия момент липсва ва ЗВПНРБГЕСЧТС. Въведена е промяна ЗЧРБ в посока отпадане на възможността за предоставяне на пребиваване на чужденци, желаещи да извършват дейност с нестопанска цел.

Определена е таксата за вписване в публичния регистър на лицата, предоставящи услуги за виртуални активи

Министерският съвет прие постановление за допълнение на Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по Закона за държавните такси. За вписване в електронния публичен регистър, воден от Националната агенция за приходите (НАП), лицата, предоставящи услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите, и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, ще заплащат такса в размер на 50 лв.
Допълнението е свързано с измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари от м. октомври 2023 г., с които се разширява кръгът задължени лица. Целта е постигане на по-високо ниво на съответствие с Препоръка 15 на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари. Вписването във водения от НАП регистър става условие за извършване по занятие на дейностите по чл. 4, т. 38 и 39 от ЗМИП. По този начин ще се повиши прозрачността по отношение дейността на тези лица и ще създаде възможност за ефективен контрол по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
 
28.02.2024, 16:21 часа
329 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha