Даряват реплика на Браилското знаме на музея в Монтана

Краеведът Йордан Георгиев дарява реплика на Браилското знаме на Историческия музей в Монтана. Трибагреникът, извезан през 1877 г. от Стиляна Парашкевова, е смятан за пърообраз на българското национално знаме.
Инициативата на Йордан Георгиев е осъществена с половингодишните усилия на Йолина Йорданова, учител по история в ПГСАГ "Проф. арх. Стефан Стефанов" в Монтана. Тя е осигурила плата, както и художника, който е направил щампата на репликата на знамето.
Дарението ще бъде направено на 21 март в 11 часа в експозиционната зала на музея на ул. „Граф Игнатиев” №3 с участието на ученици от четвърто училище. 
Браилското знаме е било квадратно. Върху зеления цвят на лицевата страна е извезан лъв с корона, а над главата му, върху белия цвят има надпис в полукръг „БЪЛГАРИЯ“. Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис: „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“. В долния външен ъгъл има извезано с дребни букви надпис „Стилияна Ив.Парскевова Браила, 1877 г. априлий”. Дръжката на знамето била доставена от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Двата външни ъгъла завършват с пискюли. Ушито е от коприна, с размери 198 см. х 119 см. х 173 см., като външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици – бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. Обяснението за подредбата на цветовете  бащата на Стилияна Иван Петков дал така: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “Б”. Горе бялото, горе България!“. Стилияна започва работа през ноември. Бродира със златна сърма и дребни естествени перли, които били доставени от Виена върху плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Всичко това се е извършвало в пълна тайна.