ПИБ окончателно осъдена за откраднати 1 000 000 лв. от сметката на клиент

След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД, съобщи сайтът e-vestnik.bg.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.
От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.
Ето как протича този криминален екшън:
В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.
И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка, банката на бившата групировка СИК
В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.
Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.
Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.
В „Кулинар” през онзи август 2011 г. никой не подозира, че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.
С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.

Иван Бакалов/e-vestnik.bg