Кой, как и защо взриви "Северен поток"

Коментар на Сиймор ХЪРШ, американски разследващ журналист и писател
Не знам много за тайните операции на ЦРУ, никой външен човек не знае, но разбирам, че основният компонент на всички успешни мисии е пълното отричане. Американските мъже и жени, които се придвижваха под прикритие във и извън Норвегия през месеците, необходими за планирането и извършването на унищожаването на три от четирите тръбопровода на Северен поток в Балтийско море преди година, не оставиха никакви следи нито намек за съществуването на екипа освен успеха на тяхната мисия.
Отричането, като опция за президента Джо Байдън и неговите външнополитически съветници, беше от първостепенно значение.
Никаква съществена информация за мисията не беше качена на компютър, а вместо това беше въведена на пишеща машина Royal или може би Smith Corona с копие или две,
сякаш Интернет и останалата част от онлайн света тепърва трябваше да бъдат измислени. Белият дом беше изолиран от събитията край Осло; различни доклади и актуализации от терена на действието бяха предоставени директно на директора на ЦРУ Бил Бърнс, той беше единствената връзка между планиращите и президента, който разреши мисията да се проведе на 26 септември 2022 г.
След като мисията приключи, напечатаните документи бяха унищожени, като по този начин не оставиха никакви физически следи - никакви доказателства,
които да бъдат изровени по-късно от специален прокурор или президентски историк. Може да го наречете идеалното престъпление.
Имаше недостатък празнина в разбирането между тези, които изпълниха мисията, и президента Байдън относно това защо той нареди унищожаването на тръбопроводите. Първоначалният ми доклад от 5 200 думи, публикуван в началото на февруари, завърши загадъчно с цитиране на служител, запознат с мисията, който ми каза: „Беше красива история за прикритие“. Служителят добави:
„Единственият недостатък беше решението да го направим.“
Това е първият разказ за този недостатък, на едната годишнина от експлозиите, и това няма да се хареса на президента Байдън и неговия екип по национална сигурност.
Неизбежно първоначалната ми история предизвика сензация, но големите медии наблегнаха на опроверженията на Белия дом и разчитаха на факта, че се позовавам на неназован източник, за да се присъединят към администрацията в развенчаването на идеята, че Джо Байдън може да има нещо общо с такава атака. Тук трябва да отбележа, че съм спечелил буквално десетки награди в кариерата си за истории в New York Times и New Yorker, които не разчитаха на нито един назован източник. През изминалата година станахме свидетели на поредица от противоположни вестникарски истории, без назовани източници от първа ръка, които твърдят,
че дисидентска украинска група е извършила атаката с техническо гмуркане в Балтийско море чрез наета 49-футова яхта, наречена Andromeda.
Вече мога да пиша за необяснимия недостатък, цитиран от неназования служител. Отново се стига до класическия въпрос за това какво представлява Централното разузнавателно управление: въпрос, повдигнат от Ричард Хелмс, който оглавяваше агенцията по време на бурните години на войната във Виетнам и тайното шпиониране на американците от ЦРУ по заповед на президента Линдън Джонсън и подкрепен от Ричард Никсън. Публикувах разкритие в Times за това шпиониране през декември 1974 г., което доведе до безпрецедентни изслушвания от Сената за
ролята на агенцията в нейните неуспешни опити, разрешени от президента Джон Ф. Кенеди, да убие кубинския Фидел Кастро.
Хелмс каза на сенаторите, че въпросът е дали той, като директор на ЦРУ, работи за Конституцията или за Короната, в лицето на президентите Джонсън и Никсън. Църковният комитет остави въпроса неразрешен, но Хелмс даде да се разбере, че той и неговата агенция работят за висшия човек в Белия дом.
Обратно към тръбопроводите на Северен поток: Важно е да се разбере, че
никакъв руски газ не течеше към Германия през тръбопроводите на Северен поток, когато Джо Байдън нареди те да бъдат взривени миналия 26 септември.
Северен поток 1 доставяше огромни количества евтин природен газ в Германия от 2011 г. и помогна за укрепването на статута на Германия като производствен и индустриален колос. Но тръбата беше затворена от Путин в края на август 2022 г., тъй като войната в Украйна беше в най-добрия случай в задънена улица. Северен поток 2 беше завършен през септември 2021 г., но беше блокиран да доставя газ от германското правителство, оглавявано от канцлера Олаф Шолц два дни преди нахлуването на Русия в Украйна.
Като се имат предвид огромните руски запаси от природен газ и петрол, американските президенти
след Джон Ф. Кенеди са нащрек за потенциалното въоръжаване на тези природни ресурси за политически цели.
Това мнение остава доминиращо сред Байдън и неговите ястребови външнополитически съветници, държавния секретар Антъни Блинкен, съветника по националната сигурност Джейк Съливан и Виктория Нуланд, сега действащ заместник на Блинкен.
Съливан свика поредица от срещи на високо ниво за националната сигурност в края на 2021 г., докато Русия трупаше силите си по границата с Украйна, като нахлуването се смяташе за почти неизбежно. Групата, включваща представители на ЦРУ, беше призована да излезе с предложение за действие, което може да послужи като възпиращ фактор за Путин.
Мисията за унищожаване на тръбопроводите беше мотивирана от решимостта на Белия дом да подкрепи президента на Украйна Володимир Зеленски.
Целта на Съливан изглеждаше ясна. „Политиката на Белия дом беше да възпира Русия от нападение“, каза ми служителят. „Предизвикателството, което даде на разузнавателната общност, беше да измисли начин, който да е достатъчно мощен, за да се превърне в ярък изразител на американския капацитет.“
Сега знам това, което не знаех тогава: истинската причина, поради която администрацията на Байдън „повдигна въпроса за спирането на газопровода „Северен поток“. Служителят наскоро ми обясни, че по онова време Русия е доставяла газ и петрол в целия свят чрез повече от дузина тръбопроводи, но Северен поток 1 и 2 са минавали директно от Русия през Балтийско море до Германия.
„Администрацията постави „Северен поток“ на масата, защото беше единственият, до който имахме достъп“,
каза служителят. „Решихме проблема в рамките на няколко седмици – до началото на януари – и съобщихме на Белия дом. Нашето предположение беше, че президентът ще използва заплахата срещу Северен поток като възпиращ фактор, за да избегне войната.
Не беше изненада за тайната група за планиране на агенцията, когато на 27 януари 2022 г. уверената Нуланд, тогава заместник-държавен секретар по политическите въпроси, рязко предупреди Путин, че
ако нахлуе в Украйна, както той очевидно планира, че „по един или друг начин „Северен поток 2“ няма да продължи напред“.
Репликата привлече огромно внимание, но думите преди заплахата не. Официалният препис на Държавния департамент показва, че тя е предшествала заплахата си, като е казала, по отношение на тръбопровода: „Продължаваме да водим много силни и ясни разговори с нашите германски съюзници.“
Попитана от репортер как би могла да каже със сигурност, че германците ще се съгласят, „защото това, което германците са казали публично, не съвпада с това, което казвате вие“, Нуланд отговори удивително двусмислено: „Бих казала да се върнете и прочетете документа, който подписахме през юли 2021 г., в който бяха много ясни последствията за тръбопровода, ако има по-нататъшна агресия срещу Украйна от страна на Русия.“ Но това споразумение, което беше съобщено на журналистите, не уточнява заплахи или последствия, според съобщения в Times, Washington Post и Reuters. По време на споразумението, на 21 юли 2021 г., Байдън каза на пресата, че тъй като тръбопроводът е завършен на 99 процента, „идеята, че нещо ще бъде казано или направено, за да го спре, не е възможна“. По това време републиканците, водени от сенатор Тед Круз от Тексас, описаха решението на Байдън да позволи на руския газ да тече като „поколенческа геополитическа победа“ за Путин и „катастрофа“ за Съединените щати и техните съюзници.
Но две седмици след изявлението на Нуланд, на 7 февруари 2022 г., на съвместна пресконференция на Белия дом с гостуващия Шолц, Байдън сигнализира, че е променил решението си и се присъединява към Нуланд и други също толкова ястребови сътрудници във външната политика в разговорите за спиране на газопровода. „Ако Русия нахлуе – това означава преминаване на танкове и войски през границата на Украйна отново“, каза той, „вече няма да има Северен поток 2. Ние ще му сложим край“. Запитан как би могъл да направи това, след като тръбопроводът е под контрола на Германия, той каза:
„Ние ще го направим, обещавам ви, ще можем да го направим“.
На същия въпрос Шолц каза: „Действаме заедно. Ние сме абсолютно единни и няма да правим различни стъпки. Ние ще направим същите стъпки и те ще бъдат много, много трудни за Русия и те трябва да разберат. Германският лидер беше смятан тогава – и сега – от някои членове на екипа на ЦРУ за напълно запознат с тайното планиране, което се извършва за унищожаване на тръбопроводите.
До този момент екипът на ЦРУ беше установил необходимите контакти в Норвегия, чиито командвания на флота и специалните сили имат дълга история на споделяне на задължения за тайни операции с агенцията. Н
орвежки моряци и патрулни лодки от клас Nasty помогнаха за контрабандата на американски саботажни агенти
в Северен Виетнам в началото на 60-те години на миналия век, когато Америка, както в администрацията на Кенеди, така и на Джонсън, водеше там необявена американска война. С помощта на Норвегия ЦРУ свърши работата си и намери начин да направи това, което Белият дом на Байдън искаше да бъде направено с тръбопроводите.
По това време предизвикателството пред разузнавателната общност беше да излезе с план, който да бъде достатъчно силен, за да възпре Путин от атаката срещу Украйна. Служителят ми каза: „Направихме го. Открихме изключително възпиращо средство поради икономическото му въздействие върху Русия. И Путин го направи въпреки заплахата.
Отне месеци на проучване и практика в бурните води на Балтийско море от двамата експерти дълбоководни водолази от ВМС на САЩ, наети за мисията,
преди тя да бъде счетена за успешна. Превъзходните моряци на Норвегия намериха правилното място за поставяне на бомбите, които ще взривят тръбопроводите. Висши служители в Швеция и Дания, които все още настояват, че не са имали представа какво се случва в споделените им териториални води, си затвориха очите за дейността на американските и норвежките агенти. На американският екип от водолази и помощен персонал на кораба-майка на мисията - норвежки миночистач - щеше бъде трудно да се скрие, докато водолазите вършат работата си.
Екипът щеше да научи едва след бомбардировката, че Северен поток 2 е бил спрян със 750 мили природен газ в него.
Това, което не знаех тогава, но ми беше казано наскоро, беше, че след изключителната публична заплаха на Байдън да взриви Северен поток 2, с Шолц, стоящ до него, на групата за планиране на ЦРУ беше казано от Белия дом, че няма да има незабавна атака на двата тръбопровода, но
групата трябва да организира поставянето на необходимите бомби и да е готова да ги задейства „при поискване“ –
след началото на войната. „Тогава ние“ – малката група за планиране, която работеше в Осло с Кралския норвежки флот и специалните служби по проекта – „разбрахме, че атаката срещу тръбопроводите не е възпиращ фактор, защото докато войната продължаваше, ние никога не получихме командата.”
След заповедта на Байдън да се задействат експлозивите, заложени в тръбопроводите, беше необходим само кратък полет с норвежки изтребител и пускането на променено стандартно сонарно устройство на точното място в Балтийско море,
за да бъде направено това. Дотогава групата на ЦРУ отдавна се беше разпаднала, а служителят ми каза: „Разбрахме, че унищожаването на двата руски тръбопровода не е свързано с украинската война“ – Путин беше в процес на анексиране на четирите украински области, които искаше – „а беше част от политически дневен ред на неоконсерваторите, за да предпази Шолц и Германия, с наближаването на зимата и затварянето на тръбопроводите, от изстиване и отваряне на затворения Северен поток 2.
„Страхът на Белия дом беше, че Путин ще хване Германия под палеца си и тогава той щеше да вземе Полша.
Белият дом не каза нищо, докато светът се чудеше кой е извършил саботажа. „Така че президентът нанесе удар срещу икономиката на Германия и Западна Европа“, ми каза служителят. „Той можеше да го направи през юни и да каже на Путин: Казахме ви какво ще направим. Мълчанието и отричането на Белия дом са, каза той, „предателство спрямо това, което правим. Ако възнамерявате да го направите, направете го, когато би имало значение.“
Ръководството на екипа на ЦРУ гледаше на подвеждащите насоки на Байдън за неговата заповед за унищожаване на тръбопроводите, каза ми служителят, „като предприемане на стратегическа стъпка към Трета световна война. Ами ако Русия беше отговорила, като каже:
Вие взривихте нашите тръбопроводи и ние ще взривим вашите тръбопроводи и комуникационни кабели.
„Северен поток“ не беше стратегически въпрос за Путин – той беше икономически въпрос. Искаше да продава газ. Той вече беше загубил тръбопроводите си“, когато „Северен поток“ I и „Северен поток“ 2 бяха затворени преди началото на войната в Украйна.
Няколко дни след атентата властите в Дания и Швеция обявиха, че ще проведат разследване. Те съобщиха два месеца по-късно, че наистина е имало експлозия и казаха, че ще има допълнителни разследвания. Германското правителство проведе разследване, но обяви, че голяма част от разкритията му ще бъдат класифицирани.
Миналата зима германските власти отпуснаха 286 милиарда долара субсидии на големи корпорации и собственици на жилища, които са изправени пред по-високи сметки за енергия,
за да управляват бизнеса си и да затоплят домовете си. Въздействието се усеща и днес, като се очаква по-студена зима в Европа.
Президентът Байдън изчака четири дни, преди да нарече бомбардирането на тръбопровода „умишлен акт на саботаж“. Той каза: „Сега руснаците изпомпват дезинформация за това“. Съливан, който председателства срещите, довели до предложението за тайно унищожаване на тръбопроводите, беше попитан на по-късна пресконференция дали администрацията на Байдън „сега вярва, че Русия вероятно е отговорна за акта на саботаж?“
Отговорът на Съливан, несъмнено подготвен, беше: „Е, първо, Русия направи това, което често прави, когато е отговорна за нещо, а именно да отправя обвинения, че наистина някой друг го е направил. Виждали сме това многократно във времето.
„Но президентът също беше ясен днес, че има още работа за вършене по разследването, преди правителството на Съединените щати да е готово “ Той продължи: „Ние със заключението по случая. Ще продължим да работим с нашите съюзници и партньори, за да съберем всички факти, и след това ще вземем решение накъде да продължим оттук нататък.“
Не можах да намеря случаи, когато Съливан впоследствие е бил попитан от някой в американската преса за резултатите от неговата „решителност“. Нито пък можах да намеря доказателства, че Съливан или президентът са били разпитвани оттогава за резултатите.
Също така няма доказателства, че президентът Байдън е изискал от американската разузнавателна общност
да проведе мащабно разследване от всички източници на бомбардировката на тръбопровода.
Такива искания са известни като „Задачи“ и се приемат сериозно в правителството.
Всичко това обяснява защо един рутинен въпрос, който зададох около месец след атентатите на някого с години в американската разузнавателна общност, ме доведе до истина, която изглежда никой в Америка или Германия не иска да преследва.
Въпросът ми беше прост: „Кой го направи?“.
Администрацията на Байдън взриви тръбопроводите, но действието нямаше много общо със спечелването или спирането на войната в Украйна. Това беше резултат от опасенията в Белия дом, че Германия ще се разколебае и ще насочи потока на руски газ - и че Германия, а след това и НАТО, по икономически причини, ще попаднат под властта на Русия и нейните обширни и евтини природни ресурси. И така последва върховният страх: че Америка ще загуби дългогодишното си първенство в Западна Европа.