Препратките към език и идентичност в годишния доклад на ЕП за Северна Македония бяха заличени

Препратките към език и идентичност в годишния доклад на Европейския парламент за Северна Македония бяха заличени.
Годишният доклад на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа "за", 121 гласа "против" и 107 "въздържал се" от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание днес в Страсбург.
Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“) внесоха писмени поправки, с които да бъдат заличени споменаванията на езика и идентичността в доклада.
Едно от измененията, внесени от тях - изменение 21, което беше гласувано първо по ред, беше прието с 458 гласа "за", 109 "против" и 118 въздържали се.
Съгласно него в параграф 3 се заличава частта "при пълно зачитане на македонския език и идентичност".
Това е първият доклад за напредъка на Република Северна Македония по европейския ѝ път за последните три години.
Проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка "македонски език и идентичност".
Той беше одобрен от парламентарната комисия по външни работи на 24 юни т.г. с 40 гласа "за", 19 "против" и 10 въздържали се.
Тогава комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за "македонски език и идентичност" да бъде добавено определението "съвременен".
Групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, "Обнови Европа" и Зелените съобщиха, че преди гласуването на доклада в пленарната зала в Страсбург през юли ще внесат същата поправка писмено.
Република Северна Македония подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна кандидат за членство през декември 2005 г.
Българското Министерство на външните работи излезе с позиция, малко след приемането на доклада. В нея се казва, че МВнР отчита приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г.
"В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване.
Със своето решение ЕП потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция.
Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз", се посочва още в позицията на МВнР.