Темата в студиото на „събуди се” коментира и началникът на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов” д-р Иван Мартинов. Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва д-р Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия. Специалистът даде полезни съвети за грижа за здравето в горещото време.

Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От десетгодишно научно изследване на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ „Н.И. Пиргов” става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти - значително повече от ефекта на дневните жеги. Липсата на нощно охлаждане се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве. Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).

Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI). Това е ключов феномен, който обяснява защо градовете,  включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява „градският топлинен остров”?
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.
Основни причини:
- Асфалт и бетон:
Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.
- Малко растителност и зелени площи:
Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.
- Климатични инсталации и трафик:
Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост.
- Гъсто застрояване и тесни улици:
Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът.
- Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Влиянието върху здравето
- Високите нощни температури остават увеличават топлинния стрес при хората.
- Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.
- Увеличава се рискът от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар, сънни нарушения и хронична умора
Защо София се оказва особено уязвима?
- Има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра
- Трафикът и климатизацията засилват ефекта
- Лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик
Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.