Рекордните жеги в Европа отнеха живота на 2300 души

Вълната от екстремна жега в Европа, която отмина през изминалата седмица, може да е причинила преждевременната смърт на около 2300 души, сочи бърз анализ на британски учени от "Кинг колидж" и Лондонската школа по тропическа медицина. Резултатите от него са цитирани от агенция Франс прес и "Би Би Си".
Междувременно Европейската метеорологична служба Copernicus съобщи, че през 2025 г. Западна Европа е преживяла най-горещия юни в историята на наблюденията.
В проучването са анализирани данни за 12 града (включително Барселона, Мадрид, Лондон и Милано), където климатичните промени са довели до повишаване на температурата с 4 градуса по Целзий в продължение на 10 дни на жега. В някои страни от Западна Европа температурата е надхвърлила 40 градуса, предаде БГНЕС.
От 2300 преждевременни смъртни случая около 1500, според изследователите, са били свързани с климатичните промени, които са усилили жегата.
Това не е първото проучване, което свързва горещото време с повишен риск от смъртност. Според данни на европейските институти за здравеопазване, през 2022 г. в Европа до 61 000 души са могли да загинат поради изтощителната жега.
За да оценят ролята на климатичните промени, учените сравниха реалната интензивност на аномалната жега с модел на свят, в който затоплянето не е било причинено от изгарянето на големи количества изкопаеми горива.
Използвайки исторически метеорологични данни, те стигнаха до заключението, че аномалната жега "би била с 2 - 4 градуса по-ниска" без антропогенното изменение на климата във всички 12 проучени града, с изключение на един.
Допълнителните градуси значително са повишили риска в тези градове с общо население над 30 милиона души, включително големи столици като Париж, Лондон и Мадрид.
Учените също така са използвали работни епидемиологични модели и исторически данни за смъртността, за да оценят броя на загиналите, включително и такива фактори като влошаване на вече съществуващи заболявания във връзка с въздействието на високите температури.
При това те подчертават, че са използвали рецензирани методи за изследване за бързо определяне на предполагаемия брой на загиналите, тъй като повечето смъртни случаи, свързани с жегата, не се регистрират официално, а някои правителства не публикуват тези данни.
"Климатичните промени направиха времето значително по-горещо, отколкото би могло да бъде, което от своя страна го прави много по-опасно", посочва един от авторите на изследването - д-р Бен Кларк от "Импириъл Колидж" Лондон.
"Ефектът е, че определени групи хора се оказват в по-опасна зона. За някои хора това е просто топло и хубаво време, но за значителна част от населението то става по-опасно", допълва той.
Жегата е особено опасна за възрастните хора, болните, малките деца, тези, които работят на открито, както и всички, които са изложени на продължително въздействие на високи температури.
Въздействието на жегата върху здравето се усилва в градовете, където топлината се абсорбира от асфалта и повърхностите на сградите, което прави градските райони значително по-горещи.
Както отбелязва метеорологичната служба Copernicus, по време на вълната от жега в по-голямата част от южна Европа са наблюдавани така наречените "тропически нощи", когато нощните температури не са спадали достатъчно, за да може човешкият организъм да се възстанови.
"Повишаването на температурата по време на аномална жега само с 2 - 4 градуса може да означава разликата между живота и смъртта за хиляди хора", смята преподавателят Гарифалос Константинудис от "Импириъл Колидж" в Лондон.
"Ето защо аномалната жега се нарича тихият убиец. Повечето смъртни случаи, свързани с жегата, се случват у дома и в болниците, далеч от погледите на обществото, и рядко се съобщават", допълва той.