Археолози с интересна находка във Врачанско! Откриха гроб на 5000 години с рядък пигмент /снимки/

Детски гроб с изключително рядък и ценен пигмент бе открит при спасителни разкопки във Врачанско, съобщиха от Националния археологически институт с музей към БАН, цитирани от „Площад Славейков“. Гробният комплекс, в който са положени останките на още петима възрастни индивиди, е датиран към 2900-2600 г. пр. Хр., преди около 5000 години.
Находката е направена в поле край село Крива бара, община Козлодуй, но далеч надскача очакванията на археолозите за рутинна операция. При разкопаването веднага се забелязва необичаен червен пигмент върху костите, който почти със сигурност е цинобър. Материалът, отровен заради живака в състава си, е бил премесен с червена охра и е засечен върху три от телата – при тленните останки на детето и при двама възрастни.
Необичайното откритие е значимо не само за местната археология – това е едва третият случай, в който археолози документират употребата на цинобър при погребални практики на деца, такива находки към момента има описани в Португалия и в Бразилия. Освен това е доказателство за най-ранната употреба на пигмента в българските земи. Цинобърът, примесен с охра, най-вероятно се е използвал под формата на прах, който се е посипвал върху телата с ритуална цел, предполага доц. Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към БАН. 
В античността цинобърът е бил символ на богатство, власт и според религиозните изследователи е използван при обредни ритуали като символ на прераждането. Писмени извори от Римската империя свидетелстват, че железният сулфит е бил изключително скъп и имал символно значение. По-късно – в средните векове – цинобърът бил използван като пигмент в живописта и иконографията. Той можел да се използва директно или като основа за боята вермилион. Имал е приложение и в медицината за лечение на различни кожни заболявания. Чак до първата третина на ХХ век мехлеми на основата на живака били прилагани като цяр за сифилис
Датировката на козлодуйските гробове от ранната Бронзова епоха означава, че мъртъвците са били сред първите индоевпропейци в района, представители на прототракийската култура. Детето – на възраст около 3-4 години, е било положено на най-голяма дълбочина в гроб, затрупан с около метър пръст. С годините земеделската обработка на почвата е отнела от височината му, но дори това свидетелства за високия му статус и то вероятно е потомък на вождове или жреци, казва доц. Александров. Частично запазени са и останките на четирима други смъртници, а при петия възрастен става дума за трупоизгаряне.
Спасителните разкопки са приключили преди седмици и тепърва предстои да се направи ДНК анализ, за да се изследва дали между покойниците има връзка и каква е тя. В бъдеще изотопни анализи ще покажат дали са родени и са живели в региона, или са пришълци
Нетипични характеристики са наблюдавани при още един от скелетите, възрастен мъж на 20-40 години. Неговите кости са изпъстрени с петна, за които по-късно се оказва, че са се появили вследствие на досег с живак. Теориите за това явление са две според доц. Александров – първата е, че при погребението му е било използвано по-голямо количество цинобър, но втората повдига интересен въпрос. Ако тя се окаже правилна, то погребаният може би е добивал цинобър и тъкмо това е причинило смъртта му.
Едно от най-известните находища на цинобър в света се намира в мина на територията на днешна Испания. Мястото е служело за косвено изпълнение на смъртни наказания при римляните. Затворници често били пращани да добиват цинобър и умирали 2-3 седмици по-късно заради силната му токсичност 
След справка обаче се установява, че в Северозападна България има три находища на около 60-70 км по права линия от откритата могила – в мина Плакалница, която вече не функционира, в Димово и в Чипровци. Допълнителни проучвания ще покажат откъде е бил добит живакът в костите на мъртвеца. Изследовател на цинобъра у нас е доктор Росица Манова, която е доказала какъв е пигментът върху костите след проучвания в Института по физикохимия към БАН.
Напълно възможно е в Европа да има още свидетелства за надгробни могили с цинобър, „защото няма как ние да сме чак такива късметлии“, смята доц. Александров. Тленни останки на прототракийци с наличие на охра са документирани на Стария континент и преди. Употребата на червените пигменти в ранната Бронзова епоха в момента са тема на изследване на археолози от Полша, Финландия, Украйна, Румъния, Сърбия и Чехия, които си партнират заедно с доц. Александров за разширяването на знанията за първите индоевропейци в областта. За целта проби от стари проучвания, включително от миналия век, ще бъдат подложени на нови анализи в контекста на далеч по-напредналата наука. Изследванията се провеждат в България, а публикацията по темата се очаква до края на август тази година.
Тленните останки от Козлодуйско понастоящем се съхраняват в НАИМ, но предстои да бъдат изследвани по-детайлно в Музея по антропология. Това е логичното място за експонирането им някой ден, смята доц. Александров. Според най-вероятния сценарий детето ще бъде представено пред посетители на по-късен етап заради важността на откритието, но скелетите на възрастните е възможно изобщо да не бъдат подредени зад витрина; не само заради по-лошото им състояние, но и от етични съображения, отбелязва археологът.
Спасителните разкопки са направени с финансиране от „Булгатрансгаз“, чието трасе от Чирен до Козлодуй и Оряхово минава през могилата. От компанията са подходили с разбиране към работата на археолозите и могилният насип е бил възстановен, уверява доц. Александров.

Галерия