Светът отбелязва 37 години от ядрения кошмар в Чернобил

Днес се навършват 37 години от ядрената авария в Чернобил.
На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става свидетел на най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.
Аварията става в 1.23 часа през нощта по време на планирани тестове на четвърти блок. Пренапрежение в захранването е последвано от експлозия, която разрушава ядрения реактор и предизвиква голям пожар.
Във въздуха се издига облак от радиоактивни вещества, който покрива големи части от Украйна, Беларус, както и части от Русия и Европа. Според Международната скала за ядрени събития (INES) на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е присвоена най-високата - 7-ма степен на опасност.
Сериозността на катастрофата обаче не е известна веднага. В първите дни съветските ръководители се опитват да скрият аварията не само от другите страни, но и от гражданите на СССР.
Евакуацията на Припят, най-близкия град до епицентъра на взрива, е обявена едва ден по-късно. След това, три дни по-късно, от опасната зона са евакуирани жителите на населени места, намиращи се на 10 км от мястото на аварията. В Киев, който беше засегнат от облак радиоактивен прах, се проведоха масови първомайски демонстрации.
Михаил Горбачов, ръководител на Съветския съюз, съобщи подробности за аварията в обръщение към гражданите едва на 14 май.
Реакцията при извънредни ситуации започна с гасенето на пожари. В първите дни пожарът беше потушен от хеликоптери, които хвърлиха специален състав върху разрушения реактор, за да предотвратят нагряването му и да намалят радиоактивните емисии.
По-късно се появи опасност от радиоактивно замърсяване на почвата и подпочвените води. За да се избегне това, под реактора е прокопан тунел и е изградена 30-метрова стена.
Ликвидацията продължава до 1987 г. През това време над разрушения четвърти блок е изграден защитен "саркофаг".
Централата е напълно спряна през 2000 г., а през 2019 г. е пуснат в експлоатация нов защитен кожух над саркофага - арката "Shelter-2".
В операциите по почистването на Чернобил са участвали общо около 240 000 души. Много от ликвидаторите пожертваха здравето и живота си в борбата с "невидимия враг" - радиацията.
Точният брой на загиналите в резултат на бедствието все още не е известен. Първите загинали са двама работници, които са били в централата по време на експлозията, и пожарникарите, които са гасили пожара без средства за радиационна защита.
В рамките на три месеца след трагедията тридесет и един души умират от радиационна болест. През следващите години от последиците от облъчването с радиация умират между 60 и 80 души, а 134 души страдат от радиационна болест.
Според "Грийнпийс" и "Лекари срещу ядрената война" до 600 000 души може да са били засегнати от аварията и нейните последици. Медицински изследвания показват, че след трагедията в Европа се е увеличил броят на раковите заболявания, включително рак на щитовидната жлеза и левкемия.
След аварията 200 000 квадратни километра са заразени с радиация, като 70% от тях са в Украйна, Беларус и Русия. Около 5 млн. хектара земя станаха негодни за земеделие, а около АЕЦ беше създадена зона на изключване с дължина 30 км.
В околната среда бяха изхвърлени изотопи на уран, плутоний (може да се запази в почвата в продължение на стотици години), йод-131, цезий-134, цезий-137, стронций-90.
С течение на времето концентрацията на радиация в замърсените райони е намаляла. Въпреки това в някои региони количеството цезий в млякото все още може да надвишава допустимите стойности. Гъбите, горските плодове, дивечът и рибата в езерата също могат да бъдат опасни поради наличието на цезий.
Непосредствено в зоната на изключване през последните години природата активно се възстановява и се появяват редки животински видове. През 2017 г. беше създаден Чернобилският радиационно-екологичен биосферен резерват.
Почти 40 години след случилото се в АЕЦ Чернобил учените все още не са сигурни кога (и дали въобще) мястото ще бъде напълно безопасно за живеене.
Границите на Забранената зона, най-радиоактивното място на Земята, се простират на 30 километра от авариралата централа. Преди войната в Украйна там се организираха екскурзии, като посещението за кратко и с определени мерки за безопасност се смята за безобидно.
По изчисления на Киевския университет, ще са необходими още около 320 години, за да може Забранената зона да стане годна за живот. Според Международната агенция за атомна енергия това е прекалено оптимистична прогноза и по-вероятният период е 800 години.
Винс Новак, директор на отдел "Ядрена безопасност" към Европейската банка, казва пред Inverse, че според него зоната никога няма да стане истински подходяща и безопасна за живот.
По негово мнение подобно нещо може да се случи най-малко след 20 хил. години, но не може да бъде категоричен за това.